Уилям Шекспир
Ромео и Жулиета ^[0] (11) (Трагедия)

Трета сцена

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Преди властителят на небесата

да е изпил със своя плам росата,

покрила с бисери света зелен,

таз кошница — тъй както всеки ден —

догоре трябва да е пълна чак

с целебно биле и отровен злак.

Земя, на всичко живо ти си гроба

и ти си раждащата го утроба,

и от гръдта ти тайно сучат мляко

безброй дечица и е разно всяко,

и всичките почти са с мощ целебна

и ни едно без своя полза дребна.

О, много може чарът, който скрит е

във минералите и във тревите,

защото няма зло на този свят,

което да не носи благодат,

или добро, което да не крие

вреда, щом зле прилагаме го ние.

Порок е дарът, впрегнат в зла посока

добре насочен, става дар порока.

Тоз крехък цвят в смешение такова

съдържа и лекарство, и отрова,

че вдъхнат, дава обща лекота,

а вкусен, спира в жилите кръвта.

Тъй в дребната тревица и в човека

неспирно водят бой от памтивека

добро и зло — враждуващи крале —

и дето за доброто стане зле,

смъртта изгризва — червей неуморен —

нещастното растенийце от корен.

 

РОМЕО

Добрутро, отче!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Бог добро да дава!

Чий толкоз ранен глас ме поздравява?

Не ти е, синко, мирно на душата,

щом станал си тъй рано от кревата.

На стареца от сухите клепачи

съня разгонват грижите-пазачи,

но инак е при младостта, която,

щом легне, и заспива сън от злато.

Затуй — познавам — нещо те гори,

щом станал си от сън преди зори.

Или се лъже старецът, защото

изобщо не си лягал във леглото?

 

РОМЕО

Не съм, но в по-друг сън нощта ми мина

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Прости му. Боже! Бил си с Розалина?

 

РОМЕО

Със Розалина ли? Не, отче, не!

Сърцето ми таз мъка вече сне.

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

И по-добре. Но где си бил тогава?

 

РОМЕО

Ще ти разкажа всичко: на забава

във къщата на първия ни враг.

И там ранен бях от самия праг

и сам раних. За двама ни ранени

във своите ръце благословени

ти пазиш, знам, единствения цяр.

О, изцери ни! Виждаш, отче стар —

не дух на мъст при теб ме е изпратил,

щом моля и за своя неприятел!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

По-ясно, чадо! Трудно се лекува

болникът, който с лекаря хитрува.

 

РОМЕО

Ще ти го кажа ясно, отче свети:

обичам Жулиета Капулети!

И тя обича не по-малко мен,

така че всичко е във ред освен

тоз обред, който ще ни свърже в брак!

Ще ти разкажа пътем где и как

разкрихме се, но ако обещаеш

днес още, татко мой, да ни венчаеш!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Свети Франциск! И, значи, в миг изстина

безумният ти жар към Розалина?

Младежите — по всичко туй личи —

обичат не с душа, а със очи.

Исус-Мария! С колко влага скъпа

по Розалина ти скръбта си къпа

и с колко плач соли една любов,

която да не вкусиш си готов!

Въздишките ти дневното светило

не е докрай в небето изпарило,

ехтят в слуха ми още твойте жалби

и себе си погледнеш ли, видял би

по бузата ти още да пълзи

следата от предишните сълзи!

Ако си оня същият сега

по Розалина беше таз тъга,

а ако чак дотам си променен,

тогаз повтаряй заедно със мен,

че щом мъжът крепи се тъй нездраво,

жената да пропада има право!

 

РОМЕО

Преди към мойта страст ти бе суров!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Защото страст бе, синко, не любов!

 

РОМЕО

И казваше да й копая гроб!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Но не на друга за да станеш роб!

 

РОМЕО

Не ме кори! Обичам я могъщо

и тя със обич ми отвръща също,

а другата…

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

                Тя просто бе разбрала,

че ти бърбориш като папагала,

без сам да схващаш своите слова.

Но нека да оставиме това!

Върви със мене, ветренико луд!

Ще ти помогна. Може моят труд

чрез вас така полезно да подейства,

че да сближи две скарани семейства.

 

РОМЕО

Да тръгваме!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

                Без бързане, човече!

Със бавен ход се стига по-далече.