Марион Зимър Брадли
Повелителката на Авалон (20)

Говори Диерна:

През изминалата нощ, първото пълнолуние след пролетното равноденствие, Телери зае трона на пророчиците. Много време е минало, откак на Авалон е имало истинска пророчица — за последен път така се е взирала в бъдещето повелителката Кайлеан — още когато жриците не са се били поселили на Свещения остров, но друидите са съхранили тържествения ритуал за посвещаване на пророчицата. Дарбата ме е напуснала почти напълно, а беше жизнено необходимо да видим това, което предстои. Затова рискувахме да постъпим така, без да сме сигурни, че ще можем да овладеем последствията.

Константин, син на Констанций, владее сега света. Християните, които по едно време сякаш щяха да се самоунищожат поради постоянните разпри помежду си, се обединиха срещу преследванията на Диоклециан, а сега дори успяха да привлекат на своя страна неговия наследник. Боговете на Рим се задоволяваха да властват редом с божествата на Британия, без да ги изместват. Но богът на християните е ревнив господар.

И тъй, на Авалон Телери седна на трона на пророчиците. Разпуснатата й тъмна коса я обвиваше като наметало. Пред нея се виеше димът от свещени треви, който щеше да й помогне да види това, което ни очаква.

Телери видя как Константин ще управлява достойно, в пълното великолепие на римски император, но видя също, че тронът му ще бъде наследен от недостойни синове. След тях щеше да дойде друг и щеше да се опита да върне старите богове, но щеше да загине млад в чужда страна.^[1] По негово време варварите отново щяха да нападнат Британия, а след тях и народът на Ериу. И въпреки това нашият остров щеше да процъфтява както никога преди — единствено светилищата на старите богове щяха да бъдат разрушени от християните, които наричат Великата богиня демон. Телери видя как стърчат руините на старите храмове, като ръце, протегнати в укор и недоумение към небето.

След време друг британски военачалник щеше да последва примера на Каразий и да се провъзгласи за император. Той щеше да потегли с легионите си към Галия, но там щеше да бъде разбит, а хората му щяха да се поселят завинаги в Арморика. Междувременно варварите от германските земи започваха да заливат империята на вълни — докато най-сетне щяха да преминат през вратите на Рим. Тогава Британия, изоставена от римските легиони, най-сетне щеше да възвърне официалната си независимост.

Измина повече от век. Дивите северни племена, които се татуираха в синьо от глава до пети, постоянно нападаха и опустошаваха земите на юг от техните. Телери спомена името на нов крал, който щеше да се възкачи на трона на Свещените британски крале под името Вортигерн. По кръв той щеше да произхожда от древните династии, като Алектус, но като Каразий щеше да се възползва от саксонски наемници, доведени отвъд морето.

Опитах се да спра потока на виденията й, за да запитам какво щеше да бъде мястото на Авалон през вековете — в това странно и смутно бъдеще.

В отговор тя изплака, смутена от множество объркани и неясни видения, които я бяха връхлетели изневиделица. Бързо направих необходимото, за да я върна в съзнание, защото духът й се бе отдалечил прекалено много в пространството между световете.

Сега Телери спи. Но моят покой е смутен. Виденията, от които я спасих, връхлитат в моите мисли, и аз се боя, боя се ужасно — за съдбата на жриците, които ще дойдат след нас в една земя, отрекла се от Великата богиня, от нейната мъдрост и нейния благослов.