Катлийн Удиуиз
След целувката (17)

17

През следващите дни Раелин често говореше с Фаръл и Елизабет за неща, свързани с работата им и с новите скици и така успяваше да се разсейва — поне през деня. Но през дългите часове на нощта я налягаше нетърпима самота. Никой не знаеше колко отчаяно копнееше да види Джеф. А вече започваше да си мисли, че той не иска да я вижда. Ако не беше така, със сигурност би намерил начин да дойде при нея. Както вървяха нещата, все повече се страхуваше, че не след дълго с техния брак ще бъде свършено.

В един петъчен следобед Раелин вдигна поглед от работата си и видя как Густав Фридрих влиза в шивачницата с обичайното си високомерие. Удостои с презрителните си погледи първо портиера, който побърза да го разпита. В крайна сметка Фридрих не беше женен, и това беше добър повод да го попитат дали не е сгрешил магазина. Само че той вече бе видял Раелин, и за нея беше късно да се скрие. И тя се престори на погълната от работата си.

Елизабет веднага предупреди Фаръл за пристигането на германеца. Моделиерът се извини на клиентката, с която се занимаваше в момента — не друга, а вдовицата Изабо Уесли — и като се приближи към входа, даде знак на портиера да се върне на мястото си. Германецът вече сваляше цилиндъра си и понечи да тръгне към салона, в дъното на който работеше Раелин.

— Извинете, господин Фридрих — спря го Фаръл с леден глас. — Тъй като в нашия дюкян обслужваме предимно представителки на нежния пол, налага се да ви попитам за какво точно сте дошъл. Надявам се, не за да създавате отново неприятности на госпожа Бърмингам. Никак не ми се ще да разстройвам клиентките си с прояви на насилие. — Той се усмихна студено, преди да добави: — Но когато се налага, нямам друг избор.

Засегнат от заплахата на собственика, Густав се вторачи в по-високия мъж — за което му се наложи да извие доста назад плешивата си глава. Очите му бяха студени като ледени блокчета, устните — плътно стиснати, а ноздрите му се бяха присвили, сякаш подушваше нещо зловонно.

— Не виждам с какво ви засяга посещението ми. Искам да говоря с фрау Бърмингам. За това съм дошъл. А сега, моля, дръпнете се от пътя ми!

Високомерието на германеца здравата ядоса Фаръл. Густав Фридрих не бе сред хората, чието присъствие можеше да понася.

— Боя се, че госпожа Бърмингам в момента е заета и не искам да я прекъсват, докато приключи с работата си.

— Това, което искам да кажа на Фрау Бърмингам, ще отнеме само минутка, стига да ме пуснете да мина — рече Густав и додаде заплашително: — Не съм дошъл да обиждам нито фрау Бърмингам, нито вас, сър, но ще направя голяма сцена, ако не ме оставите да поговоря с нея.

Фаръл настръхна. Сърбяха го ръцете да даде урок на този негодник, но се сети, че ако го натупа сега или го изхвърли от магазина си, той най-вероятно ще потърси Раелин навън, когато е сама, и въпреки че хората на Джеф постоянно наблюдаваха къщата на Елизабет, все пак се безпокоеше дали жените ще получат навременна помощ.

Затова сега замислено погледна към салона, където бе бюрото на новата му помощница. Здравенякът, който бе наел за разсилен, в момента бършеше праха от шкафовете съвсем близо до Раелин, макар че съвсем скоро ги беше почистил. Спокоен, че до нея има такъв надежден закрилник, Фаръл реши, че надали ще й се случи нещо лошо, ако пусне и без това сакатия с едната си ръка германец.

— Давам ви само минутка да кажете, каквото ще казвате на госпожа Бърмингам — уведоми го рязко той. — А после, господин Фридрих, настоявам да си тръгнете, колкото може по-бързо. — И с леко кимване Фаръл отстъпи от пътя му.

Раелин реши, че ако трябва да се срещне с Густав, ще се чувства много по-уверена зад бюрото си. Когато мъжът застана пред масивното писалище, тя умишлено бавно вдигна очи и срещна погледа му. Без нито едно мускулче по лицето й да трепне, тя отново върна вниманието си към скицата, с която бе заета.

— С някаква определена цел ли сте дошъл, господин Фридрих?

— Само да видя как я карате, фрау Бърмингам.

— Защо?

Директният въпрос го свари неподготвен и явно го обърка.

— Просто исках да изразя съчувствието си заради това, което се случи на онова младо момиче в плантацията на мъжа ви. Каква трагедия! Тревожех се, че и на вас може да ви се случи нещо, докато не чух, че сте се преместила в Чарлстън. Поздравявам ви за решението да напуснете съпруга си!

— Съпругът ми вярва, че именно вие имате нещо общо със смъртта на Нел. — Раелин се втренчи в германеца, за да види каква ще бъде реакцията му при следващия й въпрос: — Имате ли някаква връзка с нейното убийство, господин Фридрих?

Сините му очи пламнаха и той възмутено извика:

— Мъжът ви само се опитва да прикрие собствените си злодеяния, като хвърля вината върху мен. Но аз съм невинен!

Като се облегна на стола си, Раелин го погледна право в очите.

— Честно да ви кажа, господин Фридрих, вярвам, че вие сте много по-способен да убиете едно младо момиче, отколкото съпругът ми. Да знаете, не съм забравила, че негласно дадохте съгласието си на Олни да ме застреля, когато доктор Кларънс, възмутен от новината, че мъжът ми е мъртъв, отказа да се погрижи за рамото ви.

— О, но това бе просто хитрост, с която да принудим добрия доктор да размисли. Никога не бих позволил на Олни да ви убие, миличка.

Раелин презрително тръсна глава.

— Ако наистина смятате, че ще ме накарате да повярвам на подобни глупости, господин Фридрих, то знайте, че не заблуждавате никого другиго, освен себе си.

Густав притисна цилиндъра към гърдите си и жално се примоли:

— Казвам ви, фрау Бърмингам, така беше. Как бих могъл да ви докажа, че говоря истината?

Като остави перото си, Раелин небрежно сви стройните си рамене.

— Можете да започнете с това: забравете, че съществувам.

— Хо-хо-хо! Вие не се забравяте толкова лесно, миличка. Невъзможно е да ви забравя.

— Тогава не виждам смисъл да продължаваме този разговор. Имам работа — отсече тя, като отново взе перото си в ръка. Наведе се над скицата и се опита да се съсредоточи върху нея. — Господин Ивс ми плаща да работя, не да си бъбря с хората.

— Тогава ще ми позволите ли да ви посетя в новото ви жилище, фрау Бърмингам?

Тя въобще не го погледна.

— Не мисля, че това ще е добра идея, господин Фридрих.

— Но защо не? — Той се изкикоти и се опита да звучи убедително. — Вие сте самотна, фрау Бърмингам, самотен съм и аз. Не е ли нормално ние двамата да се утешим взаимно?

Раелин благоволи да го погледне още веднъж, облакътена на бюрото и подпряла брадичката си върху сключените си пръсти.

— Господин Фридрих, може ли да ви напомня, че аз съм омъжена жена. Ще е крайно неприлично от моя страна да приема посещение от който и да е мъж, докато нося този пръстен. — И тя разпери тънките пръсти на лявата си ръка, за да привлече вниманието му към масивния венчален пръстен. Докато Джефри не я помоли да му го върне, тя смяташе да продължава да го носи с надеждата в недалечно бъдеще всичко между тях да се оправи. — А сега, господин Фридрих, ако ме извините, трябва да се връщам към работата си, затова ще ви кажа сбогом.

Отпратен по този начин, Густав ядосано закрачи към входа, но тъкмо в този миг портиерът отново отвори вратата, този път, за да пусне вътре Джеф.

Джеф рядко можеше да бъде видян извън дома си, без да е спретнато облечен, особено пък при посещенията му в Чарлстън. Само че в момента изглеждаше точно тъй, все едно са го прекъснали, докато е работел. Нямаше нито сако, нито шапка, жилетката му беше разкопчана и ръкавите на ризата му бяха навити до лактите. Дори на единия му пръст имаше изцапано от мастило. Раелин не разбра защо Джеф едва забележимо кимна на портиера, но последният веднага му отвърна също с леко кимване и затвори вратата зад гърба на новодошлия.

Раелин усети как сърцето й се разтуптя развълнувано и страните й запариха. Очакваше Джеф да тръгне към нейното бюро, но вместо това той изглеждаше доста позаинтригуван от германеца. Застана точно пред него и скръстил ръце върху гърдите си, повдигна черната си вежда в безмълвен въпрос.

Густав изсумтя подигравателно:

— За мен бе удоволствие да се срещна отново с жена ви, хер Бърмингам, но не мога да кажа същото и за срещата ми с вас.

— Чувствата ни са взаимни, хер Фридрих — процеди през зъби Джеф. Леко разтегнатите му и свити устни бяха най-близкото до усмивка, което можеше да предложи в момента.

— Да не сте дошъл да посетите жена си?

Джеф презрително огледа германеца от глава до пети, а когато най-сетне отговори, сарказмът в гласа му не можеше да бъде сгрешен.

— Ако сте се канил да си тръгвате, хер Фридрих, не бих желал да ви забавям нито минутка повече, дори и ако виждах някаква причина да ви обяснявам за какво съм дошъл. А сега, на добър път.

Джеф демонстративно обърна гръб на Густав, а в същото време умишлено пренебрегна и жена си в дъното на салона. Не помнеше някога да е вършил нещо по-трудно. Желанието да иде при нея беше толкова силно, че единствено благодарение на силната си воля той успя да тръгне към Фаръл, който се приближаваше да го поздрави.

Обнадеждената усмивка на Раелин бързо избледня, докато мъжът й се здрависваше с моделиера. Объркана и унизена, тя наведе глава и се втренчи в скиците си през мъглата на сълзите. Опита се да скрие лицето си от останалите присъстващи в магазина, като вдигна ръка към челото си, но това не успя да спре сълзите, които закапаха по скиците й.

Припряно стана от стола си, обърна се настрани и с наведена глава изтича покрай разсилния, за да излезе през задната врата. А тъй като не погледна назад, не видя зелените очи, които се обърнаха към нея и я проследиха през прозореца, докато се скри зад високия жив плет в градината, където се намираше тоалетната.

Едва когато се озова усамотена на това място, Раелин посмя да даде воля на сълзите, които направо я задушаваха. Плака дълго, раздирана от мъчителни ридания, и се чувстваше така, сякаш животът й е рухнал в черна пропаст, водеща към ада. Нямаше представа какво е довело мъжа й в магазина, но й беше пределно ясно, че не е дошъл заради нея. Та той дори не благоволи да я поздрави!

Фаръл също бе забелязал как Раелин побърза да напусне помещението, затова загрижено се обърна към Джеф.

— Не мислиш ли, че беше прекалено суров с нея, Джефри? Ако не се лъжа, Раелин плачеше, когато излезе.

Джеф загрижено въздъхна. Макар че сълзите на Раелин жегнаха сърцето му и едва не го накараха да изтича след нея в градината, единствено твърдата му решителност да следва първоначалния си план му помогна да не покаже чувствата си. Все пак душата му плачеше, като гледаше как се измъчва Раелин.

— Трябва да я оставя да разбере съвсем ясно какво значи да бъдем разделени — отвърна Джеф стоически. — Трябва да го почувства като реалност, колкото и болезнено да е за двама ни. А за тази цел два-три дни няма да са достатъчни. Нужни са поне няколко седмици. Ако не беше дошъл Фридрих, въобще нямаше да дойда днес.

— Наистина успя да дойдеш много по-бързо, отколкото предполагах — призна Фаръл, който бе почувствал дълбоко облекчение при пристигането на приятеля си. — Как, по дяволите, разбра за идването му толкова бързо?

— За мен работят цял легион хора, разположил съм ги по целия път от тук до корабната ми компания. Когато портиерът даде знак на амбулантния търговец, той подсвирна на дърводелеца през няколко врати надолу и така нататък, докато каретата, която съм наел за целия месец, ме докара тук.

— Като гледам колко се стараеш Раелин да повярва, че гледаш лекомислено на цялата тази история, може да я накараш да си мисли, че за вас повече няма надежда да се сдобрите. Ако не й дадеш някакъв окуражителен знак, тя може и да реши да отплава за Англия.

— Колкото и да ме е страх от подобна възможност, длъжен съм да рискувам.

— Кълна се, ти си най-големият инат, когото съм срещал, Джефри! — укори го Фаръл, но се позамисли и повдигна вежди. Освен мен, разбира се.

— Можеш да кажеш на Раелин, че не съм я забелязал.

— Смяташ да си тръгнеш ей така, без да говориш с нея? — невярващо попита Фаръл.

— Аха.

С този кратък отговор Джеф си тръгна от шивачницата, но само миг след като излезе, портиерът отвори вратата за друг посетител — този път един английски благородник. Фаръл веднага позна лорда, който бе присъствал на бала в Оукли заедно с госпожа Брустър. Само че мислено въздъхна, чудейки се кога ли най-сетне ще може да се върне при клиентката си.

— Добър ден, милорд — поздрави любезно, въпреки раздразнението си. — С какво мога да ви помогна?

Лорд Марсдън леко кимна.

— Наистина се надявах, че вие можете да ми помогнете.

Фаръл бе малко учуден.

— Разбира се, стига да мога, милорд. Кажете, какво ви води насам?

— Ще съм ви много благодарен, ако бъдете така любезен да споделите с мен името на вашия шивач, сър. Бях много впечатлен от облеклото ви на бала у Бърмингамови. — Негова светост се залюля на пръсти и пети и протегна брадичката си замислено напред. — Това ме накара да осъзная колко отчаяно се нуждая самият аз от нов гардероб. Наистина, сър, ще ми се да изглеждам като нов човек, когато се върна в Англия — по отношение на дрехите, искам да кажа. Склонен ли сте да ми помогнете?

— Разбира се — отвърна Фаръл с усмивка. Дрехите можеха наистина много да повдигнат самочувствието на човек, но надали бяха в състояние да разведрят киселото лице на този благородник.

Фаръл се обърна и вдигна ръка, за да привлече вниманието на Елизабет.

— Би ли написала на Негова Светлост адреса и името на шивача ми, скъпа?

Благородникът се усмихна доволно.

— Много мило от ваша страна, сър. Никога няма да забравя жеста ви.

— За мен е удоволствие да ви услужа, милорд.

Лорд Марсдън се покашля.

— А мога ли да ви запитам, сър, същият шивач ли шие ризите ви? Забелязах колко добре изработени са, когато съблякохте жакета и жилетката си, за да изиграете една канадска борба с шерифа на бала у Бърмингамови.

— Съжалявам, но в това отношение трябва да ви разочаровам. Ризите ми шие госпожа Далтън, а аз я товаря с достатъчно работа тук, в магазина, за да й остава време да шие и за други мъже.

— Госпожа Далтън, казвате — веждите на лорд Марсдън се сключиха замислено. — Правилно ли съм чул да се говори, че госпожа Бърмингам е наела стая в къщата на някаква госпожа Далтън?

— Госпожа Далтън е асистентката ми — отвърна Фаръл, без да отговори на въпроса му, като същевременно обгърна с ръка приближилата се с адреса на шивача Елизабет. — Тя също е и моя годеница.

Лордът явно усети, че няма да получи повече обяснения. Взе бележката от тъмнокосата жена и рече:

— Няма да ви задържам повече, господин Ивс. Знам колко сте зает.

Фаръл вече се чудеше дали клиентката му няма да се врътне и ядосано да напусне дюкяна — вече толкова дълго се занимаваше с други неща.

— Да, наистина ме чака една клиентка — призна той и тревожно погледна през рамо към госпожа Уесли. Елизабет бе спасила положението, като й бе дала да разглежда новата колекция от скици.

Лорд Марсдън отново вирна глава, залюля се пак на пръсти — както явно имаше навик да прави — и се огледа наоколо.

— Всъщност, чух от няколко места, че госпожа Бърмингам в момента работи за вас. При тези обстоятелства тя може да ме сметне за много неучтив, ако не й изразя почитанията си.

— Боя се, че госпожа Бърмингам засега не е в състояние да говори с когото и да било. Дори в момента не е в магазина.

— Тогава, моля ви, предайте й много поздрави от мен — учтиво помоли благородникът и се сбогува.

Щом вратата се затвори зад гърба му, Фаръл въздъхна с облекчение и се върна към предишния си разговор с Изабо Уесли. За негова радост вдовицата се бе възползвала от отсъствието му и бе избрала още няколко рокли измежду моделите на Раелин.

Погълнат от разговора за най-подходящите платове за роклите на вдовицата, Фаръл не забеляза кога Раелин се върна. Едва по-късно видя, че очите и носа й са зачервени от плач. Много му се искаше да я увери колко дълбоко я обича Джеф, но трябваше да оправдае доверието на приятеля си и да не действа в разрез с плана му. Затова просто се постара да натовари Раелин с повече работа, та да е заето съзнанието й с други неща.

 

 

Две седмици изминаха доста бързо за Раелин, най-вече защото Фаръл непрекъснато я караше да измисля нови и нови рокли и почти не й оставаше време да се замисли за нещастието си, дори и вечер, когато се връщаше в малката си спалня. Вече бе създала множество скици, които спечелиха интереса и възхищението на клиентките. Точно тази сутрин, след един разговор за различните материи, подходящи за най-новите й модели, тя се върна при бюрото си и бе погълната от работата по друга скица, когато чу познат женски глас да звънти весело откъм входната врата на дюкянчето. Изпълни я внезапна радост, примесена с огромно облекчение, че не е била отлъчена от семейството на Джефри, както вече подозираше. Вдигна очи и откри дребничката Хедър почти скрита от широкоплещестата фигура на моделиера. Виждаше се как е скрила с лека наметка напредналата си бременност, а на главата си носеше модно боне, завързано с широки панделки под нежната й брадичка. В момента перата на бонето се поклащаха отрицателно, тъй като Хедър тъкмо отклоняваше предложенията на собственика.

— Абсолютно нищо в настоящето ми състояние, господин Ивс — отвърна тя, използвайки официалното обръщение, въпреки че той бе близък приятел на мъжа й и на брат му. Хедър бе на мнение, че когато слухтящите уши на клюкарите са наблизо и се обръща внимание и на най-незначителната думичка, дискретността е винаги за предпочитане. — Благодаря за предложението.

— Тогава да разбирам ли, че не сте дошла да ползвате услугите на талантливите ми шивачки, а заради компанията на вашата очарователна сродница?

За миг Фаръл си даде сметка колко жалко е, че прекарва повечето си време в разговори със сприхави алчни жени, вместо да се наслаждава на компанията на близките си приятели, на първо място Бърмингамови. Дори и ако не бяха толкова стари приятели с Брандън и Джеф още преди да се задомят, на Фаръл пак щеше да му е приятно да общува с жените им — красиви и загрижени повече за семействата си, отколкото за светската суета. Тъй като добре я познаваше, не се учуди, че вижда Хедър Бърмингам в шивачницата.

Дребничката жена кимна.

— Правилно сте разбрал, сър, и ако ми позволите тази дързост, бих искала да си побъбря с Раелин. Тук ли е?

Фаръл с готовност посочи към салона, в който работеше най-новата му помощница.

— Тя е ето там и очаква очарователната ви компания, мадам.

Раелин пристъпи напред, за да посрещне гостенката си. Не пропусна да забележи колко добре изглежда Хедър, въпреки напредналата си бременност — елегантно, грациозно и с неподправена жизнерадост. Красивото й лице сякаш сияеше с някаква вътрешна светлина, на която доста жени биха завидели, а не малко мъже биха се прехласнали по очарователния й вид.

С весел смях Хедър прегърна Раелин и като се отдръпна, набързо я огледа. Въздъхна с преувеличено облекчение.

— Слава богу, че нямаш никакви трайни белези, след като са те влачили из блатото!

Раелин трепна, щом разбра, че и Хедър знае за глупавото й бягство.

— Не са ме влачили, Хедър. Отнесоха се с мен доста по-нежно.

Сапфиреносините очи блестяха закачливо.

— Да, предполагам. Джефри винаги е бил много по-цивилизован от Брандън. Потръпвам от ужас, като си помисля как би реагирал мъжът ми в подобна ситуация. Веднъж, преди да се оженим, избягах от него, но след това така и не успях да събера куража да го сторя отново. Ако аз се бях осмелила да сторя подобно нещо, сигурно Брандън щеше така да ме нахока, че да го помня за цял живот. Любопитно ми е само какво точно те накара да избягаш, Раелин. А и си мислех дали няма да ти е приятно да идем някъде навън, за да похапнем сандвичи с чай и да си побъбрим.

Хедър явно забравяше, че Раелин в момента е на работа.

— Бих искала да дойда, Хедър, но трябва да остана тук и да довърша някои нови скици, които тъкмо…

— Глупости — прекъсна я Фаръл и заряза работата си наблизо, дочул извиненията й. — Сега е точно време за обяд, а ти си бременна и трябва да се храниш. Иначе госпожа Брандън Бърмингам ще си помисли, че съм истински робовладелец. И тогава какво? Бизнесът ми ще бъде съсипан! А и да не съм чул да отказваш на любимата ми клиентка!

Хедър се разсмя и му отвърна:

— Най-сетне разбирам, че съм оценена по достойнство.

Фаръл се ухили до уши и направи дълбок поклон.

— Мадам, позволете да ви уверя, че винаги съм ви ценил високо. Ако вашата хубост и грация не разкрасяваха роклите ми, нямаше да съм постигнал това, което представлявам днес. А ще се похваля и с още нещо: в момента в моя магазин се намират трите най-красиви жени в цяла Каролина, всяка от които със своя изискан вкус за дрехите е привлякла стотици клиентки към моята шивачница. Не, не казвайте, че съм ласкател. Говоря самата истина.

Фаръл незабавно хвана двете жени под ръка и се отдаде на приятната задача да ги придружи до вратата. Раелин едва успя да грабне бонето и пелерината си, и той вече отваряше тъмнозелената входна врата пред тях.

— Забавлявайте се, дами!

— Божичко! — ахна Раелин, когато вратата се затръшна зад гърба им. — Ако не знаех колко много иска да довърша моделите си, щях да си помисля, че се опитва да ме изгони!

Хедър се разсмя и промуши ръка през лакътя на Раелин, щом двете се отправиха към чайната.

— Нали нямаш нищо против да се облягам мъничко на теб, миличка? Кълна се, това бебе май се мъчи да излезе, преди да му е дошло времето. Рита и се върти, сякаш му е омръзнало да чака. Само че ме е страх да кажа на Брандън, да не би да ме накара да лежа.

Раелин я погледна разтревожено.

— Мислиш ли, че е безопасно да си толкова далеч от Хартхевън, след като вече наближава време да раждаш и се чувстваш така?

— Може наистина да съм рискувала малко, но просто трябваше да поговоря с теб за Джефри, а когато се появи бебчето, ще ми е трудно да се измъкна.

— Джефри ли те помоли да говориш с мен? — попита Раелин с надеждата да чуе, че все още го е грижа за нея.

Хедър явно бе удивена от въпроса й.

— Разбира се, че не, миличка! Ако познаваше мъжа си по-добре, щеше да знаеш, че сам си върши работата, както и когато намери за добре. Не се нуждае нито от мен, нито от брат си, за да уреждат нещата вместо него. Напълно способен е да се справя с проблемите си сам, без помощ от никого — тя вдигна вежди и сви рамене, — колкото и да ни се ще да му помогнем.

— Тогава откъде разбра за бягството ми в гората?

— Кора ми каза, скъпа. Каза ми и че си бременна.

Раелин простена и почувства как се изчервява.

— Сигурно вече е казала и на селския глашатай!

Смехът на Хедър се оказа заразителен и скоро хората започнаха да се обръщат любопитно след двете кикотещи се жени. Но пък преминаването им по главната улица и без това вече бе забелязано от не една гражданка. Разни надменни матрони изглеждаха направо шокирани и възмутено вирваха брадички при мисълта, една жена в последните седмици на бременността си да се показва пред хората. Други ги гледаха неприязнено, чули, че един убиец от богаташкото семейство Бърмингам е оставен на свобода, въпреки неопровержимите доказателства срещу него. Някои бяха объркани и озадачени от сърдечните отношения между двете жени, тъй като знаеха за раздялата на Джеф и Раелин. Хедър, изглежда, въобще не обръщаше внимание на погледите, но на Раелин й беше много по-трудно да ги пренебрегне — в крайна сметка именно нейният брак се разпадаше и нейния съпруг заклеймяваха хората.

— Не виждам как е възможно хората в един толкова голям и оживен град да се интересуват от толкова ограничен кръг теми — раздразнено рече Раелин, докато влизаха в чайната.

— Не се заблуждавай, че се интересуват само от вас, скъпа. Клюкарстват и за наскоро овдовялата госпожа Уесли, за Фаръл и Елизабет и за кого ли още не, включително за нас с Брандън. По принцип клюкарките имат толкова малко интересни неща в собствения си живот, че от нямане какво да правят все гледат да тровят живота на другите. Пускат какви ли не слухове, повечето — пълни измишльотини. А такива хора ще намериш във всеки град по света. Както виждаш, и Чарлстън не е изключение.

Когато се настаниха на една маса в дъното, поръчаха си чай и сандвичи и съвсем скоро им донесоха всичко. Хедър смъкна ръкавиците си и наля чай за Раелин и за себе си. Отхапа си малко и като внимателно огледа Раелин, най-сетне заговори по въпроса, който я тревожеше.

— Ако не греша, скъпа, изглеждаш ми доста разстроена от цялата тази история с раздялата. Искаш ли да поговорим за това? Тормози ли те нещо? Ако искаш, сподели с мен — обещавам да не казвам никому нито думичка.

Раелин замислено въздъхна и след малко рече:

— Преди всичко, Хедър, искам да знаеш, че съм много влюбена в Джефри.

— Това никак не ме изненадва, Раелин. През годините откак съм женена за Брандън, съм чувала слухове, които потвърждават подозренията ми, че Джефри е и винаги е бил любимец на жените. Всички го обожават — и млади, и стари. Някои жени са готови на какво ли не за него. Госпожа Брустър например се държеше като пощуряла в компанията му и открай време беше луда по него. Изглежда е твърдо убедена, че той не е в състояние да стори нищо лошо — поне преди тази ужасна история с Нел. Всъщност чудя се как Джеф не е станал най-глезеният мъж на света. — Хедър срещна погледа на Раелин с нежна усмивка. — А сега ми кажи, Раелин, какви намерения имаш ти в тази ситуация?

Раелин примигна, тъй като внезапно очите й се бяха замъглили.

— Боя се, че както вървят нещата, Джефри скоро ще ми поиска развод. Вече сън не ме лови от страх, че това може да се случи.

— Знаеш ли, нека обсъдим по-подробно всичко това. Нещо май съвсем се обърках. Кора каза, че ти си избягала от Оукли, скоро след убийството на Нел и макар че тя не знаеше защо точно си заминала за Чарлстън, предполагаше, че идеята е твоя. А сега ти ми разправяш, че те е страх Джефри да не сложи край на брака ви? — Хедър събра достатъчно смелост, за да попита: — При тези обстоятелства как можеш да го виниш?

— Той бе този, който ме отпрати — призна съвсем тихо Раелин.

Хедър почувства как сърцето й прелива от съчувствие към тази жена. Протегна ръка и утешително докосна пръстите на Раелин, които нервно си играеха с вилицата.

— Съжалявам, миличка, не знаех, че Джефри е сторил това. Мислех, че сама си поискала да заминеш. Поне Кора си е помислила това.

— Ами, всъщност отначало беше така, в гората… Искам да кажа, избягах в гората, защото не можех да се отърся от кошмара, в който все виждах как Джефри убива Нел. Когато Джефри ме откри в тресавището, се подслонихме от дъжда в колибата на Червения Пийт. После Олни Хайд ни заплаши с оръжие, за да му помогнем, и през това време разказа как видял с очите си убийството на Нел и убиецът бил не друг, а именно Джефри! Какво можех да си помисля? Онзи негодник, Олни, беше заплашил и мен да ме убие, затова не се и съмнявах, че е способен на подобно престъпление, но пък той изглеждаше искрено убеден, че Джефри е убил Нел.

Хедър разбираше какво тормози Раелин, затова сметна, че трябва да сподели с нея собствения си горчив опит.

— Преди няколко години Брандън бе заподозрян, че е убил Луиза Уелс, предишната господарка на Оукли. Всъщност след убийството й шериф Таунсенд направо дойде и арестува Брандън. Вече бях живяла с него повече от година и го познавах добре. Знаех колко нежен, грижовен съпруг и баща е, затова и не можех да допусна, че е извършил това престъпление, дори и ако е изпаднал в ярост. А вие двамата с Джефри нямахте много време да се опознаете както трябва. Затова, миличка, чуй какво мисля аз: убедена съм, че Джефри просто не е в състояние — в разрез с природата му е — да убие някого, освен когато собственият му живот или този на някого от семейството му не е сериозно заплашен. Знам със сигурност, че не може да е убил Нел. Просто не е такъв човек. Прекалено благороден е…

— Да — тъжно я прекъсна Раелин, — и прекалено очарователен, красив, отзивчив и… и…

— И е самият себе си? — мило предположи Хедър и утешително потупа ръката й. — Джефри е най-уравновесеният човек, когото познавам. Не е нито самонадеян, нито свит, нито неуверен, нито арогантен, нито себичен, нито комплексиран. Той е самото въплъщение на уравновесеността. Само че — добави тя и вдигна пръст, за да подчертае думите си, — това не значи, че не е в състояние да взима решения, които могат да побъркат всички ни. Не е светец, нито пък безгръбначна отрепка, която да приема и най-лошото отношение от страна на когото и да било. Няма да дойде при теб разкаян и гузно да поиска прошка, а ти да го подритваш. Не е лишен от гордост и ако ти не чувстваш сили у себе си да му се довериш, то той ще те остави да си търпиш последствията. В края на краищата той е мъж и в решенията си е твърд като стомана, но това само ме кара да го обичам и уважавам още повече.

Раелин мрачно въздъхна.

— Откак сме женени, струва ми се, че му нося само неприятности. Все си напомням, че всичко това започна заради мен, защото аз не можах да понеса да стана играчката на господин Фридрих.

— Глупости, скъпа. Проблемите започнаха, когато Нел се промъкна в леглото на Джефри, а това бе доста преди да се появиш.

Раелин се взря в красивото лице на Хедър и почувства, че не може да сдържи въпроса си за тази случка.

— Джефри разказвал ли е как се е стигнало до това?

— Нищо не е разказвал. Тогава как…?

Хедър се усмихна.

— Кора много често ми се доверява, скъпа. Тя е отраснала в Хартхевън. Джефри имаше нужда от икономка, на която да може да се довери и която да се грижи за всичко в негово отсъствие. Ние, разбира се, имахме Хати — тя е надеждна като земята, по която стъпваме. Колкото до онази нощ, когато Нел се е натрапила на Джефри, изглежда, всички слуги са били събудени, щом той извлякъл момичето от стаята си, увита само в едно одеяло. Кингстън веднага бил пратен да доведе Кора, която трябвало да намери дрехи за момичето и да й стегне багажа. Доколкото разбрах, Джефри дал нарежданията си и се оттеглил в стаята си, а от там нататък оставил на слугите да се разправят с Нел. Кингстън я качил на каретата и оттам Тадеус я откарал направо в Чарлстън, където в една странноприемница й наели стая с парите, великодушно отпуснати от Джефри.

— Бебето на Нел малко прилича на Джеф — тихо промълви Раелин.

— О, Раелин, скъпа, това трябва да е просто съвпадение — възрази Хедър. — Джефри никога не би разиграл подобно представление само заради слугите си. Кора се кълнеше, че никога не го била виждала по-разгневен. Каза, че когато стигнала до господарската къща, Джефри крещял нещо от сорта на: „Тая невръстна хлапачка би трябвало да си играе с кукли, не с мъже“. Цялата работа е, че Нел го събудила от дълбок сън, така че не се знае, след като се е намъкнала в леглото му, какво точно е правила, за да го ядоса толкова. Но предполагам, че не се е ограничила само да го целува.

Раелин не можеше да си представи, че Кора би излъгала Хедър. Най-вероятно икономката беше разказала цялата история точно така, както се е случило всичко. А Раелин бе чувала и Кингстън да се ядосва на Нел и да я кори за постъпката й. Не бе чула нито веднъж той да вини Джеф за случилото се.

Освен това знаеше колко силно въздействие върху жените има съпругът й и сметна, че няма нищо чудно едно момиче като Нел, която очевидно все повече е хлътвала по него, в един момент да се реши на подобна дързост. А като знаеше и за навика на Джеф да спи без дрехи, Нел е имала доста голяма свобода да се отдаде на фантазиите си, поне до момента, в който Джеф се е събудил.

Внезапно Раелин почувства дълбоко съжаление, че въобще е позволила Нел да я откъсне от мъжа й.

— Срамувам се да призная това, Хедър, но явно не бях особено вярна съпруга. Позволих обвиненията на момичето да застанат между мен и Джеф, а после дори повярвах, че е възможно той да е убиец. Сега, когато имах възможност вече няколко седмици да размишлявам върху всичко случило се, разбирам, че преди да избягам, въобще не дадох шанс на Джефри да ми обясни какво е станало. И той има пълното право да се чувства обиден от липсата на доверие у мен.

Хедър отново докосна утешително ръката й.

— Едно време мислех, че мразя моя мъж. Наистина известно време се страхувах от него.

Раелин слисано я погледна. Досега бе смятала, че техният брак е бил съвсем идиличен от самото начало. Сега двамата изглеждаха толкова влюбени един в друг, че бе невъзможно човек да допусне някога да не са се обичали.

— Нямах представа за това!

— Дори и след като се омъжих за него, мислех, че Брандън е истински тиранин — сподели Хедър със замислена усмивка. — Но когато отплавахме от Англия за Каролина, вече мислех, че е най-прекрасният човек на света. Макар че вече бях безнадеждно влюбена в него, гордостта продължаваше да ни разделя. Всъщност сближихме се напълно почти една година след като Бо беше заченат. А сега вие с Джефри имате същите сериозни проблеми като нас преди време. Наистина се надявам, че това няма да стане семейна традиция. — Тя забарабани с изящните си пръсти по големия си корем. — Ако стане, не им завиждам на тези, които ще извървят нашия път.

Раелин потръпна при мисълта, че и техните деца може да преживеят подобни злочестини.

— Да се надяваме, че нашите дечица никога няма да бъдат заподозрени в убийство както Джефри или Брандън.

Хедър промълви нещо в смисъл, че е съгласна, и побърза да насочи разговора към по-малко мрачна тема.

— Знаеш ли, Раелин, много ми се ще да дойдеш при нас, в Хартхевън, докато преодолеете проблемите си с Джефри. Ще бъдеш добре дошла да останеш колкото искаш, докато успеете да изгладите недоразуменията си.

Трогната от милата покана, Раелин поклати глава.

— Благодаря ти, Хедър, но просто не мога. Не мисля, че на Джефри ще му е удобно да идва при вас, докато и аз съм там. Освен това не ми се ще да въвличам и теб, и Брандън в тази история.

— Но нали сме едно семейство, скъпа! Вече и без това сме въвлечени.

— Разбира се, но просто няма да е редно да заставам между Джефри и семейството му — възрази Раелин.

Очевидно разочарована, Хедър натъжено измърмори:

— Брандън предрече, че ще откажеш, но просто държах да опитам.