Айзък Азимов
Океаните на Венера (8)

7. ВЪПРОСИ

Денят беше завършил. Тълпата се бе разпръснала. Атмосферата в града беше станала спокойна, почти сънена. Само на две-три места все още дискутираха събитията от последните седем часа.

Бигман беше отегчен.

Двамата с Морис бяха напуснали сцената на неотдавнашната опасност, отправяйки се бързо към Щаба на Съвета. Там Морис бе провел разговор с Лъки, на който на Бигман не бе позволено да присъствува и след който венерианинът беше излязъл разгневен. Лъки бе останал спокоен, но неразговорлив.

Дори когато останаха сами. Лъки само каза:

— Хайде да се връщаме в хотела. Нуждая се от сън, а също и ти, след твоята днешна малка игра.

Той затананика под нос марша на Съвета, както правеше винаги, когато беше замислен и даде знак на едно минаващо такси. Колата спря автоматично, когато фотоелектричните й скенери засякоха протегнатата с разперени пръсти ръка.

Лъки бутна Бигман пред себе си. Той завъртя избирателните шайби, за да укаже координатите на хотел „Белвю Афродита“, пусна подходящата комбинация от монети и остави компютъра на машината да поеме управлението. С крака си нагласи педала за скоростта на малка скорост.

Таксито се понесе напред с едно приятно плавно движение. Бигман би го намерил за удобно и действуващо отпочиващо, ако не изгаряше така силно от любопитство.

Малкият марсианец хвърли бърз поглед към големия си приятел. Лъки изглежда се интересуваше само от почивка и размисъл. Накрая дори се облегна назад и затвори очи, оставяйки движението да го люшка. Щом наближиха хотела, той се превърна в голяма уста, която ги погълна, когато таксито намери входа към приемателния док на хотелския гараж.

След като бяха вече в стаята си, любопитството на Бигман достигна точката на експлозията.

— Каква е цялата тази работа. Лъки? — извика той. — Побърквам се, като се опитвам да си представя всичко това!

— Всъщност — отвърна Лъки, оправяйки ризата си, — всичко е само въпрос на логика. Какви инциденти са останали до днес в резултат на умственото доминиране над хора? Какви спомена Морис? Един човек раздавал пари. Друг изпуснал бала с водорасли. Трети поставил отрова в хранителната смес за маята. Във всеки един от тези случаи акцията е била малка, но в нея е имало действие. Тя е направила нещо.

— Е? — попита Бигман.

— Добре, какво имахте днес? Това нещо изобщо не беше малко. То бе голямо, но не беше акция, а точно обратно; един човек постави ръка на лоста за отваряне на шлюз на купола и после не направи нищо. Нищо!

— Хей! — извика той.

— Не можа ли да схванеш? — попита Лъки, сушейки мускулестото си тяло на топлия въздух.

— Космос, Лъки, не бъди тайнствен. Знаеш, че мразя това.

— Но тук няма нищо тайнствено. Упражняващите умствения контрол смениха изцяло своя стил, за което трябва да има причина. Не виждаш ли каква е причината един човек да седи на лоста за шлюза на купола и да не прави нищо?

— Казах, че не виждам.

— Е, какво бе постигнато с това?

— Нищо.

— Нищо ли? Велика Галактико! Нищо? Те само накараха половината население на Афродита и специално всички длъжностни лица да излязат от застрашения сектор по най-бързия възможен начин. Сториха същото с мен, теб и Морис. По-голямата част от града опустя, включително Щаба на Съвета. А аз бях такъв тъпак, че едва когато Търнър, главният инженер на града, спомена колко лесно би било да се излезе от града при разстроени полицейски сили, ми дойде на ум какво се беше случило.

— Аз все още не разбирам нищо. Така че, помогни ми. Лъки. Струва ми се, че ще…

— Почакай, момче — каза Лъки и хвана в голямата си ръка заплашително вдигнатите, юмруци на Бигман. — Ето какво стана: аз се върнах в Щаба на Съвета по възможно най-бързия начин и открих, че Лу Евънс е вече изчезнал.

— Къде са го отвели?

— Ако имаш предвид Съвета, не е бил отведен никъде. Той е избягал. Повалил един пазач, въоръжил се, използувал знака на Съвета върху китката си, за да вземе една подводница и е избягал в океана.

— Това ли е целта, която в действителност е била преследвана?

— Очевидно. Заплахата за града е била фалшива. Щом Евънс излязъл на безопасно място в океана, човекът при шлюза е бил освободен от контрола и естествено се е предал.

— Марсиански пясъци! — ахна Бигман. — Значи цялата тази работа с вентилационната тръба е била напразно, а аз съм излязъл най-големият глупак.

— Не, Бигман, не си — каза тържествено Лъки. — Ти свърши добра работа, страхотна работа и Съветът ще научи за нея.

Дребният марсианец се изчерви и за момент гордостта му не остави място за нищо друго. Лъки използува тази възможност, за да си легне.

— Но, Лъки — каза тогава Бигман, — това означава… Искам да кажа, че щом членът на Съвета Евънс е избягал благодарение на трик на упражняващите умствения контрол, тогава той е виновен, нали?

— Не — отрече енергично Лъки. — Той не е виновен.

Бигман почака малко, но Лъки нямаше какво повече да каже по този въпрос и инстинктът му подсказа да го изостави. Едва след като разсъблечен и измит се зарови в хладните пластексови чаршафи, той опита пак.

— Лъки.

— Да, Бигман.

— Каква ще бъде следващата ни стъпка?

— Да последваме Лу Евънс.

— Ще го последваме ли? А какво ще каже Морис?

— Вече аз отговарям за обекта. Получих това нареждане от председателя на Научния съвет Конуей от Земята.

Бигман кимна в тъмнината. Това обясняваше защо самият той не трябваше да присъствува на разговора. Колкото и голям приятел да беше на Лъки Стар, той не беше член на Научния съвет. А в една ситуация, при която Лъки трябваше да замести друг член на Съвета и да иска от властите на Земята и Главния Щаб той да се оттегли, не трябваше да присъствуват странични лица.

Сега старата страст за действие започваше отново да се събужда у него. Този път действието щеше да се развива в един океан, който беше най-обширният и най-чуждият на вътрешните планети.

— Колко рано ще тръгнем? — попита възбудено Бигман.

— Веднага щом бъде готова подводницата, която подготвят. Само че първо ще трябва да видим Търнър.

— Инженерът ли? Защо?

— Имам сведенията за хората, забъркани в различните случаи на умствен контрол в града до днес и искам да получа също и тези за мъжа при шлюза на купола. Търнър е вероятно човекът, който знае най-много за него. Обаче преди да видим Търнър…

— Да?

— Преди това, марсиански фъстъко, ние ще спим. Сега млъквай.

 

 

Мястото, където живееше Търнър, се оказа един твърде голям жилищен блок, който изглежда подхождаше за хора от висшата администрация. Бигман тихо подсвирна, когато влязоха във фоайето с неговите панелни стени и триизмерни морски пейзажи. Те влязоха в една кабинка и Лъки натисна номера на апартамента на Търнър.

Кабинката ги издигна пет етажа нагоре, после тръгна хоризонтално, плъзгайки се по насочените лъчи от силово поле и накрая спря до задния вход на апартамента на Търнър. Те излязоха от кабинката, а тя продължи пътя си с бръмчене и изчезна зад завоя на коридора.

Бигман я изгледа учудено.

— Я гледай, никога преди не бях виждал такова нещо.

— Тя е венерианско изобретение — поясни Лъки. — Въведена е вече в новите жилищни блокове на Земята. В старите жилищни блокове не могат да се приложат, докато не се реконструират така, че към всеки апартамент да има специален вход за обслужване от кабинката.

Лъки докосна индикатора, който веднага стана червен. Вратата се отвори и се показа една жена. Тя беше крехка, млада и много красива. Имаше сини очи и руса коса, която бе опъната назад и над ушите по венерианската мода.

— Мистър Стар?

— Точно така, мисис Търнър — каза Лъки. Той се поколеба малко за обръщението, защото тя изглеждаше твърде млада, за да бъде стопанката.

— Няма ли да влезете? — покани ги тя с приятелска усмивка. — Моят съпруг ви очаква, но той не е имал повече от два часа сън и не е съвсем…

Те пристъпиха прага и вратата се затвори зад тях.

— Съжалявам, че трябваше да ви обезпокоя така рано, но работата е спешна. Няма да отнемам много от времето на мистър Търнър.

— О, всичко е наред. Разбирам.

Тя обиколи суетливо стаята, оправяйки предмети, които не се нуждаеха от оправяне.

Бигман любопитно се огледа. Апартаментът напълно приличаше на жената — колоритен, украсен и почти крехък.

— Имате много хубав апартамент, мис… ъ… мадам — каза неловко той, откривайки смутено погледа на домакинята върху себе си.

— Благодаря ви — отвърна тя и се усмихна. — Не мисля, че на Лиман му харесва много как съм го подредила, но той никога не възразява. Обичам малки финтифлюшки и какви ли не други дребни неща. Вие също, нали?

— Отдавна ли живеете с мистър Търнър тук? — намеси се Лъки, за да спести на Бигман необходимостта да отговори.

— Точно откакто се оженихме. Няма още година. Този жилищен блок е много хубав. Почти е най-хубавият в Афродита. Има съвършено автономни инсталации, собствен гараж за коустери и централна комуникационна уредба. Долу има даже камери. Представете си! Камери! Не че някой някога ги използува. Дори миналата нощ. Поне аз мисля така, но не мога да кажа със сигурност, защото съм проспала цялото вълнение. Можете ли да си представите? Дори не бях чула за него, докато Лиман не се прибра вкъщи.

— Може би така е било по-добре — каза Лъки. — Пропуснала сте една уплаха.

— Имате пред вид, че съм пропуснала едно вълнение — възрази тя. — Всички бяха излезли, а аз съм спала през цялото време. Никой не ме е събудил. Мисля, че беше ужасно.

— Какво е било ужасно? — попита един нов глас и Лиман Търнър влезе в стаята.

Косата на Търнър беше разрошена, по грозничкото си лице имаше бръчки, а очите му се затваряха за сън. Той носеше скъпоценния си компютър под мишница и го постави под стола, на който седна.

— Това, че пропуснах вълнението — отвърна младата му съпруга. — Как си, Лиман?

— Мисля, че съм добре. А пропускането на вълнението не е важно. Радвам се, че ти… Здравейте, Стар. Извинявайте, че ви бавя.

— Тук съм само от няколко минути — каза Лъки. Мисис Търнър се хвърли към съпруга си и го целуна леко по бузата.

— Сега ще е по-добре да ви оставя — каза тя. Търнър потупа жена си по рамото и я проследи с нежен поглед, когато излизаше.

— Е, джентълмени, извинявайте, че ме намирате в такъв вид, но последните няколко часа бяха много трудни за мен.

— Добре ви разбирам. Какво е положението с купола сега?

Търнър потърка очите си.

— Удвоиха хората на всеки шлюз и направихме управлението им по-малко независимо. Това е връщане към тенденцията за развитие на техниката от миналия век. Ние прекарахме захранващи линии до различни места в града, така че да можем да изключваме захранването от разстояние, ако някога се случи нещо подобно. И, разбира се, ще усилим транзайните прегради, защищаващи различните части на града… Пуши ли някой от вас?

— Не — отвърна Лъки, а Бигман само поклати глава.

— Тогава бихте ли ми подали една цигара от онова нещо, което прилича на риба? Това е едно от хрумванията на жена ми. Нищо не е в състояние да я задържи, когато се касае за сдобиването с тези смешни джунджурийки, но на нея й харесват. — Той слабо се изчерви. — Отскоро сме женени и се страхувам, че продължавам да я глезя.

Лъки погледна с любопитство странната риба, изрязана от подобен на камък зелен материал. Щом натисна гръбната й перка, от устата й се показа запалена цигара.

Търнър изглежда се отпусна като запуши. Той сложи крак върху крак и едното стъпало се залюля напред-назад в бавен ритъм над куфарчето-компюгьр.

— Да кажете нещо ново за човека, който започна всичко това? За мъжа при шлюза?

— Той е под наблюдение. Очевидно е луд.

— Има ли данни за умствен дебаланс?

— Няма никакви. Това бе първото нещо, което проверих. Знаете, че съм главен инженер и персоналът на купола ми е подчинен.

— Зная и затова дойдох при вас.

— Е, желая да помогна, ако мога, но мъжът е само един обикновен работник. На работа е при нас от седем месеца и никога преди не е създавал неприятности. Фактически той има отлично досие: тих, непретенциозен, усърден.

— Само от седем месеца ли е на работа?

— Точно така.

— Техник ли е?

— Има документ за техник, но на практика работата му се състои главно в охрана на шлюза. В края на краищата, има трафик към града и обратно. Шлюзът трябва да бъде отварян и затварян, товарите проверявани, а документите съхранявани. Управлението на купола далеч не е само техническо.

— Имаше ли той някакъв реален технически опит?

— Само един елементарен колежен курс. Това е първата му работа. Той е съвсем млад мъж.

Лъки кимна.

— Разбирам, че напоследък в града е имало цяла серия от странни инциденти — подхвърли небрежно той.

— Така ли? — попита Търнър и уморените му очи се взряха в Лъки. — Рядко имам време да погледна лентата с новини от ефира.

Визифонът иззвъня. Търнър вдигна слушалката и я поднесе за момент до ухото си.

— За вас е, Стар.

— Казах, че ще бъда тук — поясни Лъки и взе слушалката, но не си направи труда да активира екрана или да повиши звука над нивото на контакт с ухото. — Стар слуша — каза той.

После Лъки остави слушалката и стана.

— Ние ще тръгваме вече, Търнър.

— Добре — каза Търнър и също стана. — Ако мога да ви помогна с нещо в бъдеще, обаждайте ми се по всяко време.

— Благодаря ви. Предайте нашите почитания на вашата съпруга.

— Какво става? — попита Бигман, когато излязоха от сградата.

— Нашата подводница е готова — отвърна Лъки, спирайки една наемна кола.

Те се качиха в нея и Бигман отново наруши мълчанието.

— Научи ли нещо от Търнър?

— Едно-две неща — отвърна Лъки. Бигман се размърда неспокойно и смени темата на разговор.

— Надявам се, че ще намерим Евънс.

— Аз също се надявам.

— Марсиански пясъци, той е изпаднал в трудно положение. Колкото повече мисля за него, толкова по-лошо ми се струва. Виновен или не, грубо е да се иска отстраняването му на основание корупция, предявена от по-висш служител.

Лъки обърна глава и сведе поглед към Бигман.

— Морис никога не е изпращал никакъв рапорт за Евънс до Главния щаб. Мислех, че си разбрал това от вчерашния разговор с него.

— Не го е изпратил той ли? — попита невярващ Бигман. — Тогава кой?

— Велика Галактико! — възкликна Лъки. — Та това е съвсем очевидно. Лу Евънс сам е изпратил рапорта, използвайки името на Морис.