Серия
Легендариум на Средната земя (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Adventures of Tom Bombadil, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 14 гласа)

3
Рицарският дух

Живял е някога юнак,

и рицар смел, че и моряк.

Със своя кораб здрав и лек

и си пътува, и си векува,

с товар от плодове и вино,

с каша овесена — да му е весело,

подправена със кардамон,

и с джинджифил, и с кимион.

 

Попътни ветрове призва

да му напътстват кораба

през седемнадесет реки —

да го не бавят от зори.

Намери пристан тоз моряк

покрай самотен речен бряг,

там, где реката Дерилин

тече и се върти кат млин.

И тръгна през поля, паланки

към мрачната Страна на Сянката.

И хълм след хълм, във пек и зной

по пътя си вървеше той.

 

Приседна песен да подхване,

делата рицарски забравил;

прелитна пеперуда лека —

прекрасна дама на сърцето.

Тя наруга го — той замря,

тя се засмя и отлетя.

И оттогава той, препатил,

реши да учи занаяти.

 

За да я хване, изтъка

воал ефирен от сърма;

след нея за да полети,

крила от птиче си съши;

В засада я издебна бърже

с кепче от свилено въже.

Подир стъкми й шатра мека

от лилии; а брачно ложе

от цвят изви и пух положи —

да й е мекичко и лекичко.

И най-накрая я облече

във белосърмено елече.

 

Втька рубини в накити,

но тя, уви, разкъса ги и

дръзко в бой го призова;

той, натъжен, се олюля

и отлетя самин, треперещ,

остави я, макар й верен,

обязди вятъра, засили се,

крила разперил, в миг стопи се.

 

Прелитна над архипелази,

где невен жълт е на талази,

где бликат сребърни води

и чисто златни планини.

Готов за бой и за войни

над океана се стопи,

поел към чудна Белмари,

и Телами, и Фантази.

 

Направи си и щит, и шлем

от кост на дракон със мехлем,

смарагдов беше мечът смел,

във страшни битки го повел

със рицари от славни дни

от Аери и Фаери,[1]

със паладини звездооки,

подели боеве жестоки.

 

С кристална ризница връз кон,

със ножница от халцедон;

с връх сребърен по пълнолун

блести му пиката-харпун.

Стрелите си от малахит

размахва като сталактит

срещу вразите си коварни

и ги надвива в битки славни.

 

Той влезе в бой със Онемявците,

с Жужавците и Пчелокрилите;[2]

спечели Златна пита бляскава,

изду платна да се прибира

със кораб от цветя и слюда,

с воал най-фин за балдахин;

пое със песен и потруди се

доспехите си да изжули.

 

Поскита още малко рицаря

из острови далечни, скритички,

посрещан от трева до кръста.

Но най-подир той сложи кръста

и пътя славен към дома

пое. За спомен си взема

трофея славен да му спомня

за схватки и за боеве!

В скиталчества и бойна слава

той бе забравил дотогава —

бе все на път и все на крак.

Но ето, старият моряк

отново кораба си спретва,

че няма по-висока летва

от туй да си си все юнак,

и рицар, пътешественик

със вятъра понесъл се

и волен кат перо.

Бележки

[1] Всички тези страни са несъществуващи. В имената им авторът на стихотворението Билбо явно е търсил елфическо звучене. — Бел.прев.

[2] По всяка вероятност несъществуващи видове насекоми. — Бел.прев.