Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Tragedy of Romeo and Juliet, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 73 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)
Корекция
NomaD (2009)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир. Ромео и Жулиета

Издателска къща „Пан“

ISBN 954-657-503-8

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Пето действие

Първа сцена

Улица в Мантуа.

Влиза Ромео.

 

РОМЕО

Кълна се, ако трябва да се вярва

на блазнещите сънища, на път са

приятни вести. Малкият тиран

на моето сърце е седнал весел,

люлеейки крачка, на своя трон

и чудна лекота цял ден ме носи

на педя от земята! Боже мой,

сънувах, че съм мъртъв — странен сън:

уж мъртъв, а съзнавах го! — и ето,

любимата ми дойде и с целувка

ми вдъхна жива сила и аз станах

и се почувствах като император!

Каква ли сладост крие любовта

в действителност, щом сянката й само

е толкоз сладка!

Влиза Балтазар.

                        Вести от Верона!

Разказвай, Балтазар! Навярно носиш

писмо от брат Лоренцо? Как е мойта

любима Жулиета? А баща ми?

Жена ми как е? Питам пак, защото,

щом тя добре е, всичко е добре!

 

БАЛТАЗАР

Тогаз кажете, че добре е всичко,

защото вече е добре и тя.

Прекрасната й плът е под земята,

безплътният й дух — във небесата!

Видях, като я вмъкваха с ковчега

в семейната им гробница и бързо

насам препуснах, за да ви го кажа.

Поръчахте ми да ви нося вести —

простете ми, че първата е таз!

 

РОМЕО

Какво говориш?… О, тогава аз,

звезди планети, викам ви на бой!…

Ти знаеш де живея — донеси ми

хартия и перо! И наеми

коне веднага! Тръгваме таз нощ!

 

БАЛТАЗАР

Недейте бърза, господарю мой!

Тоз бледен лик, тоз поглед предвещават

нещастия!

 

РОМЕО

                Мълчи! Какво разбираш!

Върви и направи каквото казах!

Не носиш ли писмо от брат Лоренцо?

 

БАЛТАЗАР

Не, господарю.

 

РОМЕО

                Нищо. Хайде, тръгвай!

Помпи конете! Аз ще те настигна!

Балтазар излиза.

Таз нощ ще спя до тебе, Жулиета!…

Но как?… Аха!… О, грозен грях, как бърже

ти хрумваш на отчаяната мисъл!

Сега си спомням: нейде тук търгува

един аптекар. Скоро го видях

да сбира билки, целият във дрипи,

с надвесени над хлътнал поглед вежди,

от глад и недоимък заприличал

на страшен скелет; в бедната му лавка,

освен един натъпкан крокодил

и костенурка някаква, и сбирка

от уродливи риби, беше голо:

по лавиците мъдреха се само

кутийки празни, глинени гърненца,

мехури с течности, връвчици гнили,

мухлясали листа от розов цвят,

кесийки семена — и всичко туй

изложено, за да изглежда стока!

Като видях таз бедност, аз си казах:

„Ако е нужна някому отрова,

макар във Мантуа да се наказва

със смърт продажбата й, тук за него

ще се намери нужното!“ Тогава

не мислех, че аз сам ще имам нужда

от тоз нуждаещ се. Май точно тука

му беше лавката. Ах, днес е празник —

затворил е!… Аптекарю! Ехей!

 

Влиза Аптекарят.

 

АПТЕКАРЯТ

Кой толкова крещи?

 

РОМЕО

                        Ела, ела!

Личи си, че си беден. Тука има

четирисет дуката[1]. Срещу тях

продай ми грам отрова, но с такова

ужасно действие, че мигновено

по всички жили да протича, тъй че

отчаялият се от тоз живот

да рухне като труп, а от трупа му

духът да излети тъй бързо, както

лети възпламененият барут

от гърлото на топ! Е, дръж и давай!

 

АПТЕКАРЯТ

Каквото искаш, имам; но когото

заловят, че търгува със отрова

във Мантуа, наказват го със смърт!

 

РОМЕО

Тъй беден и окаян, а все пак

не ти се мре, а? Виж се, жалък просяк,

по бузите ти глад е издълбан,

в очите ти оскъдица се гърчи,

презрение привежда ти плещите —

светът ти е враждебен и законът,

от него писан, ти е също враг.

Богат да си той право не ти дава

ти наруши го с ей това тогава!

 

АПТЕКАРЯТ

Не волята ми, а гладът отстъпва.

 

РОМЕО

И аз на него плащам, не на нея.

 

АПТЕКАРЯТ

Капни това в каквато искаш течност,

изпий го и дори да имаш сила

за двайсетина, ще се видиш мъртъв!

 

РОМЕО

А ето и за теб. Това е злато —

отрова за човешките души,

която върши повече убийства

на този скапан от поквара свят,

отколкото сместа, която ти

не бива да продаваш! Аз на теб

продадох ти отрова, а не ти —

на мене, драги!… Сбогом! И дано

се поохраниш!… А пък ти до гроба

на Жулиета ще ме придружиш —

със тебе там, спасителен балсам,

да изцеря бедата си ще знам!

 

Излизат.

Бележки

[1] Дукат — венецианска златна монета от XIII в., разпространила се по-късно из пяла Европа.