Катлийн Удиуиз
След целувката (6)

6

Джефри Бърмингам изглеждаше особено горд, докато въвеждаше очарователно облечената си съпруга през вратите на църквата. Поведе я по пътеката между пейките, където вече се бяха разположили Хедър, Брандън и тригодишният им син Бо. Щом зърна чичо си, хлапето се ухили до уши и хукна покрай майка си, за да се покатери в скута на Джеф.

— Чичо Джеф, искаш ли да видиш какъв жабок си имам? — прошепна малчуганът поверително и бръкна в джоба на ленения си жакет. — Скрил съм го тук, та да не го види мама.

Джеф се наведе към синеокото хлапе и се ухили на Хедър, която вече се чудеше каква беля се е задала. Отлично познаваше дяволитото пламъче в очите на Джеф. Явно пак гласяха някоя щуротия.

В следващия миг сапфиреносините й очи се ококориха от ужас, защото синът й мушна под носа на Джеф голяма жаба. И за да стане положението още по-конфузно, жабата силно се разкряка, с което привлече вниманието на всички в църквата. От пейките се разнесе бурен смях и хората започнаха да се надигат от местата си и да протягат шии, за да видят какво ще последва. Хедър разбра, че намесата й е крайно наложителна. Припряно понамести големия шал около раменете си, за да прикрие напредналата си бременност, и се опита да се изправи.

Но Брандън вече бе готов да се намеси и нежно докосна ръката на жена си, за да я накара да остане на мястото си.

— Няма нищо, скъпа — успокои я той през смях. — Аз ще се погрижа и за жабата, и за сина ни.

Приближи се до пейката, на която седяха брат му и хлапето.

Наведе се и прошепна на Джеф:

— Би трябвало да те оставя ти да се справиш с положението! Добре е да се учиш за недалечното бъдеще.

— А-а, не. Искам първо личен пример! — рече Джеф, ухилен до уши. Брат му вдигна Бо от скута му. — Сигурно има да уча страшно много, но бас ловя, че твоя милост вече е експерт по възпитанието.

Брандън отвърна с широка усмивка:

— Ако второто ни е момиче, ще ми се наложи да уча всичко отначало. Хати се кълне, че момчетата и момичетата се различавали като деня и нощта.

Джеф замислено сви устни, после кимна.

— Мен ако питаш, това си е много хубаво. Я си помисли каква скука би бил животът, ако мъжете и жените бяха еднакви!

Щом редът най-сетне бе възстановен, преподобният Парсънс положи доста усилия, за да си наложи сериозно изражение. Прочисти гърло и се огледа, докато се възцари пълна тишина.

— Сега ще изпеем един химн — заяви той със завидно самообладание, — но преди да започнем, предлагам онзи, който досега се опитваше да пее, да бъде така любезен занапред да се въздържа. Боя се, че пееше почти като стар крастав жабок.

Гръмогласен смях изпълни църквата, след като и Брандън набожно измърмори:

— Амин!

Когато литургията приключи и паството започна да излиза от църквата, пред вратите й се събраха доста хора, за да си побъбрят. Възрастната госпожа Абигейл Кларк прекоси двора, използвайки слънчобрана си като бастун.

— Джефри Бърмингам — подвикна тя, за да привлече вниманието му. — Ужасно съм ти сърдита, че не доведе прекрасната си съпруга на гости у нас, да ни запознаеш. А аз си мислех, че ме обичаш!

— О, обичам те, и още как! — Той свали цилиндъра си и го притисна към сърцето си, сякаш за да й се закълне във вечна любов. — Ти си светлина за моите очи, топлина за сърцето ми…

— Дъра-бъра — два чадъра, млади ми нехранимайко! — сопна се старицата през смях и насочи върха на импровизирания бастун към Раелин. — А сега ни запознай, преди да си ме ядосал още повече!

Джеф галантно й се поклони и се зае да ги представи една на друга.

— Милейди, позволете да ви представя прелестната си съпруга, Раелин. — После се обърна към красавицата до себе си и с любяща усмивка улови ръката й. — Скъпа, тази чудесна вдовица е Абигейл Кларк, отколешна приятелка на семейството ми. Тя беше като майка за майка ми, Катрин.

Раелин направи грациозен реверанс пред възрастната дама.

— За мен е удоволствие, мадам.

— Не, момиче, удоволствието е изцяло мое — любезно я увери дамата. — От години чакам да видя коя ще си избере за жена този левент. Изглеждаш чудесно въпреки трудностите, които чух, че си преживяла наскоро. Позволи ми да те приветствам с добре дошла в Каролина, скъпа, и да се помоля Бог да се грижи за вас и да ви дари щастие и дълъг ползотворен живот.

Трогната, Раелин се осмели да целуне нежно повехналите бузи на старата жена.

— Благодаря ви, госпожо Кларк. Искрено се надявам да оправдая очакванията ви.

Госпожа Кларк бързо примигна, за да скрие сълзите, събрали се в очите й. Като леко се покашля, тя се обърна и видя, че Бърмингамови са я наобиколили от всички страни. С искрена радост протегна ръка към Хедър и бързо я притегли към себе си.

— Толкова се радвам да те видя, дете мое! Не си идвала на църква поне няколко седмици. Боях се да нямаш някакви проблеми с бременността. Добре ли се чувстваш?

— О, да, разбира се, госпожо Кларк — увери я Хедър с лъчезарна усмивка. — Миналата седмица Бо беше малко болен, това е всичко. А и вие, разбира се, сигурно сте чула за неприятностите отпреди две седмици.

— Искаш да кажеш с господин Фридрих. — Старицата неодобрително зацъка с език. — Страшен негодник е той, знам аз!

— Заради него никой не можа да спи спокойно, докато всички не се прибраха у дома живи и здрави. Когато приключи цялата история, едва държахме очите си отворени. — Хедър дяволито погледна красивия си съпруг. — Преподобният Парсънс със сигурност щеше да си помисли, че църквата е нападната от крастави жаби, ако Брандън бе захъркал по време на литургия.

Устата на Брандън зейна така, сякаш беше изумен от думите й, а всички наоколо избухнаха в смях.

— Мадам, протестирам! Обвиненията ти са безпочвени, защото аз не хъркам!

Той я притегли към себе си, обгърнал с ръка раменете й, тя се отпусна в прегръдките му с ослепителна усмивка.

Колкото до Раелин, самата тя намираше проявите на привързаност между двамата й роднини за доста освежаващи. Дори се изкуши и тя да плъзне ръка в ръката на Джеф и да го погледне с любяща усмивка. Не си казаха нищо, но очите му се взряха питащо в нейните. А тя не можеше да намери думи, с които да обясни какво изпитва. Просто се радваше, че е част от прекрасното семейство Бърмингам.

 

 

Към края на септември Раелин трябваше да иде за последна проба на балната си рокля. Тъй като знаеше, че Нел ще работи в шивачницата на Фаръл, и то най-вероятно вече ще бъде заедно с новородения си син, Джеф реши да вземе предпазни мерки — тоест лично да придружи Раелин до града. Щом пристигнаха, той с облекчение узна, че Нел си е взела почивен ден, за да си напазарува. Него ако питаха, щеше му се момичето направо да напусне областта и повече никога да не му се мярка пред очите.

Мъже не се допускаха в пробните и Джеф нетърпеливо зачака Раелин да излезе оттам. За есента й бяха поръчали цял гардероб рокли и аксесоари и той вече се чудеше какво ще прави, докато Раелин изпробва всичките поръчани дрехи. Затова и остана много доволен, когато тя излезе от пробната, облечена в бляскавата си бална рокля. Пред възторжения му поглед жена му се понесе като фея към голямото огледало, което Елизабет й посочи.

— Затвори си устата — посъветва го Фаръл, ухилен до уши. Приближи се и застана до него. — За бога, човече, ще ти се откачи ченето, ако зяпаш така!

— Прекрасна е! — въздъхна Джеф като замаян, докато погледът му обхождаше жена му.

— Разбира се, че ще е прекрасна — вметна моделиерът и суетно потърка ноктите си върху ревера си. — Нали аз съм я измислял.

Джеф, вдигнал вежди, изгледа косо приятеля си.

— Говорех за жена си, хубавецо.

Фаръл преднамерено превзето сви рамене.

— Е, и това е вярно. Дори е трудно да се каже коя от двете е по-красива. Както и да е, сигурен съм, че красотата на жена ти се подчертава още повече от моето творение. Тя има такова тяло, че би могла да придаде изящен вид и на най-обикновено наметало. Висока е, стройна, пристъпва като фея…

— Стига си се заплесвал — предупреди го Джеф, като изгледа Фаръл с негодувание. То все пак не успя да скрие закачливото пламъче в очите му. — Ако още не си разбрал, тя вече е омъжена!

— Да, наистина. През последните няколко седмици все си напомням този факт. Освен това реших, че няма да е зле да послушам съвета ти…

— Какъв съвет?

— Ще дойда на бала ви заедно с Елизабет. — Погледна Джеф тъкмо в мига, в който той се ухили ехидно. — Нещо против?

Моделиерът прочисти гърло, смутен от признанието, което му предстоеше да направи.

— Всъщност, откак за последен път идвахте тук, вече няколко пъти съм извеждал Елизабет на вечеря. По работа, разбира се. Иначе със сигурност щеше да ми откаже заради неприятностите от миналото. — Моделиерът повдигна вежди, все още учуден от откритието, което бе направил тогава. — Да ти кажа, въобще не бях очаквал, че има такива нагли мъже. Даже когато бяхме заедно, някои така безочливо я зяпаха, че ми идеше да им фрасна по един в провисналите ченета.

— Искаш да кажеш, уплашил си се, че някой момък може да открадне талантливата ти помощница?

Фаръл явно се засегна и прокара пръст между врата и яката си, сякаш внезапно му беше отесняла.

— По дяволите, Джефри, говориш така, сякаш съм готов да ухажвам Елизабет или дори да се оженя за нея, само и само да си спася бизнеса!

— Нима не би го сторил?

Раздразнен, Фаръл изсумтя.

— Изкарваш ме, че съм подъл използвач, Джефри, а нещата въобще не стоят така. Елизабет е страхотно красива жена и вече от години й се възхищавам. Сред всичките кокони и госпожички, които съм срещал нито една не може да се мери с нея. Просто осъзнах, че позволявам болезнените спомени отпреди години да определят постъпките ми. Така беше допреди месец. Още не съм сигурен дали тя ще оцени усилията ми да стопя леда в отношенията ни на шеф и подчинена. Но все си мисля, че ще е къде-къде по-забавно и приятно да се прицеля в гълъбицата в собствения си двор, вместо да се мъча да скубя пера от пилците на съседа.

— Изпусни парата, приятел, не говорех сериозно. Наистина се радвам, че си променил отношението си. Преди два месеца май изобщо не я забелязваше. А сега най-сетне си фокусирал поглед върху нея.

— По дяволите, сега направо ми се събират очите! Тя е била току под носа ми през цялото време и в момента се чувствам така, все едно зяпам върха на носа си.

— И това не ти харесва — заключи гласно Джеф.

— Не-е-е, нищо подобно! — нетърпеливо го прекъсна Фаръл. — Не може да не разбираш какво имам предвид. И ти беше ерген дълго време също като мен. Виждал съм как преценяваш жените. Явно всички ергени го правят. Сигурно е някакъв инстинкт. Когато видим красива жена, ние мислено я събличаме, оглеждаме я и преспиваме с нея само в един миг, понякога дори без да съзнаваме какво правим. А на мен не ми трябваше да търся по-красива жена, за да сравнявам с нея другите. Елизабет бе тук през цялото време, тя ми беше като еталон, с който сравнявах останалите. Но пък бях толкова свикнал с нея, че въобще не съзнавах, че правя с нея същото, и то много по-често, отколкото с всички други, взети на куп. Събличал съм я, оглеждал съм я, преспивал съм с нея… и всичко е било само в мозъка ми. Емъри намери точната дума за това. — Фаръл поклати глава, сякаш ужасен от себе си. — Заплесвал съм се по жена му. Точно това съм правил дълго преди тя да овдовее, а тогава исках да го ударя, задето ми го каза.

— А сега какво ще правиш?

Фаръл отчаяно въздъхна.

— Това, Джефри, момчето ми, е проблемът, който направо ще ми вземе здравето. Ужасно е да си го помисли човек, но дори не знам дали мога да сторя нещо по въпроса.

Джеф замислено вдигна вежди, загледан в моделиера. Приятелят му в крайна сметка не е бил сляп, просто са го спирали минали страхове, а какво щеше да стане сега, никой не можеше да предскаже.

 

 

Късно следобед каретата спря пред къщата в плантацията Оукли, за да слязат господарят и господарката на имението. Джеф помогна на Раелин да слезе и каретата потегли, но вниманието им веднага бе привлечено от гневен глас, долетял иззад къщата:

— Аз пък ти казвам, че нямаш никаква работа тук, госпожичке! Само искаш да тормозиш господин Джефри. Туй ми е съвсем ясно, както ми е ясно и какво направи преди година. А сега се разкарай, преди господарят да се е върнал и да те е открил да се промъкваш наоколо като просякиня.

Раелин позна гласа на иконома и сепнато погледна Джефри. Кингстън обикновено беше безкрайно учтив и търпелив, затова и грубият му тон сега я зачуди.

— На кого ли може да говори така Кингстън, Джефри?

Лицето на мъжа й видимо потъмня и в очите му се появиха леденостудени отблясъци.

— Почакай тук, Раелин. Аз ще се погрижа.

Тя кимна колебливо и неохотно остана на мястото си. Предния път неприятностите дойдоха от Густав и неговите наемници, но този път Раелин можеше да се обзаложи, че проблемите идват от една жена… или по-точно момиче, на име Нел.

Тревожно прехапала устни, Раелин изгледа как Джеф заобиколи ъгъла и изчезна зад къщата. Чудно какво ли щеше да стори сега? Ако наистина е такъв развратник, какъвто го изкарваше Нел, дали сега ще се издаде? А дали хитро ще скрие връзката си с нея, като се престори на ядосан?

Миг по-късно Раелин подскочи, чула гневното му ръмжене:

— Защо, по дяволите, си дошла?

— О, Джефри, вече цял час те чакам! — сладко проговори женски глас. — Вече си мислех, че е време да си вървя, пък и Кингстън ми говори така ужасно… Мислех си, сигурно се чудиш как изглежда нашият син, та затова дойдох да ти го покажа. Нарекох го Даниел, на баща ми. Надявам се, нямаш нищо против.

Раелин притисна ръка към гърлото си. С огромно облекчение бе чула от Фаръл, че Нел е помолила за почивен ден, та да си свърши малко работа. Явно момичето е планирало удара си и е избрало място, където няма да я заплашва уволнение.

— Щом питаш, имам нещо против, Нел! — саркастично отвърна Джеф. — Това може да е твоето бебе, но, по дяволите, то не е мое! А сега престани с тези глупости, иначе ще наредя да те отведат обратно в Чарлстън, и повярвай, този път няма да ти търся стая! Само се чудя кой ли мръсник си канила предния път в стаята, платена с моите пари. Явно не си си губила времето!

Нел невъзмутимо продължи с тих умолителен глас:

— Само го погледни, Джефри! Какво прекрасно малко момченце е! Той е най-красивото бебе, което някога съм виждала, а с тази хубава черна коса и с веждичките, извити точно като твоите, сигурно ще бъде лика-прилика с теб. Ами да, дори няма да се изненадам, ако очите му станат зелени. Понякога се чудя дали въобще ще прилича по нещичко и на мен, както ти е одрал кожата. Виж синчето ни, Джефри! Не виждаш ли колко прилича на теб?

— Престани с тези глупости, Нел! Знаеш, че нищо няма да спечелиш — изръмжа Джефри. — Нямам представа кой е баща му, но знам едно — това дете не е от мен!

— Има черна коса и…

— Хиляди бебета имат черна коса! Това не значи, че всичките аз съм ги правил! — изрева Джеф.

Раелин се бореше с някакво ужасно чувство, свило стомаха й на топка. Сцената, която се разиграваше в момента, почти не се различаваше от първия път, когато Нел дойде при Джеф. Момичето беше също толкова настойчиво, а Джеф — не по-малко ядосан. Дори още повече, вбесен от нахалството й за втори път да го тормози в дома му. Раелин разбираше, че реакцията му е естествена, но гневът му я изплаши. Обикновено Джеф изглеждаше много уравновесен, затова тези изблици на ярост я караха да се замисля какво се крие под маската на добродушието му.

Нел стана сприхава.

— Няма нужда да крещиш, Джефри. Достатъчно близо съм, та да те чувам и без да викаш!

— Виж какво, госпожичке — яростно продължи той, — ще съм ти много задължен, ако се разкараш оттук заедно със сина си. Върви в Чарлстън, ако щеш — и по дяволите върви, само не ми се мяркай повече пред очите!

— Щото те е страх какво ще си помисли жена ти, като види сина ни, нали? — обидено го предизвика Нел.

Джеф загуби всякакво търпение.

— Разкарай се! Веднага! Нямам намерение нито миг повече да си хабя приказките с теб. И повече никога не идвай тук! Ако дойдеш, кълна се, сама ще си просиш белята, защото в момента, госпожичке, ми идва направо да те удуша! Казвам ти, изчезни на мига, за да не се погрижа аз за това!

Джеф се обърна към иконома:

— Кингстън, чака ли я карета, която да я отведе оттук?

— Да, сър, спряла е пред къщата.

— Тогава, ако обичаш, разкарай я веднага оттук… дори и насила, ако се наложи! Закарай я до каретата и нареди на кочияша да не спира, докато не излезе вън от моите земи.

— Да, сър, веднага ще го сторя.

Раелин чакаше на мястото си и с мъка се опитваше да изглежда спокойна, когато Нел се появи иззад ъгъла и с ядосани стъпки се запъти към нея. Кингстън се опита да я настигне, но напразно. Светлосините очи на момичето срещнаха погледа на Раелин и тя разбра какво точно означава „убийствен поглед“.

Устните на Нел се извиха в презрителна усмивка.

— Мислиш си, че държиш Джефри в ръцете си с всичките му парички, нали? Е, аз пък още не съм приключила с него. Тъй ще направя, че ще ви е срам да се покажете пред хората. Тогава може би лорд Скъперник най-сетне ще ми даде това, за което моля. Червив е с пари, а му се свиди! — Тя изсумтя презрително. — Бас ловя, че и цяла дузина хлапета да му народиш, портфейлът му няма да изтънее.

Нел тръсна глава, надменно подмина Раелин и продължи към алеята, където я чакаше наемната карета. Кингстън побърза след нея, за да й помогне да се качи, но Нел спря до вратичката, за да намести по-добре вързопчето в ръцете си. С един последен сърдит поглед към Джеф, който вече бе застанал до жена си, тя се обърна, с помощта на иконома се качи в каретата и повече не погледна назад.

Каретата затрополи по алеята и Раелин най-сетне колебливо си пое дъх. Все още цялата трепереше. Погледна към Джеф, който бе отметнал редингота си назад и бе мушнал ръце дълбоко в джобовете на панталоните. Загриженото му изражение ясно показваше, че чака да чуе какво ще каже жена му. Но в момента Раелин просто не можеше да се сети за нищо съществено. Разсеяно се огледа и тихо рече:

— Тук човек никога не може да разчита, че небето няма да се сгромоляса отгоре му. Изглежда, то най-редовно си прави подобни шегички.