Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Comedy of Errors, –1594 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 1

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997

История

  1. — Добавяне

ВТОРА СЦЕНА

Пак там.

Влизат Лучиана и Антифол от Сиракуза.

 

ЛУЧИАНА

        Как може, зетко, толкоз ранен скреж

        сърдечния ви кълн да изненада?

        Нима ще рухне още във строеж

        на любовта ви хубавата сграда?

        Ако сте взел сестра ми за пари,

        платете й за тях сърдечно мито,

        и ако страст към друга ви гори,

        то срещайте се с нея по на скрито!

        Когато погледът ви издаде,

        с език веднага всичко замажете —

        да крият своя срам кога, къде

        било е толкоз трудно за мъжете?

        Под образ благ, с държане на светец

        покривайте си тайните провали!

        Мишкувайте, но тихо! Кой крадец

        обича със успехи да се хвали?

        О, двоен грях: за тайното легло

        мъжът във къщи явно да говори!

        Без първи срам ако не е могло,

        жена си не срамете с този втори!

        Лъжете ни! Затуй сме и жени.

        Какво по-скромно от молба такава:

        щом дали сте ръката си встрани,

        поне да ви докосваме ръкава!

        Върнете се при моята сестра

        и с нежни имена я назовете —

        преструвката лъжа е, но добра,

        спокойствие щом носи в домовете!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Коя сте вий, красавице, не знам,

        отде ме знаете, недоумявам,

        но явно е, че пратена сте нам

        от небеса, които не познавам!

        О, научете земния си раб,

        какво да мисли и какво да прави,

        та с разума си грешен, плитък, слаб

        да вникне в лабиринта на речта ви!

        Къде ме води тя и за какво?

        Ако дарена сте с неземна сила,

        от мен сторете друго същество

        и ще ви слушам аз, девицо мила!

        Но ако аз съм аз, то знам тогаз,

        че вашата сестра жена не ми е,

        че нямам дълг към нея, а към вас,

        защото моя ум пленихте вие!

        Сирено дивна, не, не ме мами

        в сълзите на сестра ти да се давя!

        Към теб, към теб от твърдите земи

        със радост мореходът се отправя,

        за да потъне в сребърната глъб

        посред въртоп от къдрици-талази,

        узнал със вик на щастие и скръб,

        че няма смърт, по-хубава от тази!

 

ЛУЧИАНА

        Какво? Какво? Та вий сте полудял!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Не, бях „полу“, мой дял, но с теб съм цял!

 

ЛУЧИАНА

        Грешат, изглежда, вашите очи!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Слепят ги, слънце, твоите лъчи!

 

ЛУЧИАНА

        Където трябва гледайте, не в мен!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        И, значи, в мрак да тъна нощ и ден?

 

ЛУЧИАНА

        Сестра ми — мрак?

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

                        А пък сестра й — зрак!

        Недей ме дръж далеч от своя праг!

 

ЛУЧИАНА

        Но вий сте мъж на моята сестра!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Не, твой съм аз! О, ядка най-добра

        от мен самия, неразривна част

        от тез очи, от туй сърце във страст,

        храна за мен, небе за мен, което

        единствено аз искам от небето!

 

ЛУЧИАНА

        Тез пориви, ако не са измами,

        би трябвало да бъдат за сестра ми!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Тогаз бъди сестра си! Все едно,

        ти аз си, аз съм ти, в едно звено!

        Свободни сме — вземи ме за съпруг!

 

ЛУЧИАНА

        Ще доведа сестра си. Стойте тук!

 

Излиза.

Влиза Дромио от Сиракуза.

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Хей, Дромио! Къде си хукнал?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Познавате ли ме, господарю? Кажете, аз Дромио ли съм? Аз ли съм вашият роб? Аз „аз“ ли съм?

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Ти си Дромио. Ти си моят роб. Ти си „ти“.

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Не може да бъде! Аз съм магаре! Аз съм заробен от жена! Аз не съм „аз“!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Как „заробен“? Как не си ти?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Така! Не съм аз и съм извън себе си от това, че не съм аз! Тя ме извади от кожата. Предявява права над мен и със своите апетити ме гони по петите!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Какви права над теб?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Такива, каквито вие имате над коня си! Тя иска да ме има просто като животно, искам да кажа, не че мен ме иска за животно, ами че сама ме иска животински!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Коя е тя?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Една много уважавана дама, защото, който й види размерите, сваля шапка и казва: „Моите уважения!“ Тлъста мръвка ви казвам, само че пред тази мръвка аз съм мравка!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Хайде бе!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Ами да! Работата е съвсем дебела, защото тя е готвачка на дома и е тъй натъпкана с лой, че за нищо друго не я бива, освен да си излея свещ от нея и да се измъкна тайно при собствената й светлина! Гарантирам ви, че с маста от дрипите й човек може да се грее цяла зима в Полша! Ако доживее до Страшния съд, тя ще гори поне седмица, след като угасне целият род человечески!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Какъв й е цветът на кожата?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Черна е като обувката ми, само че не е толкоз чиста. Защото тя така се поти в лицето, че ако тръгнеш по него, можеш да затънеш до глезен!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Това с малко вода се оправя!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Ами! Такава си е по природа! Нея и потоп не може да я измие!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        А как се казва?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Люс е на име — гръд като виме! А пък от ханш до ханш има цял Ламанш!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Значи е доста широчка!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Колкото и височка! Валчеста е като земното кълбо! И по нея могат да се намерят всичките страни!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Тогава къде е нейната Ирландия?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        На дирландията й, господарю! По калта си личи!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        А Шотландия?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Тази грапава земя? По дланите й!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        А Франция тогава къде е?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Където е болестта й, господарю. На челото, което се е надигнало срещу косата й и иска да си разшири плешивата територия за нейна сметка[13].

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        А къде е Англия?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Дирих по нея бели зъбери[14], но тя няма в устата си ни зъбер, ни зъб! Тази страна трябва да й се намира на гушата, защото между нея и Франция течаха едни такива солени ръкави!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        А Испания?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Виж, нея не можах да видя, но почувствах горещия й дъх!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        А къде са й Америка, Индиите?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        На носа й! Той е целият обсипан с рубини, сапфири, топази, господ да те пази! Тези съкровища просто се надвесват към знойното дихание на Испания, която праща към тях велики армади[15] да пълнят трюмове под ноздрите й!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        А Белгия и Холандските низини?

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Толкоз ниско не съм се ровил, господарю. Но това чудовище, тази тлъста вещица изяви претенции върху мен, нарече ме Дромио, закле се, че съм бил сгоден за нея, и така точно описа всичките ми белези — петното на рамото ми, голямата бенка на врата ми, брадавицата под мишницата ми, че аз се уплаших и търтих да бягам като от магьосница! И да не бе душата ми добре въоръжена, на пале би ме сторила, да й въртя ръжена[16]!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Изтичай до пристанището! Стига

        следа да има от попътен полъх,

        не ще ни свари мракът в таз бърлога!

        Ако за път се готви някой кораб,

        лети насам — ще бъда на пазара!

        Щом тука сме познати на всеки непознат,

        с платна или с лопати далеч от този град!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Ще хукна аз от свойта годеница,

        тъй както бяга пътник от стръвница!

 

Излиза.

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Тоз град е пълен само с чародейки

        и крайно време е да го напусна!

        Оназ, която ме зове съпруг,

        не бих я взел за нищо на света,

        ала сестра й с чудната си хубост,

        чаровен глас, движения омайни,

        за малко щеше да ме убеди

        да стана сам към себе си изменник.

        Но аз уши, сирено, ще запуша,

        страстта ми твойта песен да не слуша!

 

Влиза Анджело, носещ верижка.

 

АНДЖЕЛО

        Почтени Антифоле!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

                        Вие кой сте?

 

АНДЖЕЛО

        Не се сърдете! Ето я, готова!

        Забавих се, додето я завърша,

        но вече ви я носех в „Таралежа“.

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Отлично, но какво да правя с нея?

 

АНДЖЕЛО

        Каквото искате, нали за вас е!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Кога съм я поръчвал?

 

АНДЖЕЛО

                                Не веднъж,

        не дваж, не триж, а сто пъти най-малко!

        Вървете и зарадвайте жена си —

        довечера ще мина за парите.

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Вземете ги сега, че току-виж,

        останали сте после с пръст в устата!

 

АНДЖЕЛО

        Шегувате се! Здраве ви желая!

 

Излиза.

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Голяма каша, но едно аз зная:

        това, че на земята никой няма

        да се откаже от такава яма!

        Във този град живеят си благато,

        щом тикат ти по улиците злато…

        Но где е тоя? Би било добре

        да сме от час в откритото море!

 

Излиза.

Бележки

[13] „…да си разшири плешивата територия за нейна сметка…“ — шегата по адрес на плешивеещата готвачка крие намек за борбите във Франция между Католическата лига и протестанта Анри Наварски, на които Шекспир бил съвременник. Английската кралица оказвала на Анри военна помощ, но през 1593 г. той решил, че „Париж си струва една литургия“ и преминал към католичеството.

[14] „…с бели зъбери…“ — варовиковите скали край Дувър били още през XVI век символ на английския остров.

[15] „…велики армади…“ — навярно намек за Великата армада на Испания, която била разгромена от английския флот през 1588 г.

[16] „…да й въртя ръжена…“ — по Шекспирово време кучетата били използвани за споменатата работа в кухнята.