Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Tragedy of Romeo and Juliet, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 73 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)
Корекция
NomaD (2009)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир. Ромео и Жулиета

Издателска къща „Пан“

ISBN 954-657-503-8

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Първа сцена

Улица край градината на Капулети.

Влиза Ромео.

 

РОМЕО

Не, там ми е сърцето! О, върни се

към своята душа, бездушна пръст!

 

Излиза.

Влизат Бенволио и Меркуцио.

 

БЕНВОЛИО

Ромео! Братовчеде!

 

МЕРКУЦИО

                        Не е луд той —

кой знай от колко време нанка вкъщи.

 

БЕНВОЛИО

Оттук изтича, казвам ти! Видях го,

когато се прехвърли през зида.

Извикай го, Меркуцио!

 

МЕРКУЦИО

                                Не с вик —

със заклинание ще го измъкна:

Ромео! Дух! Любовнико! Глупако!

Яви ни се поне като въздишка!

Кажи „уви!“ и знак ни направи!

Един куплет мухлясал изрови!

Римувай „зов“ с „любов“ и за Венера

изкарай две-три думи от килера

на комплиментите; изнамери

нов прякор за сина й, този бог

безочлив, освен дето е безок,

улучил със лъка си Кофетуа[1]

и сторил от любов да се търкаля

пред някаква си просякиня краля!…

Не чува, не помръдва, знак не дава!

Преструва се, маймунът!… Чуй тогава:

заклинам те в лика на Розалина,

на устните й пламенни в кармина,

в крачето й, в бедренцата й тръпни

и в другите местенца недостъпни

в съседство с тях — веднага се яви!

 

БЕНВОЛИО

Ако те чуе, ще се разгневи!

 

МЕРКУЦИО

Защо? Би трябвало от гняв да пламне,

ако във нейния магичен кръг

такова заклинание извърша,

че моя дух там вътре да се бави,

додето тя сама не му направи

обратно отклинание, понеже

е паднал духом. Ако беше тъй,

разбирам да се сърди, а пък аз

във името на милата му карам

самия него да се понадигне!

 

БЕНВОЛИО

Той иска, скрил се във гъстака там,

да стане част от тъмнината сам.

На сляпата любов подхожда мрака.

 

МЕРКУЦИО

Но сляп стрелец улучва мъчно знака!

На бас ловя се, че сега е седнал

до ствол на синя слива и мечтае

любимата под нея да му капне

като плода й, със чието име

девойките, когато са самички,

наричат… А, Ромео, тя да бъде

една разпукана… и тъй нататък,

а ти — един изострен присад, а?

Е, лека нощ тогава! Предпочитам

да спя във свойто пухено легло

наместо в твойто походно!… Вървим ли?

 

БЕНВОЛИО

Вървим. Какво ще правим! Няма нужда

да търсим, който иска да се скрие!…

 

Излизат.

Бележки

[1] Кофетуа — африкански цар — герой на стара английска балада, — който се влюбил в просякинята Зенелофон и се оженил за нея.