Катлийн Удиуиз
След целувката (15)

15

Фаръл се облегна назад в креслото си и замислено огледа димящия връх на сутрешната си пура — позволяваше си това удоволствие само сутрин, преди да се впусне във водовъртежа на дамската мода и капризните женски вкусове. Когато най-сетне вдигна поглед, прикова очи в ранния си посетител, който седеше на страничната облегалка на коженото канапе в скъпо обзаведения апартамент на моделиера.

— Джефри, казвам ти, на хората сто на сто ще им се види странно, че ти живееш в Оукли, а жена ти — тук, в Чарлстън, заедно с Елизабет. А и че работи за мен през деня.

Джеф сви рамене.

— Не мога да се занимавам с това, какво ще си помислят хората, Фаръл. Повече ме интересува какво става в главата на Раелин. Трябва да й дам свобода и време, за да реши сама какво ще е отношението й към мен. А да я оставя да ме напусне, беше най-добрият начин да го сторя. Знаеш по-добре от всеки друг, че почти не се познавахме, преди да се оженим. И въпреки че самият аз съм на мнение, че двамата идеално си подхождаме, не мога да натрапя мнението си и на жена си. Тя трябва сама да реши това.

Моделиерът поклати глава съвсем озадачен.

— По дяволите, Джефри, какво се е случило между вас? Всеки пък, когато съм ви срещал, Раелин се е държала така, сякаш е направо луда по теб.

Джеф погледна приятеля си право в очите.

— Когато Раелин дойде в конюшнята и ме откри при тялото на Нел с оръжието на убийството в ръка, този шок се оказа прекалено силен за нея. Трябва й време, за да превъзмогне травмата. Това я тормози дори и в сънищата й. Мога само да се надявам, че като й давам тази свобода, тя ще ме опознае повече като човек и приятел, отколкото като съпруг, и в крайна сметка ще разбере, че не съм способен на подобна жестокост.

— И как смяташ да стане това, когато ще живееш на мили далеч от нея? Ако още не си го разбрал, приятел, Оукли хич не е толкова близо — отбеляза иронично Фаръл. Не искаше да бъде груб, просто бе практичен. — Ами ако Фридрих реши отново да си поиграе на Атила Хунът? Кой ще я защити?

— Помислил съм за всичко и поговорих с няколко души, на които мога да имам доверие. Те ще я наблюдават отдалеч. Безопасността й, естествено, е най-важното нещо. Макар че Илайджа в момента е със счупен крак, той се съгласи да стои на пост до прозореца в една от стаите на горните етажи на онзи пансион, разположен точно срещу къщата на Елизабет. Госпожа Мърфи вече се съгласи да ми даде стаята под наем. Ако възникнат неприятности, Илайджа ще изпрати да ме повикат.

— Чакай малко, ти не си ли мислил колко време е необходимо, за да стигнат при теб чак в Оукли? Че докато някой от хората ти успее да дойде на кон при теб, жена ти може да бъде отвлечена, насилена и какво ли още не! А знам, че никога няма да си го простиш, ако Раелин пострада заради глупостта ти.

— Всъщност няма да съм чак толкова далеч. Освен ако не ме повикат за нещо спешно в Оукли, смятам да живея в къщата, която наех тук, в града. Близо до склада ми е. Само че не смятам да казвам на Раелин, да не си помисли, че я шпионирам.

Фаръл се наведе напред и изтръска пепелта от пурата в стъкления пепелник на масичката между тях.

— Струва ми се, че прекалено много се стараеш, след като ще я оставяш да се радва на свободата си. Нали знаеш, тя може да реши напълно да те изхвърли от живота си.

— Да, точно тази възможност искам да й дам — мрачно призна Джеф. — Тя е тази, която трябва да реши какво иска в действителност, независимостта си или живот заедно с мен. Няма да се изненадам, ако реши да отплава обратно за Англия, но пък хич не ми е приятно дори да си мисля за подобна възможност.

Фаръл реши, че в случая е крайно наложително да бъде съвсем откровен с приятеля си.

— Хората ще си помислят най-лошото, Джефри. Знаеш го много добре.

— Да, ще си помислят, че жена ми ме е напуснала, защото вярва, че аз съм убил Нел.

Подобна прямота можеше да накара дори и бившият боксьор да трепне, но той не се опита да се отдръпне от болезнената тема. Напротив, също толкова откровено попита Джеф:

— Джефри, момчето ми, замислял ли си се какво ще значи, ако те изправят пред съда за убийството на Нел? Съдебните заседатели може много лесно да бъдат повлияни в присъдата си, ако знаят, че собствената ти жена те смята за виновен.

— Май още не бях се сещал за това. — Джеф знаеше, че Ивс е прав, но не можеше да позволи подобни разсъждения да променят решението му. — Олни Хайд твърдеше, че бил невинен и че видял как аз съм убил Нел. И въпреки това не може да излезе на бял свят и да ме обвини на всеослушание, защото тогава Райс веднага ще го арестува, задето се опита да ме убие. И двамата знаем, че Олни е способен на подобно престъпление. Наистина искаше да ме застреля, когато отвлякоха Раелин, но все пак остава да се докаже, че именно той е убил Нел. Фактът, че е откраднал Ариадна, доказва, че е бил там, когато е било извършено престъплението, но Илайджа показа и на мен, и на шерифа, че има и следи от някой друг, който е преследвал Олни. Неговите стъпки изчезват, където се е качил на кобилата. Но пък другите са направени от един чифт мои обувки — Кора ги откри в банята на сутринта след убийството. И тъй като не ги бях носил повече от седмица, фактът, че по тях имаше прясна кал от същата нощ, ме кара да мисля, че убиецът на Нел е бил с тях, когато е извършил гнусното си дело. Може дори да е бил някой от гостите ни.

Фаръл изгаси пурата в пепелника.

— Мислиш ли, че Купър Фрай може да е дръзнал да дойде през онази нощ?

— Възможно е — съгласи се Джеф. — И той, не по-малко от Олни, има какво да спечели, ако помогне на Фридрих да получи Раелин. Самият Олни каза, че Фридрих е предложил на Фрай хиляда долара, за да ни раздели за постоянно. А какъв по-добър начин да го постигне от това, да нагласи нещата тъй, че да ме обесят за убийство, което не съм извършил в действителност? Но ако не ме лъже паметта, бих казал, че Фрай, както и Олни, не би могъл да обуе мои обувки. Струва ми се, че и двамата имат прекалено големи крака.

Като се облегна в креслото, Фаръл докосна върховете на показалците си и ги притисна към устните си, докато оглеждаше направените по поръчка обувки на приятеля си.

— Да, сега си спомням. Никой от нас не можеше да обуе твоите обувки, Джефри. Не можехме да вмъкнем дори и само пръстите си в тях, прекалено тесни бяха. А ако убиецът не бъде заловен, това може доста да ти навреди.

— Е, но пък точно това би могло да уличи убиеца, ако го открием — възрази Джеф.

Фаръл стана от креслото с недоволна въздишка и започна да крачи из стаята. Чудеше се каква алтернатива може да предложи на плана на Джеф.

— Питал ли си Брандън и Хедър дали Раелин може да остане в Хартхевън, докато докажеш, че си невинен? Там ще е на много по-безопасно място, отколкото тук, в Чарлстън, дори и ти да се намираш само на няколко пресечки от къщата й.

— Раелин не иска да ги замесва в тази история.

Фаръл просто не можа да скрие изненадата си.

— Като се има предвид колко сериозно е положението, трябва ли предпочитанията на Раелин да определят действията ти?

— Не е задължително, но смятам, че съм достатъчно практичен човек. Ако смятам да спечеля доверието и уважението на Раелин, трябва да й дам истинска свобода. А да я обградя с роднините си, ще означава, че доста ще намаля свободата на избора й. Накратко, ще й е по-трудно да ме отблъсне от къщата на собствения ми брат. Колкото до Фридрих, ако той наистина смята, че тя е скъсала окончателно с мен, може да реши да не бърза, да изчака, докато аз бъда премахнат по един или по друг начин. А ако Раелин отиде в Хартхевън, той може и да се опита отново да я отвлече насилствено. Брат ми няма да стои със скръстени ръце, а ще се съпротивлява, но като знам колко много наемници има Фридрих, страхувам се, че Брандън може да бъде убит, докато я защитава.

— Фридрих може да опита същото и тук, докато тя работи в магазина — отбеляза Фаръл, не без основание. Подобна вероятност не го плашеше ни най-малко, но чувстваше, че приятелят му трябва да премисли всички възможни опасности.

— Ако нямаш нищо против, бих могъл да повикам няколко души от работниците ми в дъскорезницата, за да пазят Раелин тук. Тя няма да ги познае. Нито пък Фридрих. И двамата ще си помислят, че просто си наел още няколко помощници.

— Да, тук определено ни трябва още малко работна ръка — провлечено отвърна Фаръл. — Но не очаквам да ми пратиш някой, който наистина да може да вдява иглата.

Джеф се изкикоти.

— Ами всъщност, ако чак толкова ти трябват шивачи, мога да повикам няколко опитни моряци от корабната ми компания те са свикнали да шият платната.

— Великолепно! — измърмори Ивс с преувеличен ентусиазъм. — Ако богаташите из Чарлстън започнат да се обличат с корабни платна, бъдещето ми ще е осигурено.

 

 

— С най-голяма радост бих ви дал работа, госпожо Бърмингам — увери Фаръл Ивс младата красавица няколко дни по-късно.

Прислужницата й кротко седеше във фоайето, откъдето ясно виждаше господарката си, седнала пред бюрото на моделиера. Бяха решили, че и Тизи трябва да е там, за да се спази благоприличието и да не развържат злите езици из града. А това беше крайно наложително, тъй като Фаръл бе ерген, а хората обичаха да преувеличават всичко, което се случва около него. От хорските приказки човек би могъл да заключи, че половината от родените през последните години деца са от него, което значеше, че той не би имал време да се занимава с друго, освен с правенето на деца.

Фаръл направи жест към бюрото си, където бе разстлал скиците на Раелин. Джеф ги бе донесъл по-рано, за да има време моделиерът да ги огледа по-внимателно. И колкото повече ги гледаше Фаръл, толкова повече се убеждаваше, че пред него има нещо изключително.

— Рисунките ви са чудно одухотворени, госпожо Бърмингам. Като ги гледам, не се и съмнявам, че сте много надарена моделиерка. — Сега, когато им предстоеше да работят заедно, бяха решили да се обръщат официално един към друг. Повече нямаше да използват малките си имена, а и фамилното име щеше да подсеща Фаръл, че тази очарователна дама всъщност е съпруга на най-добрия му приятел. Може би, ако тя бе свободна, той не би пропуснал удоволствието да я поухажва, но това беше изключено при настоящото положение, Фаръл не би рискувал да загуби така глупаво приятеля си от младежките години. — Имате ли възможност да започнете веднага?

— Веднага? — Раелин беше направо слисана. — Искате да кажете днес?

— Да, разбира се. Доколкото разбрах, смятате да наемете стая при Елизабет, та ако не сте планирала нещо друго, можем още днес да ви уредим и тук. Приемливо ли е така?

Раелин се облегна на стола си като замаяна. Когато Джеф поиска скиците й, съвсем ясно й каза, че Фаръл трябва сам да прецени дали Раелин става за моделиерка. Предупреди я, че ако Фаръл не я одобри, най-вероятно ще й предложи друга работа в шивашкото ателие. Една от възможностите беше да помага на Елизабет в поддържането на счетоводството. Подобна перспектива не й се нравеше особено, но все пак Раелин се бе приготвила за най-лошото. Затова и сега бе толкова изненадана, че моделиерът незабавно я наема.

— Ами да, добре, господин Ивс. Искам да кажа, нищо не ми пречи да започна още днес. Всъщност няма значение кога ще започна. Нямам какво друго да правя. — Гласът й секна и тя бързо се извърна. Не искаше да избухне в сълзи пред този човек. Рано сутринта Джеф я беше натоварил на каретата и с каменно изражение бе гледал как тя се отдалечава. От това Раелин се почувства също както и след смъртта на родителите си, сякаш сърцето й внезапно е приковано с тежки вериги.

— Какво има? — попита Фаръл. Очакваше тя да се зарадва, че е одобрил рисунките й. А сега му се струваше, че дамата е готова да се разплаче. — Изглеждате ми притеснена от нещо. Мисълта, че ще работите при мен ли ви тревожи?

— Не, разбира се, господин Ивс. Много се радвам, че ме одобрихте. — Раелин кършеше ръце и се чудеше дали може да бъде напълно откровена относно причините да дойде на работа при него. — Притеснена съм не от предстоящата работа тук напротив, много се радвам — но това, което ме натъжава, е, че ще бъда разделена от нещата, към които силно се привързах. Сигурно ви се струва странно, че търся работа при вас. Никак не ми е приятно, че се разделям със съпруга си, но когато непрестанно ме измъчват спомени за това, как го видях над тялото на Нел с кървавия нож в ръка, просто ми е много трудно да подредя мислите си и да си изясня… Не мога да повярвам, че Джеф е виновен в това убийство, но въпреки това все се чудя… Ами ако е?

Фаръл с облекчение видя, че тя е готова да говори с открита загриженост за отношенията със съпруга си. Това му даде надежда, че с времето нещата между двамата ще се изгладят и двамата отново ще се съберат.

— Няма защо да се тревожите за това, госпожо Бърмингам. Мъжът ви е много загрижен за доброто ви. Точно затова ви дава възможност на спокойствие да обмислите нещата и да се справите със страховете си. Познавам Джеф от много години и знам, че изпитва искрена обич и добронамереност към хората. Същият е и с животните. Хм, питайте шерифа за това, на него му става доста криво, като гледа Джеф… Но това е друга история. Знам, че каквото сте видяла в конюшнята е разтърсило из основи доверието ви в съпруга ви. Но не се тровете излишно, сигурен съм, че след време истинският извършител ще бъде открит и ще видите, че не е възможно Джеф да е сторил подобно нещо. А ако смятате, че аз или шерифът сме пристрастни в случая, то трябва да ви кажа, че самият аз веднъж заплаших Емъри Далтън със сериозни неприятности, ако го видя някога отново да се отнася зле с Елизабет. Макар че не го убих самият аз, в действителност изпитвах доста голямо облекчение, но и дълбока скръб, когато го погребвах няколко нощи по-късно. Приятелството на Джеф за мен означава наистина много, но ако действително мислех, че той е убил онова нещастно момиче, то аз ще бъда първият, който ще го обвини, дори и това да означава, че ще бъде отведен на бесилото.

— Смятате ли, че съм невярна съпруга, задето се съмнявам в него? — попита Раелин с отслабнал глас. Боеше се от отговора, затова извърна лице и притисна свитите си пръсти към устните си. Не искаше да види лицето му, когато я осъжда.

— Обичате ли Джефри?

Главата й рязко се обърна и за миг тя се взря в новия си работодател, сякаш той внезапно се беше побъркал. После сведе поглед към скиците върху бюрото и се опита да преглътне. Най-сетне смутено кимна с глава, а думите й прозвучаха някак глухо дори за собствените й уши:

— Да, обичам го. — Опита се да скрие сълзите, напиращи в очите й, но те се разляха по страните и. — Мисля, че го обикнах още в мига, в който ме спаси от минаващата карета. Беше толкова внимателен, толкова благороден… невероятен… — Докато говореше, Раелин почувства как душата й се изпълва от неудържима радост, която се разля и по лицето й. Бе доловила това чувство в себе си, броени мигове преди да иде в конюшнята, но сега за първи път признаваше любовта си не само пред моделиера, но и пред себе си. Шепотът й бе едва доловим, но дълбоко прочувствен: — Да, много, много го обичам!

Разчувстван от думите й, Фаръл смутено се покашля и се опита да насочи разговора към по-малко емоционална тема.

— Ако нямате нищо против, госпожо Бърмингам, ще ви настаним в главното помещение. Ако Елизабет или някоя от шивачките искат да ви попитат за нещо по скиците ви, ще им бъдете подръка. А и клиентките ни, ако пожелаят, ще могат да разглеждат моделите ви. За пролетния сезон самият аз съм подготвил няколко модела, но ще трябват много повече, за да задоволим всички вкусове. Надявам се с ваша помощ да успеем.

— Ще се радвам да помогна, с каквото мога, сър.

— А вероятно ще изисквам много от вас — предупреди я Фаръл, широко усмихнат. — Доста от клиентките ми изискват лично аз да им обръщам внимание, та затова и не ми остава много време за моделиране на нови рокли. Надявам се, че вие ще се справяте с това.

Фаръл я отведе в съседната стая. Там огледа всички възможни положения за бюрото й, взимайки предвид светлината, удобството и цялостната подредба, докато най-сетне реши в полза на мястото в края на коридора. Оттам се виждаше добре поддържаната градинка — за нея се грижеше самият той, и това му доставяше удоволствие и отмора. Фаръл погледна новата си работничка и ухилено попита:

— Имате ли нещо против да ви изложим на показ, госпожо Бърмингам?

Раелин се усмихна колебливо, без да знае какво е намислил.

— Предполагам, че няма да ми пречи, стига само да не ми задават нахални въпроси за това, защо съм тук, дали наистина сме се разделили с мъжа ми и дали той наистина е баща на бебето на Нел.

Фаръл се изкикоти, преди да успокои страховете й.

— Сам ще се заема с тези жени, които ще искат да си врат носовете навсякъде. Няколко комплимента оправят лесно нещата. Ще се учудите колко бързо някои жени се накокошинват от удоволствие при най-малкото внимание от страна на някой кавалер.

На Раелин не й беше трудно да си представи как би се променило настроението на някоя дама, ако кавалерът, направил комплиментите, е Фаръл Ивс. Ако не познаваше Джефри Бърмингам, и самата тя сигурно щеше да е доста податлива на чара му.

— Знам какъв ласкател сте, господин Ивс.

Устните му се разтегнаха под изрядно подрязания мустак.

— Да, скъпата ми майчица беше ирландка до мозъка на костите си и много я биваше в сладките приказки. От нея съм се научил, мир на праха й.

— Добър ученик сте бил, господин Ивс — веднага се съгласи развеселената Раелин.

Фаръл замислено поглади брадичката си и започна да умува под какъв ъгъл ще е най-добре да разположи бюрото на Раелин.

— Точно тук ще ви сложа, госпожо Бърмингам — заяви той, като стъпи на мястото. — Една красива, добре облечена жена, разположена на това място, непременно ще привлича вниманието, което заслужава. Зад гърба ви ще бъдат прозорците към градината и оттам ще идва дневна светлина, а тук, отпред, ще ви свети полилеят. Ще осветява и хубавичкото ви личице, така че никоя от клиентките ни няма да пропусне да ви види. А за да дойде при вас, естествено ще трябва да мине покрай масите с изложените платове.

— Какъв хитрец сте, господин Ивс — закачливо подметна Раелин. — Май ще трябва здраво да стискам портмонето си, да не би и аз да падна в някоя от очарователните ви клопки за клиенти.

Фаръл самодоволно се ухили и помръдна пръст под мустака си, докато веждите му подскачаха нагоре-надолу.

— Скъпа госпожо Бърмингам, още нищичко не сте видяла. — Наведе се към нея, сякаш за да сподели някаква голяма тайна. — Нали разбирате, вие ще сте стръвта, която ще примамва дамите в капана ми, защото в най-скоро време ще носите най-разкошните от моите произведения, точно както прави и госпожа Далтън.

На Раелин не й беше приятно, че ще се наложи да срине надеждите на Фаръл, но просто не можеше да остави да се заблуждава повече. До месец бременността вече щеше да й личи. И сега в очите й проблесна дяволито пламъче.

— Умеете ли да шиете дрехи за бъдещи майки, сър?

Брадичката на Фаръл увисна от слисване. За миг очите му отскочиха към онова, което на пръв поглед изглеждаше напълно плосък корем, но веднага се опомни и неловко се покашля:

— Съжалявам, госпожо Бърмингам, не знаех. Джефри не ми каза за деликатното ви състояние. — Любопитно вдигна вежди и я погледна. — Предполагам, вече сте му казала?

— Да, Джеф знае, че чакам дете — заяви Раелин и сметна, че трябва да даде шанс на Фаръл да оттегли предложението си. — При това положение все още ли имате желание да ме наемете на работа? Напълно ще ви разбера, ако сметнете, че клиентките ви ще бъдат възмутени, ако в магазина ви работи жена в моето състояние.

Фаръл се ухили дяволито.

— Жените във вашето състояние, госпожо Бърмингам, се нуждаят повече от всеки друг от красиви дрехи, за да имат самочувствие. Крайно време е да бъде създадено място, откъдето да си набавят стилно облекло, а самият аз имам огромно желание да им помогна най-сетне да престанат да се крият. Щом мога да шия дрехи за стари моми и дебели матрони, то представете си колко по-приятно ще е да разкрася една жена, която е била истински оценена от съпруга си!

Раелин поруменя смутено, но звънливият й смях издаде колко й е забавно да слуша този изключителен човек.

— Господин Ивс, вие сте направо извратен!

Ухилен до уши, Фаръл отново заигра с веждите си.

— Със сигурност, госпожо Бърмингам, със сигурност.