Стивън Кинг
Колорадеца (10)

10.

— Сега ще ти разкажа какво видял младият господин Дивейн — продължи Дейв, — когато тайно надзърнал в плика с веществени доказателства, Стефи — и не се съмнявам, че е надзърнал по-скоро напук на онез двамата, а не щото е вярвал, че ще види нещо важно в толкоз оскъдна колекция от улики. Първо, там бил венчалният пръстен на мъртвеца, проста златна венчална халка без гравиран надпис, даже без дата.

— Не са ли му я оставили на… — Тя забеляза как я гледат старците и това я накара да проумее, че предположението й е глупаво. Ако го бяха разпознали, щяха да му върнат халката. После можеха да го погребат с нея, ако така искаха роднините му. Но до тогава пръстенът представляваше веществено доказателство и с него трябваше да се отнасят като с такова.

— Не — рече Стефани. — Не, разбира се. Каква съм глупачка. Обаче има нещо друго — някъде е трябвало да има съпруга. Или деца? Нали?

— Да — сериозно отвърна Винс Тийт. — И ний я открихме. Впоследствие.

— А деца? — попита тя, мислеше си, че мъжът е бил на възраст да има цяла сюрия хлапета.

— Дай засега да не се задълбочаваме в туй, ако обичаш — предложи Дейв.

— О — възкликна тя. — Извинявай.

— Няма за к’во да се извиняваш — подсмихна се той. — Просто не искам да забравя докъде съм стигнал. По-лесно е, когато няма… как би го нарекъл, Винс?

— Когато няма свързваща линия — подсказа му другият старец. И той се усмихваше, ала очите му бяха някак далечни. Стефани се зачуди дали причината за тази отдалеченост не е мисълта за децата на мъртвия.

— Да, когато няма ник’ва свързваща линия — повтори Дейв, съсредоточи се и доказа, че не е забравил докъде е стигнал, като започна бързо да отмята на пръсти. — Пликът съдържал венчалната халка а покойния, седемнайсет долара в банкноти — десетачка, петачка и две по един — плюс малко дребни, които може да са възлизали на един долар. Освен туй, каза Дивейн, една монета, която не била американска. Според него надписът бил на руски.

— На руски?! — удиви се тя.

— Казва се кирилица — измърмори Винс.

Дейв продължи:

— Имало пакетче бонбони и опаковка дъвки, от които липсвала само една. А също и книжен кибрит с картинка за филуменисти отпред — сигурен съм, че си виждала таквиз, раздават ги във всяка бакалия — и Дивейн рече, че забелязал следа от драскане по ивицата отдолу, розова и ясна. И после идва оня отворен пакет цигари, от които нямало само една-две. Според Дивейн нямало само една, пък и единствената следа от драскане по кибрита като че ли го потвърждава, така каза.

— И нямало портфейл — замислено произнесе Стефани.

— Да.

— И абсолютно никакви документи.

— Да.

— Никой ли не предположи, че някой е откраднал последното парче пържола на мъжа заедно с портфейла му? — попита тя и от устата й се изплъзна тих кикот, преди да успее да я запуши с длан.

— Опитахме и това, и всичко останало, Стефи — увери я Винс. — Включително идеята, че може да е бил спуснат на Хамък Бийч от Крайбрежните светлини.

— Та година и четири месеца след като Джони Гравлин и Нанси Арно откриха трупа — отново поде Дейв, — Пол Дивейн бил поканен да прекара уикенда в дома на приятелката си в Пенсилвания. По мое мнение, тогаз най-малко остров Муус-Лук, Хамък Бийч или мъртвецът са му били в главата. Разказа ми, че с гаджето си щели да излизат вечерта, на кино или нещо подобно. Майчето и татето били в кухнята и миели съдовете от вечерята — „посудата“, както им викаме по тез краища — и въпреки че им предложил помощта си, Пол бил изпъден в хола да гледа каквото давали по телевизията, та случайно погледнал към фотьойла на Татко Мечо и там, върху малката масичка, точно до програмата на телевизията и пепелника на Татко Мечо, лежали цигарите на Татко Мечо.

Той замълча за миг, усмихна й се и сви рамене.

— Странно как понякога стават нещата — човек чак се пита кога не стават тъй. Ако цигарите били обърнати на другата страна, а не с дъното, непознатият от Хамък Бийч можеше да си остане непознат, вместо първо да се превърне в Колорадеца, а после и в господин Джеймс Когън от Нидърланд, градче на запад от Боулдър. Само че към него било обърнато дъното на пакета и той видял щемпела. Бил си обикновен печат, също като пощенските, и тъй се сетил за цигарите от плика с веществени доказателства… Виждаш ли, Стефи, единият от „наставниците“ на Пол Дивейн, не помня О’Шани ли беше, или Морисън, бил пушач и освен другите си задължения Пол трябвало да му купува цигари, „Кемъл“. И въпреки че и те имали щемпел, сторило му се, че не е същият като оня върху пакета на мъртвеца. Щемпелът върху цигарите от щата Мейн като че ли бил мастилен, като онез, дето понякога ти ги отпечатват на ръката по селските дансинги или… не знам…

— На Ежегодното есенно возене в кола със сено и пикник в Гърнърд Фармс ли? — усмихнато попита тя.

— Позна! — Дейв насочи месестия си показалец към нея като пистолет. — Та туй, туй не било от нещата, за които подскачаш и викаш: „Еврика, открих!“, ама през уикенда мислите му все се връщали в таз посока, щото споменът за онез цигари в плика с веществени доказателства не преставал да го гложди. Например струвало му се, че цигарите на мъртвеца непременно би трябвало да са с акцизен щемпел от Мейн, отдето и да е дошъл.

— Защо?

— Щото липсвала само една. Кой тютюнджия изпафква само по една цигара за шест часа?

— Може да не е бил страстен пушач.

— Човек, който има пълен пакет и за шест часа изпафква само една цигара, просто е непушач — меко каза Винс. — Освен туй Дивейн бил видял езика на мъртвеца. И аз го видях — стоях на колене пред него и светех с отоскопа на доктор Робинсън в устата му. Беше розов като бонбон. Хич не приличаше на език на пушач.

— Ааа, и кибритът — замислено рече Стефани. — Само едно драсване, нали?

Винс Тийг й се усмихваше. Усмихваше се и кимаше.

— Едно драсване — потвърди.

— И не е имал запалка, така ли?

— Не е имал запалка — едновременно отвърнаха двамата старци и се засмяха.