Стивън Кинг
Таен прозорец, тайна градина (30)

29

Когато Морт пристигна, Грег беше паркирал пред къщата. Джипът на Том беше пред задната врата. Грег беше облечен с фланелено сако с вдигната яка — вятърът откъм езерото беше доста остър и неприятен.

— Нищо му няма — каза Грег веднага, щом го видя.

— Как разбра?

И двамата говореха тихо.

— Видях неговия джип и отидох към задната врата. Има закачена бележка, пише, че бил имал тежък ден и си легнал рано. — Грег се усмихна и отметна дългата коса от лицето си. — Пише освен това, че ако някой от редовните му клиенти го търси, да се обърне към мене.

— Бележката с неговия почерк ли е написана?

— Да. Едрите драсканици на стареца. Няма начин да ги сбъркам. Обиколих и погледнах в прозореца на спалнята му. Вътре е. Прозорецът е затворен, но той хърка толкова силно, че се чудя как не е счупил стъклата. Искаш ли да видиш и ти?

Морт въздъхна и поклати глава.

— Има нещо нередно, Грег. Том ни видя. И двамата. Мъжът побесня няколко минути, след като мина Том и ме сграбчи за раменете. Остави ми синини. Ще ти покажа, ако искаш да видиш.

Грег кимна.

— Вярвам ти. Колкото повече мисля за това, толкова по̀ не ми харесва начинът, по който звучеше гласът му, когато каза, че като те видял, си бил сам. Имаше нещо… лошо. Ще говоря пак с него утре сутринта. Или пък можем да говорим заедно с него, ако искаш.

— Така ще е най-добре. В колко часа?

— Защо не дойдеш до Енорийската палата към девет и половина. Той ще е изпил две-три чаши кафе — не можеш да му кажеш и дума, преди да е изпил кафето си — и ще го свалим от това проклето скеле за малко. Ще е за негово добро. Става ли?

— Да. Съжалявам, че те забърках в това приключение.

— Няма страшно. Нещо не е наред тук. Много съм любопитен да разбера какво точно.

Морт се върна в буика си, а Грег седна зад кормилото на пикала. Потеглиха в противоположни посоки и оставиха изтощения старец да спи.

Морт обаче не заспа почти до три сутринта. Подскачаше и се търкаляше в кревата, докато чаршафите заприличаха на бойно поле и вече не можеше да ги търпи. Тогава в някакво опиянение отиде до канапето в дневната. Удари глезените си в коварната масичка за кафе, изруга, легна, нагласи възглавниците зад главата си и почти веднага пропадна в черна дупка.