Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бърмингам (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Season Beyond a Kiss, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 82 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?
Сканиране
gaytanka (2008)
Допълнителна корекция
Еми (2013)

Издание:

Катлийн Удиуиз. След целувката

Американска. Първо издание

ИК „Ирис“, София, 2000

Редактор: Правда Панова

Коректор: Румяна Маринова

ISBN: 954-455-042-0

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от Еми

2

Навсякъде из Чарлстън имаше елегантни магазинчета, които подсказваха, че това е един от най-важните пристанищни градове по източното крайбрежие. Градът бе красив, добре поддържан от жителите си и с право се бе прочул с очарователната си атмосфера. Улиците и кейовете кипяха от оживление.

Корабната компания на Джеф се намираше близо до пристанището. И тук кипеше усилена работа, товареха и разтоварваха кораби с шесторни впрягове коне. Огромни фургони, натоварени със стоки, трополяха към кораби, пристанали в различни краища на пристанището. Първата спирка на каретата на Бърмингам беше в корабостроителницата, където Джеф трябваше да остави на счетоводителя си вече проверените счетоводни книжа.

— Няма да се бавя, скъпа — увери той жена си, като нежно стисна ръката й. После слезе от черния закрит файтон и тръгна с уверени крачки към триетажната тухлена сграда.

Раелин гледаше през прозорчето на каретата как нейният висок, спретнато облечен съпруг мина покрай работниците, а те го поздравяваха с весели подвиквания или му махаха отдалеч. На шегите и закачките, с които го пресрещаха, отвръщаше с приветливи поздрави и бързи остроумни забележки. По всичко личеше, че Джефри Бърмингам е обичан от подчинените си. Той дори се спря, за да поговори с някакъв по-възрастен от него едър мъж, с когото след малко се раздели със сърдечно ръкостискане. Разсмяха се на нещо, а мъжагата го потупа ентусиазирано по гърба.

Раелин се намести по-удобно на меката тапицирана седалка на каретата. Никак не се сърдеше, че остава сама — това й позволи да се отдаде на спомени за прекараното заедно с него утро. В изминалите оттогава часове едно нещо й бе станало пределно ясно: тя се чувстваше невероятно доволна, дори възхитена от избора, който най-сетне бе направила — да се отдаде на Джефри за истинска брачна интимност. Онова, което последва тяхното единение, дори още повече затвърди увереността й, че изборът й никак не е лош. Дори и простички неща като къпането и обличането се оказаха безкрайно по-приятни с дързък, красив помощник като него. Във всяко отношение Раелин се чувстваше щастлива и доволна, а и направо омагьосана от своя очарователен съпруг.

Покрай каретата като че ли премина някаква сянка, и това накара Раелин да се обърне — тъкмо навреме, за да успее да зърне зле облечен мъж, минаващ покрай последното от прозорчетата на каретата. Не познаваше почти никого от обитателите на града, затова и не изпита каквото и да е любопитство относно самоличността на мъжа. В следващия миг обаче съжали, че не е била по-внимателна. Така поне щеше да има време да избяга от каретата и да потърси мъжа си. Но както се стекоха обстоятелствата, Раелин нямаше как да потърси закрилата на Джефри, когато Олни Хайд се върна до прозорчето и наведе глава, за да надникне в каретата.

— Охо, и туй ако не е госпожа Бърмингам, издокарана като коледен подарък за някой господинчо — провлечено издума къдрокосият негодник и се опита да се престори на изненадан, докато смъкваше каскета си.

Също толкова самоуверен и дързък, колкото бе и в присъствието на Густав, той безочливо я огледа от стилното й боне до прасковенорозовата муселинена рокля на цветя, при което погледът му се спря прекалено дълго върху гърдите й.

Раелин мислено поблагодари, че квадратното, поръбено с дантели деколте на роклята е доста скромно, иначе сигурно би се изчервила още повече от наглия оглед. Олни беше човек, когото не би си пожелала да срещне, особено когато единственият й закрилник беше старият кочияш. Все пак Раелин успя да събере достатъчно кураж, за да му отвърне сопнато:

— Е, Олни, аз пък съм особено изненадана, че се разхождаш посред бял ден по улиците на Чарлстън. Мислех, че си се сврял в миша дупка. Шериф Таунсенд със сигурност ще се заинтересува, щом разбере, че все още си в града. Да знаеш, ще му кажа, колкото мога по-скоро, че съм те видяла.

— Хубаво, кажи му, госпожо Бърмингам, ама да знаеш, че аз пък през това време ще разправям на господин Фридрих к’ва хубавка изглеждаш днес. Къде-къде по-сладка си, отколкото предния път, когато той те видя. Да знаеш, наистина ужасно го е яд, че не успях да те направя вдовица оная нощ, когато случайно гръмнах мъжа ти. Досега никой нищо не е успявал да му вземе, най-малкото пък някоя женска. Но пък и никоя не е била чак толкоз хубавка, нито пък толкоз надута. Направо е бесен, че те изтърва, а и затуй, че сега може да използва само едната си ръка.

Раелин се изсмя презрително.

— Гръмнал си мъжа ми случайно, как ли пък не! От Кингстън разбрах, че умишлено си се прицелил в Джефри и си смятал да го убиеш, сигурно по заповед на работодателя си.

Олни вяло сви мускулестите си рамене.

— Е, човек трябва много внимателно да се прицели, когато смята само да одраска скалпа на някого. Добър стрелец съм, спор няма, ама за някои неща просто трябва повече време и внимание. Но пък бас ловя, че твоят господин Бърмингам не би могъл да се справи по-добре от мен, даже и да имаше време. Ако беше поискал наистина да застреля господин Фридрих, можеше и въобще да не го уцели.

— Съпругът ми никога не би и помислил да стори подобно нещо, освен ако не е принуден да защитава дома и семейството си! За разлика от теб той не стреля по хората само защото така му е хрумнало. Ти май стреляш и при най-малката провокация, Олни. Спомням си как държеше пистолета опрян до главата ми и заплашваше, че ще ми видиш сметката, ако не се подчиня на Густав.

— Онова беше само за да ти покажа кой командва. Господин Фридрих здравата беше загазил с раната в ръката си и ти трябваше да помогнеш на доктор Кларънс да го превърже. Ама не! Ти все се присмиваше на господин Фридрих, нали? Безсърдечна кучка такава! — Той поклати глава с престорено учудване. — Кълна се, хич не мога да разбера какво толкоз намира у теб господин Фридрих. Вярно, хубавка си, ама си кльощава. Аз лично харесвам по-налети жени… — Бледосивите му очи похотливо се спряха върху гърдите й и той с насмешка протегна шепи пред себе си. — И с ей такива големи и сочни цици…

— Дръж се прилично, Олни — троснато го прекъсна Раелин, ужасно обидена. — Нямаш никакво възпитание!

Устните му се разтегнаха присмехулно.

— Охо, сигурно мадама като теб се интересува повече от възпитанието на мъжа, отколкото от това, дето е в панталоните му.

Раелин пламна от възмущение. Подобни приказки надминаваха всичко, което можеше да изтърпи.

— По-добре ще е да си плюеш на петите, Олни, преди мъжът ми да се върне и да те завари тук. Иначе ще съжаляваш!

— Хич не ме е страх от това богаташко синче, мъжа ти! Фасулска работа е да се справя с конте като него. Пък и знам как да се пазя от него и приятелчетата му. Моите старци заминаха от Англия и дойдоха тук да работят. А сега като се замисля, май докато живеехме в Лондон, квартирата ни не беше чак толкова далеч от префърцунената ви лондонска къща, където Купър Фрай разправя, че си била родена. Мадам Важна Клечка, туй си ти. А аз живея по тези места още откак съм минавал прав под масата и мога да обикалям из блатата на Каролина, все едно, че се разхождам по главната улица. Хич не ме е страх да се разхождам и по главните улици в Чарлстън, ако ще и да се сблъскам с твоя важен господинчо, или пък с приятелчето му, онзи тромав шериф.

Раелин забеляза как една позната фигура се появи на входа на корабостроителницата и се усмихна дръзко на неприятния си събеседник.

— Ей сега ще видим дали не те е страх, Олни. Онова „конте“, както го нарече, идва насам.

Въпреки самохвалствата си, Олни побърза да се отдалечи от каретата, но припряното му бягство привлече вниманието на Джеф. Той тъкмо слизаше по стълбите на склада, но лесно разпозна русия мъж и се втурна след него. Раелин ахна и разтреперана слезе от каретата.

— Джефри, върни се! — извика тя, уплашена не на шега. Съпругът й обаче не я послуша, а се втурна след по-набития и късокрак мъж и скоро почти го настигна. Раелин притисна ръка към разтуптяното си сърце, и отново му извика да спре: — Може да има пистолет, Джефри! Моля те, върни се!

По улицата се зададе тежко натоварена талига с шесторен впряг и Джеф трябваше да спре, за да й направи път. Когато най-сетне я заобиколи, се озова пред минаваща в обратната посока наемна карета, а Олни вече не се виждаше никъде.

Твърдо решен да открие младия негодник, Джеф изтича по главната улица на няколко пресечки, като проверяваше и по проходите и отворените врати на магазините. Но никъде нямаше и следа от младежа. Ядосан на себе си, че е оставил негодника да се измъкне, Джеф се отказа от преследването и тръгна обратно към каретата.

— Моля те друг път да не ме плашиш така — извика Раелин. Олни вече показа, че е готов да те застреля. Потвърждава го и белегът на главата ти. А да хукваш така след този негодник, си е чиста покана отново да посегне на живота ти. Пък и само си помисли колко доволен щеше да е Густав, ако Олни бе успял да те убие.

Джеф бе съвсем наясно колко силно желае германецът да се добере до жена му и само при мисълта за това кръвта му кипваше.

— Мога да си представя как ще ликува онзи мръсник, ако ме постигне такава участ, мила, но нямам никакво намерение да оставя Олни да ме убие. Не и докато съм с лице към него. — За миг веждите му се повдигнаха. — Виж, когато съм с гръб, е съвсем друг въпрос. — Той плъзна ръка под лакътя на Раелин и й помогна да се качи в каретата, като измърмори: — Просто не мога да се примиря с мисълта, че тази твар се мотае на свобода.

Джеф хвърли един поглед към облечения в спретната ливрея чернокож кочияш и нареди:

— Към шивачницата на Ивс, Тадеус.

— Веднага, гос’дин Джефри.

Джеф скочи в каретата и се настани до младата си съпруга, която пък побърза да се сгуши по-близо до него. Той й се усмихна топло, улови ръката й, а бедрата им се допряха и рамото му леко притисна нейното.

— Определено бих се чувствала много по-спокойна, ако можеше шериф Таунсенд да заключи и Густав, и Олни зад решетките за следващите десет години.

Пръстите й погалиха ръката, която стискаше нейната в скута й. В този миг си спомни каква дълбока покруса бе изпитала, докато си мислеше, че Олни е убил Джеф. Като вдигна очи, за да се вгледа в красивия профил на мъжа си, тя тихо промълви:

— През последните седем месеца изгубих и двамата си родители, Джефри. А не много отдавна смятах, че съм загубила и теб. Не бих понесла да те убият. Моля те, умолявам те да не ми причиняваш подобно нещо! Остави шерифа да арестува Олни.

Джеф омекна и тихичко се засмя, после с опакото на ръката си закачливо докосна меките й гърди и като пусна ръката й, стисна лекичко едното й бедро.

— Добре, мадам, стига си се тревожила. Ще се постарая повече да не те плаша чак толкова. Отсега нататък просто няма да обръщам внимание на тези престъпници, когато съм с теб.

Джеф бе дълбоко заинтригуван от изкусителната мекота на устните й и наведе глава към нея. Раелин притисна ръката му към гърдите си. Целувката му бе сладостна и дълбока, отначало нежна, после парещо настойчива.

Раелин почти простена от разочарование, когато той се отдръпна от нея.

— Не бива да ме целуваш така, когато няма как да се усамотим.

Джеф я огледа със сладострастен поглед.

— Знам една хубава странноприемница наблизо, където можем да отседнем за час или два.

— Казваш го, само за да ме дразниш, нали? — сгълча го Раелин с очарователна усмивка.

Широките му рамене за миг се повдигнаха. Раелин завъртя очи към небето и се замисли за клюките, които би предизвикала една подобна забежка.

— Само си представи как ще ни гледат, ако напуснем хана само час или два, след като сме се настанили! Целият град ще бръмне от приказки.

— Да, но само си помисли как ще съживим клюкарите за ден или два, скъпа моя. Цял живот ще са ни благодарни.

— Сигурно, само че аз предпочитам да бъдем малко по-дискретни.

Джеф въздъхна с преувеличено разочарование.

— Както искаш, мадам.

Раелин подпря брадичка върху рамото му, като за кой ли път се възхити на аристократичния му профил.

— Неприятно ли ще ти е, ако сега те докосна?

Веждите му се сключиха от учудване, докато той оглеждаше изпитателно лицето й.

— Как да ме докоснеш?

Очите й се сведоха към скута му, за да посочат мястото, което й бе най-интересно в момента.

— Като съпруга, сър.

При неочакваното й предложение дъхът му секна. След дългото въздържание от последните седмици Джеф вече се опасяваше, че жена му не оценява по достойнство насладите в брачното ложе. Но след сутрешните им занимания се чувстваше доста окуражен, че тя съвсем не е толкова хладна жена. Сега предложението й още повече укрепи надеждите му. Като свали цилиндъра си, той го задържа с едната си ръка върху скута си, а после хвана ръката й и я намести върху издутината на панталоните му.

— Това достатъчен отговор ли е, мадам?

С тихо възторжено възклицание тя го опипа през плътно прилепващата дреха.

— Панталоните ти оставят доста на въображението.

Повдигнал вежди, той я огледа изкосо.

— И сама можеш да ги разкопчаеш, сладката ми.

Тя вдигна очи към лицето му, но го виждаше само в профил и не успя да прочете кой знае колко по изражението му. Затова въпросително наклони глава.

— Няма ли да те притесни, че съм толкова дръзка, когато каретата минава през центъра на града?

— Ще ме разочароваш, ако не си.

Най-сетне тя успя да го разкопчае и скоро малката й ръка се плъзгаше навътре. В един изпълнен с наслада миг Джеф през зъби си пое дъх, а при следващите й действия му се наложи да полага доста усилия, за да не забрави да диша.

Раелин се почувства изпълнена от странно задоволство, че в ролята си на съпруга е способна да предизвика подобна реакция у него. Щом можеше да стори това с мъж с неговата зрялост и опит, вече не се чувстваше чак толкова наивна и незряла. Всъщност стана й невероятно приятно, когато забеляза колко погълнат е съпругът й, докато се наслаждава на ласките й — сякаш от последния път, когато е изпитвал подобни усещания, бяха изминали не няколко часа, а цели години. Раелин остана доста изненадана и от откритието, че да му доставя наслада, за нея е също толкова възбуждащо, колкото и когато самата тя е обект на ласките му.

Прикован от чувствената магия, сътворена от жена му, на Джеф му трябваше доста време, докато осъзнае, че вече приближават до целта на пътуването им. Като се покашля, за да пооправи пресипналия си глас, той се наведе напред и отвори малката вратичка към капрата, за да нареди на кочияша:

— Тадеус, засега забрави за шивачницата. Вместо това ни разведи на кратка обиколка из града. Ще ти кажа, когато пожелаем да се върнем при господин Фаръл.