Джуд Деверо
Алисия (6)

ПЕТА ГЛАВА

На другата сутрин Стивън се събуди рано. Първо усети пулсиращата болка в рамото си. Стаята беше тъмна и тиха. Навън цареше мрак, прорязан само от една розова ивица.

След секунди Стивън усети топлия аромат на женско тяло. Алисия тихо спеше до него. Гъстите черни кичури се бяха увили около ръката му. Бедрото й почиваше между неговите. Той забрави веднага раненото рамо, пое дълбоко въздух и се обърна към нея. В съня очите й не искряха от омраза. Брадичката й не беше вирната както обикновено и това й придаваше безпомощен вид. Лицето й беше гладко и розово като на бебе. Косата й се виеше около рамото му като пълзящи рози по зид. Желанието му пламна с дива сила. Никога не беше срещал такава жена. Сякаш цял живот беше мечтал да се ожени именно за нея. В същото време съзнаваше, че не бива да бърза. Беше чакал толкова дълго, че трябваше да й се наслади хапка по хапка.

След малко и Алисия отвори очи. Стивън не се помръдна, за да не я уплаши. Големите й сини очи му напомниха за сърните, които живееха в ловния парк на семейство Аскот. Като момче той обичаше да се промъква близо до тях и да ги наблюдава напълно неподвижен, докато те забравеха страха си и започнеха да пасат безгрижно край него.

Той докосна ръката й и се спусна надолу, докато усети пръстите й в своите. Поднесе ги бавно към устните си и се усмихна. На лицето й беше изписана такава тревога, сякаш той се готвеше да й отнеме много повече от невинността. Много му се искаше да я успокои, но знаеше, че не може да го стори с думи. Трябваше да я накара да разбере с тялото си, че няма от какво да се страхува.

Той се обърна така, че да освободи двете си ръце, и усети как Алисия веднага се скова. Поднесе отново ръката й към устните си и започна да милва пръстите й с език и зъби. Другата му ръка се плъзна към талията и започна да гали хълбоците й. Тялото й беше здраво, мускулите под нежната кожа бяха много добре оформени и загатваха за продължителни и упорити физически упражнения. Стивън докосна внимателно гърдата й и Алисия пое тежко дъх. Палецът му притисна зърното и усети втвърдяването му. Все пак тя не се отпусна. Стивън я помилва отново, но разбра, че няма да постигне резултат, и смръщи чело. Предпазливостта и нежността, с които напредваше, я правеха още по-скована.

Ръката му се плъзна отново към хълбока. Устните му помилваха шията й и продължиха пътя си към гърдите, докато ръката му си играеше с добре закръгленото коляно. Усети как тя му отговори с лека сладостна тръпка и се усмихна. Устните му милваха ту едната, ту другата гърда и Алисия не се съпротивляваше, но когато ръката му се върна на хълбока, тялото й отново се скова. Стивън въздъхна и бавно се отдалечи.

Алисия лежеше по гръб и го гледаше с разширени от ужас очи. Той протегна ръка към челото й и прокара пръсти по слепоочията. Косата й беше разпиляна по възглавницата като водопад от черни перли.

Тя е различна, каза си изненадано той, много по-различна от жените, с които съм имал работа досега. Тя е нещо особено, единствено по рода си.

Той се усмихна, наведе се и дръпна завивката от краката й.

— Не! — прошепна задавено Алисия. — Моля…

Краката и бяха несравними: дълги, стройни, чудесно закръглени. През целия си живот беше яздила, тичала, плувала. Очевидно краката бяха най-чувствителното й място. Стивън разбра, че сладостната тръпка преди малко е била предизвикана не от докосването на гърдата, а от милувката по коляното.

Той се плъзна към края на леглото, поглъщайки с очи великолепното й тяло. Наведе се над краката й и сложи ръце върху глезените. После бавно плъзна пръсти нагоре към коленете и бедрата. Алисия затрепери с цялото си тяло.

Стивън се изсмя с дълбок, гърлен смях и ръцете му се спуснаха надолу към глезените. После вдигна едното стъпало и започна да го милва с устни. Езикът му се втурна към колянната ямка.

Алисия се мяташе насам-натам и стенеше задавено. По тялото й се разливаха сладостни тръпки, ръцете и краката й трепереха като в треска. Никога не беше изпитвала такава наслада. Дъхът й се ускори, сърцето й заби като безумно.

Стивън я обърна по корем и започна да целува коленните ямки. Алисия се замята толкова силно, че едва не падна от леглото. Стивън се засмя и притисна с две ръце гърба й. Тя зарови лице във възглавницата и застена, сякаш изпитваше силни болки. Той продължа да я измъчва с език и зъби, да изследва всеки сантиметър от невероятно чувствителните й крака.

Желанието му стана толкова силно, че надви всички останали чувства. Обърна я отново по гръб и устните му потърсиха нейните. Не беше подготвен за страстта, с която тя отговори на целувката му. Ръцете й се сключиха около шията му и го стиснаха с такава сила, че той едва не извика. Устата й не се насищаше да целува неговата. Той разбра, че тя също го желае, но няма представа какво трябва да стори, за да задоволи желанието си.

Алисия се мяташе в ръцете му, милваше неспокойно гърба и раменете му и Стивън разбра, че мигът е настъпил. Притисна я във възглавниците и легна върху нея. Краката й се отвориха от само себе си. Тя беше готова да го приеме. Когато проникна в нея, очите й се разшириха изненадано, но само след миг на лицето й изгря усмивка. Тя отметна глава назад и затвори очи.

— Да — прошепна с наслада тя. — О, да, да!

Стивън почувства, че сърцето му е спряло да бие. Прекрасната жена под него, гърлените звуци, които се изтръгваха от устните й, бяха по-изкушаващи от всички любовни слова. Тази жена не се страхуваше от мъжа до себе си, а беше равноправна партньорка в страстта.

Той се задвижи в бърз ритъм и тя не се поколеба да го последва. Ръцете й милваха тялото му, триеха се във вътрешната страна на бедрата му и Стивън почувства как ей сега ще се пръсне от напиращата в тялото му могъща страст. Алисия приемаше с готовност тласъците му и им отговаряше с нарастваща сила. Когато най-после стигна до върха, разтърсването беше толкова силно, че сякаш го разцепи на две.

Окъпан в пот, изтощен до смърт, той рухна върху Алисия и я притисна до себе си с такава сила, че дъхът й спря. Това не я смути. За момент дори повярва, че мъжът върху нея е мъртъв. Тя самата имаше чувството, че тялото й се е разкъсало на хиляди парченца, и нямаше да стане от леглото даже ако животът й зависеше от това. Без да сваля ръцете и краката си от Стивън, тя потъна в меките обятия на съня.

Когато се събуди, видя над главата си подигравателно усмихнатите сини очи. Стаята беше заляна от слънце и разкриваше всички тайни. Алисия си припомни всичко, което се случи помежду им, и пламна от срам. Странно, но тя бе забравила усещанията, които бяха виновни за невероятното й поведение.

Стивън докосна бузата й и проговори дрезгаво:

— Знаех си, че си струва да се бия за теб.

Алисия се отдръпна настрана и го погледна учудено. Чувстваше се невероятно добре. Вече не помнеше откога не се е чувствала така спокойна и отпусната. Ами да, каза си успокоено тя, защото знам, че съм си същата. Прекарах нощта с мъж, но нищо в мен не се промени. Мразя го както преди. Стивън си оставаше враг — един непоносим, дързък англичанин.

— Това е всичко, което виждаш в мен, нали? Уличница, която ти топли леглото.

Стивън се усмихна лениво.

— Ти за малко не го запали. — Пръстите му се плъзгаха по голото й рамо.

— Пусни ме! — заповяда енергично тя, скочи от леглото и посегна към кадифения си халат.

Някой почука на вратата и само след миг в стаята влезе Мораг, понесла кана с гореща вода.

— Чух ви да се карате още от стълбището — заговори укорително тя.

— Сигурен съм, че не си чула караница, а нещо съвсем друго — засмя се Стивън и се протегна доволно.

Мораг се обърна към него и се ухили до ушите. Черните й очи почти се скриха между многото бръчки.

— Изглеждате доволен — установи тя и измери с одобрителен поглед мускулестото, загоряло от слънцето тяло.

— Искам да ти кажа, че съм повече от доволен. Вече не ми е чудно, че планинците не обичат равнината — отговори Стивън и се обърна бавно към Алисия, когато го гледаше с нарастващ гняв.

В рамката на вратата застана Крис Одли.

— Нямаме ли право на личен живот! — изфуча разярено Алисия и се обърна към прозореца. Раб се приближи до нея и помаха с опашка, но тя не го погали. Кучето я бе предало два пъти тази нощ. Първо, когато позволи на Стивън да го милва, и второ, когато допусна да се случи това… Лицето й пламна от срам.

Стивън погледна с усмивка стария си приятел.

— Тя предпочита да остане насаме с мен.

— Какво е станало с ръката ти? — попита загрижено Крис и посочи с глава напоената с кръв превръзка.

Стивън вдигна рамене.

— Малка неприятност. Ако вече сте се убедили, че сме живи и здрави след първата брачна нощ, можете да ни оставите сами. Жена ми има желание да превърже раната ми.

Мораг и Крис се усмихнаха с разбиране, хвърлиха бързи погледи към скования гръб на Алисия и излязоха.

Веднага щом вратата се затвори, Алисия се обърна към мъжа си със святкащи от гняв очи.

— Надявам се да умреш от загуба на кръв! — проговори злобно тя.

— Ела тук — нареди търпеливо той.

Въпреки мрачните мисли, които я измъчваха, тя се подчини. Стивън улови ръката й и я дръпна към леглото. Претърколи се към нея, завивката падна и разкри голото му тяло. Алисия почервеня и бързо вдигна очи към лицето му. Трябваше да се пребори с напора да докосне голата му кожа.

Стивън вдигна другата си ръка и помилва бузата й.

— Вероятно съм ти се подигравал твърде често и заслужавам да се отнасяш с мен така грубо. Искам обаче да ти кажа, че тази сутрин изпитах невероятна наслада с теб. — Той видя как бузите й се оцветиха в тъмночервено и продължи все така меко: — С какво бих могъл да те зарадвам?

— Искам да се прибера у дома — отговори спокойно тя. — Искам да се върна в планините, да видя клана си.

Стивън се надигна и докосна устните й със своите.

— Тогава ще тръгнем още днес.

Алисия се усмихна зарадвано и се отдръпна от него, но той задържа ръката й. Лицето й веднага се превърна в хладна маска.

— Ти нямаш доверие в мен, както и преди, нали? — попита тихо Стивън и погледна окървавената превръзка на рамото си. — Моля те да почистиш раната и да я превържеш.

Алисия го погледна равнодушно.

— Мораг ще се справи по-добре от мен. Тя ще се радва да те обслужи, нали я видях как те гледаше преди малко.

Стивън отметна завивката, скочи и я стисна в прегръдката си.

— Как ми се иска тези думи да бяха предизвикани от ревност! Не искам да ме превързва Мораг. Ти ме рани, ти ще ме превържеш.

Алисия не смееше да се помръдне, не беше в състояние да разсъждава разумно. Близостта му я замайваше. Припомни си какво бе изпитала, когато ръцете и устните му милваха коленете й, и потръпна. Отдръпна се колкото можеше по-далече и проговори сковано:

— Добре, ще те превържа. Колкото по-скоро свършим тази работа, толкова по-добре. Нали ще тръгнем още днес за планината?

Стивън кимна сериозно, седна на пейката под прозореца и се облегна назад. Голотата му не го тревожеше. Обърна се с усмивка към жена си и тя отговори на усмивката му. После рязко дръпна напоената с кръв превръзка и от раната отново потече кръв.

— По дяволите! — изкрещя Стивън и скочи от пейката. Улови със здравата си ръка тила й и дръпна главата й към себе си. — Ще ми платиш за това! Един ден ще проумееш, че всяка капка моя кръв е по-скъпоценна от чувството за мъст, което те гризе.

— Това ли е най-съкровеното ти желание? Предричам ти, че няма да се сбъдне. Омъжих се за теб само за да избегна кървавите вражди между сънародниците си. Ще пощадя живота ти само защото старият ви крал ще побърза да прати в дома ми кръвожадни англичани.

Стивън я блъсна с такава сила, че тя полетя и падна на леглото.

— Значи ти ще пощадиш живота ми? — попита подигравателно той. Кръвта се стичаше по рамото му, но той не й обръщаше внимание. — Ти си заслепена от омраза и не виждаш нищо друго. — Погледна я втренчено, после събра дрехите си от пода и с ядни движения обу панталона си. — След един час те искам в двора, готова за път — заключи властно той и затръшна вратата на спалнята.

Яздиха цял ден и спряха само веднъж, докато се смрачи. Колкото по на север отиваха, толкова по-леко ставаше на сърцето на Алисия. Тя съжаляваше само, че не може да препусне напред сама, защото колите с багажа налагаха по-бавно темпо. С шотландската си пестеливост тя виждаше в товара им само излишен баласт. Шотландецът носеше всичко, от което имаше нужда, на гърба на коня си. Англичаните настояха за обедна почивка, за да си сготвят ядене. Алисия беше твърде нетърпелива и не хапна почти нищо. Стивън буквално я принуди да обядва.

— Седни и яж! — заповяда сърдито той. — Какво си се разтичала? Само изнервяш хората ми.

— Твоите хора! А не мислиш ли за онези, които ме чакат в планините?

— Мога да се грижа само за тези, които в момента са при мен.

— Така значи! — Алисия скочи от мястото си, но изведнъж млъкна и седна отново. Някои от рицарите на Стивън не можеха да скрият любопитството си и ги зяпаха развеселено. Кристофър Одли й намигна дяволито. Алисия го харесваше, намираше, че е добре възпитан млад мъж, но в момента не можеше да го понася. Искаше й се колкото се може по-бързо да избяга от проклетата равнина.

След залез слънце керванът прекоси първите ниски планини, прорязани от дълбоки долини. След тях въздухът стана по-хладен, а местността по-дива. Най-после Алисия задиша свободно и се отпусна спокойно на седлото.

— Алисия! — повика я тихо Стивън. — Трябва да си потърсим място за нощуване.

— Да спрем сега? Но… — Тя съзнаваше, че е безсмислено да бърза толкова много. Само Мораг изпитваше същите чувства. Всички други настояваха за почивка, преди да продължат към планините. Тя въздъхна и кимна примирено. Чувството, че е толкова близо до родината си, нямаше да й позволи да заспи тази нощ. Скочи от коня и развърза дисагите. Най-после щеше да се освободи от проклетите английски дрехи.

— Какво е това? — попита Стивън и докосна предпазливо карираното наметало. — Май беше с него, когато те видях за първи път…

Алисия издърпа тартана си и се скри между дърветата. Беше й много трудно да свали английската рокля без чужда помощ, но все пак успя да се справи. Сгъна грижливо тежката кадифена рокля, положи я на един камък и се съблече съвсем гола. Навлече през главата си мека памучна риза, а върху нея шафрановожълта роба с дълги ръкави, надиплени на раменете и тесни в китките. Полата беше от няколко широки парчета, тесни в талията и силно разширени в коленете. С тази дреха тя можеше да тича бързо и без усилие да се метне на гърба на коня. Широк колан със сребърна тока стягаше тънката й талия. Полата беше светлосиня. Оставаше й само да наметне на раменете си вълнения плейд и да го закопчее със сребърната брошка. Малката скъпоценност беше притежание на семейството й от много поколения насам.

— Дай да те разгледам — проговори дълбок мъжки глас зад гърба й.

Алисия се обърна стреснато.

— Пак ли ме шпионираш?

— По-скоро би трябвало да кажеш, че те пазя. Една красива млада дама не бива да ходи сама в гората. Какво ли не може да й се случи!

Алисия се отдръпна от него.

— Не мислиш ли, че най-лошото вече ми се случи? — попита злобно тя, остави го сам и се върна тичешком в лагера. Не искаше да изпита отново магията от миналата нощ, която я направи безволна пленница в ръцете му.

— Алисия, забрави нещо! — извика подире й Стивън и избухна в смях, когато тя не посмя да се върне, за да си вземе обувките.

Алисия се върна на куц крак в палатката, издигната за Стивън, която й посочиха хората му. Очевидно англичаните бяха свикнали да си устройват лагери на открито. И сега бяха издигнали цяло градче от пръчки и платнища.

Тя стъпи на мекия килим, с който беше покрита свещената шотландска земя, и потръпна. Беше забравила, че от месеци насам не е ходила боса. Стъпалата й бяха станали изнежени и чувствителни.

Приседна в края на ниското легло и разгледа краката си. Когато Стивън отметна платнището и влезе в палатката, тя скочи бързо, макар че болката от стъпването извика сълзи в очите й.

Стивън хвърли обувките й в ъгъла.

— Дай да видя! — заповяда той и седна на леглото.

— Нямам представа за какво говориш — отговори с леден глас тя и отстъпи крачка назад.

— Алисия, защо продължаваше да се държиш така е мен? Знам, че си наранила стъпалата си. Нали те видях. Ела тук и дай да ги погледна.

Рано или късно някой трябваше да се погрижи за раните. Макар и неохотно, тя се подчини и приседна до него.

Стивън се наведе с недоволна въздишка и сложи краката й в скута си. Алисия падна на лакти и изпъшка уплашено. Смръщил чело, Стивън огледа натъртените и порязани стъпала. Една от раничките беше като разрязана от меч. Той извика пажа си и му заповяда да донесе превръзки и леген с гореща вода.

— Сложи краката си във водата — заповяда строго той, когато момчето изпълни нареждането му.

Алисия се подчини с готовност и проследи с учудване как той изми грижливо раничките и отново вдигна краката й в скута си, за да ги изсуши и превърже.

— Защо правиш това за мен? — попита тихо тя. — Аз съм твой враг.

— Не, не си. Ти се бориш с мен, докато аз не искам нищо друго, освен да живея в мир с теб.

— Как да живеем в мир, когато кръвта на баща ми е издигнала стена помежду ни?

— Алисия… — заговори тихо Стивън и изведнъж млъкна. Само делата можеха да я убедят, че той няма намерение да стори зло на клана й. Пристегна превръзката и вдигна глава към лицето й. — Надявам се да заздравеят бързо. — Без да иска, Алисия се усмихна, но когато понечи да издърпа крака си, Стивън го задържа. — Имаш невероятни крака — прошепна пресипнало той.

Тя се дръпна назад, но погледът му я застави да не мърда. Обзе я добре познатата омая и тя притихна. Ръката му милваше петата й. После продължи пътя си нагоре, мушна се под памучната пола и тя се облегна назад, за да опъне краката си и да се наслади на милувките му.

Стивън легна до нея и зацелува лицето, ушите и устните й. Съблече я толкова бързо, че Алисия извика от почуда. Мъжът се изсмя гърлено и ръцете му потърсиха голите гърди. Езикът му играеше в устата й и Алисия не можеше да си поеме дъх.

— Кой съм аз? — пошепна той в паузата между целувките. Алисия не отговори, само потърка хълбоците си в неговите. Сърцето й биеше като безумно и въпреки че нощта беше студена, по кожата й блестяха капчици пот. Стивън зарови пръсти в косата й и вдъхна дълбоко сладкия й аромат. — Кой съм аз? — повтори настойчиво той. — Искам да произнесеш името ми.

— Стивън — прошепна задъхано Алисия. — Ти си Стивън, а аз съм Алисия Макарън.

Мъжът избухна в смях и очите му заблестяха. Тя не забравяше родовата си гордост дори в миговете на страстта.

— А аз съм завоевателят, който ще покори Алисия Макарън — отговори гордо той.

— Никога! — прошепна гърлено Алисия. После стисна главата му с две ръце, дръпна я назад и опря зъби в гърлото му. — Кой е сега победителят?

Стивън се отпусна по гръб и я привлече върху гърдите си. Ръцете му продължаваха да милват бедрата и коленете й.

— Ако всички неприятели са като теб, англичаните ще бъдат вечните губещи. — В следващия миг той я вдигна във въздуха и я постави върху втвърдения си член. Алисия изохка високо от изненада, после от гърлото й се изтръгна дълбок сладостен стон. Тя се приведе напред и започна да се движи във все по-засилващ се ритъм. Стивън не помръдваше, за да й даде възможност тя да определи темпото. Когато усети, че възбудата й се приближава към върха, той я претърколи по гръб и тя го обви с ръце и крака, за да го усети още по-дълбоко в себе си. Страстта им се разтовари в обща, заслепяваща светкавица.

Изтощени от любовната игра, двамата потънаха в дълбок сън, без да отделят крайниците си. Телата им сякаш бяха залепнали едно за друго.

Алисия се събуди от вик на сова. Стивън лежеше върху нея широко разкрачен и я приковаваше към леглото. Тя си припомни изживяната страст и се намръщи недоволно. Страстта й беше отлетяла, разумът отново владееше непокорното тяло.

Крясъкът на совата й беше познат от детството.

— Там! — прошепна с обич тя. Стана бавно и много внимателно. Освободи тялото си от натежалите от съня крайници на Стивън. Облече се безшумно, намери обувките, които мъжът й беше хвърлил в ъгъла, и излезе от палатката. Раб, който спеше на прага, скочи и застана до нея с наострени уши. Стивън беше разпоредил лагерът да бъде пазен от стражи, които да се сменят на всеки три часа. Алисия изгледа презрително полузаспалия пост и се промъкна покрай него в гората. Синият плейд и черната коса я правеха невидима в мрака.

Тя тръгна по едва забележимата пътечка, пристъпвайки безшумно като котка. Изведнъж спря, усетила близостта на човек.

— Джейми може да се гордее, че е възпитал така добре дъщеря си — проговори дълбок мъжки глас зад гърба й.

Алисия се обърна и на лицето й изгря топла усмивка.

— Там! — прошепна зарадвано тя и се хвърли в прегръдката му. Мъжът я притисна силно до себе си, после я вдигна във въздуха и я завъртя.

— Добре ли си, мила? Как се отнасяха към теб англичаните?

Алисия стъпи на земята и направи опит да се усмихне.

— Дай да те видя!

Лунната светлина правеше косата на мъжа сребърна. В действителност той не беше толкова побелял. Среден на ръст, със здраво, гъвкаво тяло, с широки гърди и мускулести ръце, Там беше силен и здрав като никой друг. Той беше братовчед на баща й и най-добрият му приятел. Един от синовете му беше помощник на Джейми и падна заедно с него в бой срещу англичаните.

Там се засмя зарадвано и заговори:

— Твоите очи са по-добри от моите. Аз не мога да кажа добре ли си или не само като те гледам. Отдавна чакахме сгоден случай да те освободим от затвора, но се бояхме за сигурността ти.

— Нека първо да седнем.

— Имаш ли време? Чух, че си се омъжила.

Алисия прочете тревогата по лицето му, видя колко много бръчици са се прибавили към старите и въздъхна.

— Да, имам съпруг — отговори тихо тя и го потегли към близката скала. — Той е англичанин.

— Що за човек е? Ще остане ли в Шотландия или ще те отведе в Англия?

— Откъде да знам? Той е невероятно дързък и безогледен. Постоянно му разказвам за клана си, но той не желае да ме слуша. Убеден е, че английският начин на живот е най-добрият.

Там докосна бузата й. Много години беше гледал на нея като на своя дъщеря.

— Причини ли ти болка? — попита тихо той.

Алисия се зарадва, че мракът скри червенината, заляла лицето й. Като събуждаше страстта й и я караше да се самозабравя, Стивън нараняваше гордостта й. Тя ходеше с гордо вдигната глава, но само когато той не беше наблизо и не я докосваше. Ала нима можеше да признае това на мъжа, който й беше втори баща?

— Не ми е причинил болка — отговори тихо тя. — Кажи ми как са нашите, как живеят! Имахте ли трудности с Макгрегърови?

— Не. Докато те нямаше, не ни създаваха проблеми. Английският крал беше обещал, че няма да ти стори нищо. — Той протегна ръка към дотичалия Раб и помилва гъстата козина. — Ти премълчаваш нещо, Алисия. Кажи ми какво мислиш за мъжа си!

Алисия се изправи и се обърна настрана.

— Аз го мразя! Той ще донесе зло на клана ми. Когато му заявих, че трябва да спечели сърцата на хората ми, само ми се присмя. Тръгнал е на път с цяла армия мъже и коли с багаж.

— Шумът се чува отдалече.

— Много ме е страх, че глупостта и нахалството му ще навредят на хората ми. Сигурна съм, че ще се опита да принуди шотландците да заживеят като англичани. Някой няма да издържи и ще го прониже с камата си, а това означава нова война с английския крал!

Там стана и сложи ръце на раменете й.

— Не вярвам да се стигне дотам. Може би ще бъде достатъчно да му смъкнем малко кожа от ребрата, за да проумее нашия начин на живот.

Алисия направи опит да се усмихне.

— Ти си най-добрият ми приятел. Англичаните казват, че сме жесток, варварски народ. Ако те чуят, ще се убедят в правотата си.

— Диваци сме, значи… — промърмори подигравателно Там.

— Да. Освен това смятат, че жените са дори по-лоши от мъжете.

— Виж ти! — изръмжа раздразнено Там. — Я да видим дали не си забравила на какво съм те учил.

Алисия едва успя да се обърне, когато той извади камата си и я насочи към шията й. Години наред й бе показвал как да се отбранява срещу силните мъже и тя познаваше всички номера. И този път направи бързо, гъвкаво движение встрани, но реакцията й не беше достатъчно бърза. Острието на ножа опря в гърлото й.

Изведнъж между дърветата се показа едра мъжка фигура. Новодошлият буквално прелетя покрай Алисия и се стовари с все сила върху Там. Алисия отскочи настрана, докато Там се опитваше да запази равновесие. Шотландецът беше толкова як и силен, че дори мъжете с грамаден ръст и исполинска сила не можеха да го помръднат от мястото му. Алисия беше го виждала със собствените си очи да устоява на четирима силни бойци. И този път Там само помръдна рамене и отхвърли мъжа. Докато Там наблюдаваше любопитно непознатия, Алисия се засмя доволно. Прекрасно беше да види Стивън като губещ. Той бе надвил Роджър Чатауърт, но обожателят й беше англичанин, възпитан в правилата на рицарските двубои. Там беше истински борец.

Стивън не загуби нито минута да разглежда противника си. Знаеше само, че този мъж бе опрял ножа си в гърлото на жена му. За него въпросът беше на живот и смърт. Беше длъжен да защити жена си от един коварен убиец. Без да се бави, той грабна от земята един грамаден клон и когато Там се обърна смаяно към Алисия, Стивън го удари с все сила в коленете.

Там изръмжа от болка и политна напред. Стивън се хвърли върху него и нанесе силен удар в носа му. Чу се пращене на счупена кост.

Там вече беше разбрал, че Стивън не е непознат за Раб, защото кучето щеше да ги предупреди за идването му. Ала когато Стивън счупи носа му, гневът го завладя и заглуши всички останали чувства. Вдигна силните си ръце и сключи пръсти около шията на противника си. Стивън разбра веднага, че има насреща си мъж с мечешка сила и че може да разчета само на младостта и сръчността си. Когато успя да се освободи от яката хватка, той отскочи настрана, после изненадващо се втурна напред и заби двата си юмрука в корема на противника. Там изобщо не усети ударите, защото мускулите му бяха сякаш от желязо. Той сграбчи Стивън за раменете, вдигна го високо във въздуха и го удари в най-близкото дърво — веднъж, два пъти. Макар и замаян от страшните удари, Стивън успя да вдигне крака и ги заби с все сила в гърдите на Там. Краката му бяха здрави и Там се принуди да престане.

Само след миг Стивън протегна двете си ръце и стисна китките на противника си. Тази неочаквана атака принуди Там да го пусне. Без да губи време, шотландецът се хвърли напред с разперени пръсти, за да улови противника си за гърлото и да го удуши. Стивън разполагаше само с няколко секунди, за да обмисли отстъплението си. Той скочи високо във въздуха и направи кълбо назад.

Там клекна и го изгледа учудено. Само преди секунда вратът на врага беше под ръцете му, а в следващия миг там нямаше нищо. Преди да успее да мигне, в гърлото му се опря остър нож.

— Не мърдай! — проговори задъхано Стивън. — Или ще ти прережа гърлото!

— Престани! — изкрещя задавено Алисия. — Стивън, пусни го веднага!

— Да го пусна? — попита смаяно мъжът й. — Та той искаше да те убие!

Там се изсмя гърлено и Стивън смръщи вежди.

— Да ме убие! — изфуча Алисия. — Ти си най-големият глупак, когото някога съм срещала. Ако ме заплашваше опасност, Раб щеше отдавна да се е вкопчил в гърлото му. Прибери си ножа, преди да си го наранил.

Стивън я послуша и се усмихна като замаян.

— Проклетото животно лежеше толкова тихо, че изглеждаше като мъртво. — Той потърка тила си. Имаше чувството, че гръбнакът му е счупен поне на две-три места.

— Той е прав, Алисия — намеси се Там. — Направи точно онова, което трябваше. Името ми е Там Макарън — обърна се той към Стивън и му протегна ръка. — Къде си се научил да се биеш така добре?

Стивън се поколеба само миг, после пое ръката на шотландеца и я разтърси здраво. Много му се искаше да просне Алисия на земята и да я напляска, както заслужаваше. Как смееше да го нарича глупак, след като се беше борил аз живота й!

— Стивън Аскот — представи се кратко той и се засмя. — Един от братята ми има същата структура като теб. Открих, че мога да го победя само по един начин. Трябваше да бъда по-бърз от него. Един акробат ме научи на няколко трика и оттогава често съм се спасявал от мечки като теб с бързо преобръщане.

— Вярвам на всяка твоя дума. — Там потърка носа си. — Боя се, че е счупен.

— О, Там! — извика загрижено Алисия и хвърли към Стивън поглед, изпълнен с омраза. — Трябва веднага да отидем в лагера, за да те прегледам!

Там не се помръдна от мястото си.

— Мисля, че първо трябва да попиташ мъжа си дали разрешава. Предполагам, че това е съпругът ти, нали?

В този момент Стивън усети искрена привързаност към шотландеца.

— Вече имам няколко белега, които го доказват.

Там избухна в смях.

— Да вървим в лагера. Надявам се, че ще намерим някое отворено буре бира. Освен това трябва да си поговоря със стражите. Как не са забелязали Алисия да се измъква от лагера! Цял отряд бронирани рицари не би вдигнал такъв шум.

— Шум! — изсъска вбесено Алисия. — Вие, англичаните, сте…

Там сложи ръка на рамото й, за да я накара да замълчи.

— Твоят мъж те е чул. Това е достатъчно. А сега върви напред и ми стопли вода, за да се измия. Имам чувството, че съм оплескан с кръв чак до ушите. — Той измери Стивън с благосклонен поглед.

— Почеркът ти е чудесен, момко.

Стивън се ухили доволно.

— Ако ме беше треснал само още веднъж в онова проклето дърво, гръбнакът ми щеше да се натроши на парченца.

— Така си и знаех — засмя се Там. — Нямаш достатъчно месо по ребрата. Аз съм по-добре подплатен.

— Пфу! — изръмжа презрително Стивън. — Ако бях дебел като теб, изобщо нямаше да мога да се движа.

Мъжете се засмяха и потеглиха към лагера.

— Стивън! — извика разтревожено Крис, щом стигнаха палатките. — Чухме шума, но мина много време, преди да разберем, че си излязъл от лагера. За Бога, какво е станало с гърба ти? И кой е този мъже теб?

Мъжете наскачаха от постелите си. Пажовете побързаха да запалят факлите.

— Няма за какво да се тревожиш, Крис — усмихна се Стивън. — Изпрати в палатката ми топла вода и отвори буренце с бира. Заповядай, Там!

Там огледа учудено вътрешността на палатката. Стените бяха облечени с бледосиня коприна, подът покрит с ориенталски килими. Той седна предпазливо на резбования дъбов стол.

— Хубав замък имаш — рече замислено той.

— Само пилее парите! — намеси се сърдито Алисия. — Толкова хора гладуват, а той…

— Аз плащам на мъжете, които са направили тази палатка, и мисля, че им давам достатъчно, за да си купуват добра храна — отговори ядосано Стивън.

Там погледна единия, после другия. В нейните очи имаше гняв и враждебност, но в неговите се четеше само търпимост и може би дори любов. Стивън го бе нападнал само защото беше помислил, че жена му е изложена на сериозна опасност.

Донесоха им гореща вода. Двамата се съблякоха до кръста и започнаха да се мият. Алисия прегледа носа на Там и го увери, че не е счупен. Гърбът на Стивън представляваше кървава маса. Кората на дървото беше одрала кожата на много места.

— По-добре се погрижи за мъжа си — подкани я спокойно Там. — Гърбът му е целият в кръв.

Алисия хвърли надменен поглед към Стивън и повика Раб. Двамата излязоха от палатката. Там взе парче чист лен.

— Седни, момче. Аз ще ти измия гърба.

Стивън се подчини с готовност и Там изми внимателно раните.

— Може би трябва да се извиня за поведението на жена си — заговори тихо Стивън.

— Не е нужно. По-скоро аз ще се извиня пред теб, защото спомогнах Алисия да стане това, което е.

Стивън избухна в смях.

— Значи съм имал всички основания да се бия с теб. Как мислиш, дали ще дойде ден, когато Алисия ще започне да гледа на мен като на свой съпруг?

Там изстиска окървавения лен.

— Трудно е да се каже. Тя и Дейви имат много причини да мразят англичаните.

— Кой е Дейви, по дяволите?

— По-големият брат на Алисия.

Стивън се обърна и го погледна смаяно.

— Брат! Алисия има брат и въпреки това е била провъзгласена от баща си за негов наследник?

Там се изкиска и обърна Стивън с гръб към себе си, за да продължи с почистването на раните.

— Ти нямаш представа от живота на шотландците.

— Какво има за разбиране? — попита ядосано Стивън. — Що за човек беше бащата на Алисия?

— По-добре да беше попитал що за човек е брат й Дейви. Той е диво момче и май още от деня на раждането си не е съвсем наред с главата. Иначе е красив, хората го обичат и се подчиняват с готовност на волята му. Ала не пожела да разбере, че геройствата му рядко са от полза за клана.

— Значи Алисия не е сторила нищо, което да навреди на клана? Тя постоянно ми говори за своя клан… и за проклетото си куче.

Там разглеждаше загрижено гърба му.

— Джейми никога не си правеше илюзии относно характера на дъщеря си. Тя има горещ нрав, а и понякога е малко злопаметна. — Той не забеляза погледа, който му хвърли Стивън. — Но, както ти казах, тя обича клана си повече от всичко. Готова е да си пожертва живота за хората си.

— Значи затова е била предпочетена пред брат си?

— Точно така, макар че не беше толкова просто, колкото го представи. Тя сключи споразумение с баща си, че ще се омъжи за човека, който той предпочете. Все пак той й даде възможност да избира между трима млади мъже, които беше назначил за свои помощници — все силни, надеждни момци, които можеха да обуздаят горещия й темперамент. — Там хвърли кърпата в легенчето и седна на дъбовия стол.

— Какво стана с тях? — попита Стивън и облече, ризата си.

— И тримата бяха убити заедно с Джейми.

Стивън не намери какво да отговори. Убийците бяха негови сънародници.

— Алисия беше ли влюбена в някого от тримата? — попита след малко той. — Беше ли направила избора си?

Там не отговори дълго и Стивън вдигна изненадано глава. Шотландецът изглеждаше остарял с години. След малко вдигна глава и направи опит да се усмихне.

— Не съм сигурен, но мисля, че бе избрала един от тримата. Или поне той я привличаше повече от другите. — Той пое дълбоко дъх и погледна Стивън право в очите. — Един от тримата убити беше най-големият ми син.

Стивън не смееше да се помръдне. Двамата се бяха запознали само преди няколко часа и страшният шотландец едва не размаза гърба му. Въпреки това той имаше чувството, че познава този мъж от години. Силната брадичка, широкият нос, тъмните очи и посивелите коси му изглеждаха толкова близки. Сега усети и тъгата на Там за загиналия син и изпита искрено съчувствие.

— Какво стори Дейви? — попита след малко той. — Примири ли се с избирането на сестра си? Отказа ли се от борбата за наследството?

Там се изсекна шумно и погледът му се проясни.

— Няма шотландец, който да действа само с хладния си разум. Когато Джейми провъзгласи Алисия за своя наследница, Дейви заплаши, че ще разцепи клана.

— Заплаши я? И как реагира тя?

Там вдигна ръка и се засмя.

— Алисия твърди, че си глупак, но аз имам съвсем друго впечатление.

Стивън го погледна засегнато. Не можеше да не признае, че е обиден от мнението на Алисия.

— Дейви събра няколко младежи, които го слушаха, и поиска да ги поведе срещу клана — продължи разказа си Там. — Те обаче отказаха да се бият срещу родните си братя. Затова се оттеглиха в планините и до днес живеят в изгнание.

— Ами Алисия?

— Бедничката, тя обожаваше Дейви — въздъхна тежко Там. — Вече ти казах, че момчето умее да печели сърцата на хората. Алисия заяви на баща си, че отказва да приеме наследството, което се пада по право на Дейви. Джейми само се изсмя и я попита дали ще стои настрана и ще гледа как членовете на клана й се бият помежду си.

Стивън кимна замислено.

— Разбирам — промърмори той. — Алисия би направила всичко за доброто на клана си. — В гласа му се усещаше горчив сарказъм.

— Точно така. Момичето не би се поколебало дори да се самоубие, ако можеше да бъде сигурно, че кланът ще спечели от смъртта й.

— Как мислиш, дали би останала жива и би се подчинила на съдба, по-лоша от смъртта, ако това би било от полза на клана?

Там го изгледа хитро.

— Разбира се, че би го направила.

Стивън се усмихна с надежда.

— Ще пътуваш ли с нас?

Там стана и разкърши могъщото си тяло.

— За мен ще бъде чест да ви придружа.

— Мога ли тогава да ти предложа място в палатката си? — попита учтиво Стивън.

Там вдигна изненадано едната си вежда.

— Не съм свикнал на такъв разкош. Човек на моята възраст вече не може да промени навиците си. Имам си плейд, ще се увия в него и ще спя на тревата. Въпреки това съм благодарен за любезното предложение.

Едва сега Стивън забеляза как е облечен нощният му гост. Там носеше риза с широки, надиплени ръкави и подплатен жакет, който стигаше до бедрата му. Панталонът от дебела вълна му беше малко под коленете. Силните прасци бяха голи, краката бяха обути в груби обувки. Раменете бяха увити с дълго и широко парче плат. Жакетът беше стегнат с широк колан, в който беше затъкната кама.

Там стоеше спокойно и остави Стивън да го огледа от главата до петите. После зачака обичайната забележка, която правеха англичаните при вида му.

— Можеш да настинеш — отбеляза Стивън и Там се ухили.

— Ние, шотландците, сме закален народ. Ще се видим утре сутринта. — Там се поклони кратко и излезе от палатката.

Стивън го проследи с учуден поглед и тихо изсвири през зъби. След малко при него дотича Раб и облиза ръката му.

— Отведи ме при Алисия — заповяда с усмивка Стивън. Кучето се обърна и хукна към гората. Стивън тръгна след него и скоро намери Алисия да спи под едно дърво, увита в тартана си. Наведе се и я вдигна от твърдата земя. Без да се събуди, тя се сгуши в него и той я отнесе в палатката.