Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Comedy of Errors, –1594 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 1

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997

История

  1. — Добавяне

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

Пак там.

Влизат Антифол от Ефес и Приставът.

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Не бой се, драги, няма да побягна,

        ще ти оставя в залог толкоз злато,

        за колкото е искът на златаря.

        Жена ми днес бе станала накриво

        и ще й трябва време да повярва,

        че аз съм арестуван тук, в Ефес —

        затуй и робът ми го няма още.

 

Влиза Дромио от Ефес с въже е ръка.

 

        А, ето го! Гаранцията иде!…

        Донесе ли, каквото ти поръчах?

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        Да, ей го тук! Хем гъвкаво, хем здраво!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Ами парите?

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

                        С тях го заплатих!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Глупак! Въже за петстотин дуката!

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        Ще купя и за толкоз, ако щете!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Я ти кажи: какво ти бях поръчал?

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        Да купя хубаво въже за бой.

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Да, точно тъй! Сега ще го опитам!

 

Бие го.

 

ПРИСТАВЪТ

        Моля, бъдете по-търпелив!

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        И таз добра! Аз ям пердаха,

        а той вика на него да търпи!

 

ПРИСТАВЪТ

        Ти, сдържай си езика!

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        А той защо не си сдържа ръцете?

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Ах ти, кучи сине! Ах ти, говедо безчувствено!

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        Де да бях безчувствен! Тогава нямаше да чувствам боя!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Точно тъй! Ти като магаретата само към боя си чувствителен!

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        Ами да! Магаре съм и ушите ми го доказват, защото са ми станали дълги от дърпане! Слугувам му от деня на раждането си досега и за награда съм видял от него само бой и бой! Когато ми е студено — сгрява ме с бой; когато ми е горещо — разхлажда ме с бой; буди ме пак с бой, когато спя; и когато поседна, пак с бой ме изправя; с бой ме извежда навън, като излизам, и с бой ме вкарва, когато се връщам! Не, аз боя си го нося с мене си, както циганинът — торбата си, и знам, като осакатея от бой и тръгна да прося, пак с бой ще ме срещат по портите!

 

Влизат Адриана, Лучиана, Леката жена и Доктор Мърш.

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        А, слава богу! Ето я жена ми!

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        Господарке, respicere finem! Помнете за края, тоест помнете, че другият край на това въже е за вас!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        А, още дърдориш!

 

Бие го.

 

ЛЕКАТА ЖЕНА

        Какво ще кажете? Не е ли луд?

 

АДРИАНА

        Да, този гневен пристъп го доказва.

        Любезни доктор Мърш, прочут сте вие

        със свойто заклинателско изкуство —

        разсъдъка върнете на мъжа ми,

        каквото искате, ще ви платя!

 

ЛУЧИАНА

        Как гледа диво, като обладан!

 

ЛЕКАТА ЖЕНА

        И как трепери в бесовски припадък!

 

ДОКТОР МЪРШ

        Спокойно, моля! Дайте си ръката

        да ви измеря пулса.

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

                                Ей я тук!

 

Удря го.

 

ДОКТОР МЪРШ

        О, Велзевул, заселил се в тогова,

        пред святата молитва отстъпи!

        Върни се в пъкъла си, Сатана,

        заклинам те във силите небесни!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Млък, старче изкуфяло! Аз съм здрав!

 

АДРИАНА

        О, де да беше тъй, измъчван дух!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        А ти, мръснице, тези ли ти бяха

        на обед сътрапезниците? Тоз ли

        слабак със минзухарено лице

        във къщата ми плюскал е и пил,

        когато, в подъл заговор със вас,

        залостените порти на дома ми

        държаха господаря си отвън?

 

АДРИАНА

        Съпруже мой, небето е свидетел,

        че вие си обядвахте във къщи,

        където, ако бяхте си останал,

        не бихте се така опозорил!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Обядвал вкъщи?… Ти какво ще кажеш?

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        Разбира се, не сте обядвал вкъщи!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        А портата заключена ли беше?

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        Естествено, заключена със ключ!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        А тя не ме ли нагруби отвътре?

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        И още как, добре ви нагруби!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Готвачката не се ли смя над мене?

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        Кълна се, смя се, лойната весталка!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        И аз не си ли тръгнах разгневен?

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        Съвсем безспорно, туй личи по мен!

        Нещастните ми кокали го помнят!

 

АДРИАНА

        Но той го затвърдява в лудостта му!

 

ДОКТОР МЪРШ

        Обратно. Съгласявайки се с него,

        беса му той смекчава постепенно.

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Ти в заговор си влязла със златаря!

 

АДРИАНА

        Кой, аз? Не ви ли пратих аз парите

        по Дромио, за да ви отърве!

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        Пари? По мен? Прощавайте, от вас

        не съм получил пукната пара!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Ти беше ли във къщи за дукати?

 

АДРИАНА

        Да, беше и веднага му ги дадох!

 

ЛУЧИАНА

        И аз ще потвърдя, че той ги взе!

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        А господ и въжарят от пазара

        ще кажат, че бях пратен за въже!

 

ДОКТОР МЪРШ

        И двамата са в плен на черни сили,

        доказва го мъртвешкият им цвят!

        Да се завържат и държат на тъмно!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Ти, ти, защо заключи ми вратата?…

        А ти къде парите ми си дянал?

 

АДРИАНА

        Врата не съм заключвала, съпруже!

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        Пари не съм получил, господарю!

        Но вярно е, че киснахме отвън.

 

АДРИАНА

        Две думи каза и лъжа са двете!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Не той, ти лъжеш, яма за мъжете,

        събрала цяла глутница развратна,

        за да се гавриш над мъжа си с нея!

        Но аз ще ти извадя с тези нокти

        лъжливите очички, дето искат

        да наблюдават с радост моя срам!

 

АДРИАНА

        Вържете го! Недейте го изпуска!

 

ДОКТОР МЪРШ

        На помощ, хора! Дяволът упорства!

 

Влизат неколцина Граждани, които се опитват да завържат съпротивляващия се Антифол.

 

ЛУЧИАНА

        Горкият! Как е бледен и измъчен!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Ще ме убият! Приставе, нали съм

        твой пленник? Как така ще ги оставиш

        да ме отмъкнат?

 

ПРИСТАВЪТ

        Той е в моя власт

        и вие нямате права над него!

 

ДОКТОР МЪРШ

        И тоз вържете! Той е също луд!

 

Завързват и Дромио.

 

АДРИАНА

        Как смееш ти, глупако в униформа!

        Нима ще позволиш един нещастник

        да нанесе на себе си вреда?

 

ПРИСТАВЪТ

        На мен е поверен — ако избяга,

        ще трябва сам да заплатя дълга му.

 

АДРИАНА

        Щом толкоз те е страх от отговорност,

        води ме при кредитора му бърже

        и аз дълга му ще платя пред тебе!…

        Водете, доктор Мърш, мъжа ми вкъщи!

        О, господи! О, свръхнещастен ден!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        О, свръхнещастна кучко!

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        Господарю, заради вас ме вързаха и мене!

 

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

        Мълчи, че току-виж съм побеснял!

 

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        Че побеснейте! Тъй поне ще има

        причина да сте вързани за бяс!

        Пенете се, хапете, лайте с мен!

 

ЛУЧИАНА

        О, как лудеят! Господи, помилуй!

 

АДРИАНА

        Вий тръгвайте! Ти, сестро, с мен ела!…

 

Доктор Мърш и Гражданите излизат, водейки Антифол от Ефес и Дромио от Ефес.

 

        А кой поиска да го задържиш?

 

ПРИСТАВЪТ

        Златарят Анджело.

 

АДРИАНА

                        А колко точно

        дуката е дългът?

 

ПРИСТАВЪТ

                        Той каза: двеста.

 

АДРИАНА

        А за какво му ги дължи, да знаеш?

 

ПРИСТАВЪТ

        За някаква верижка по поръчка.

 

АДРИАНА

        Аз знам за нея. Той не я е взел!

 

ЛЕКАТА ЖЕНА

        Не много след като мъжът ви бясно

        се втурна в моя дом и ми задигна

        тоз пръстен, който носеше сега,

        видях го със верижката на шия!

 

АДРИАНА

        Но аз не съм я виждала все пак.

        Я, приставе, води ме при златаря —

        желая да разнищя всичко туй!

 

Влизат Антифол от Сиракуза, с изваден меч, и Дромио от Сиракуза.

 

ЛУЧИАНА

        Отвързали са се! О, боже мой!

 

АДРИАНА

        Въоръжен! Вържете ги! На помощ!

 

ПРИСТАВЪТ

        Ще ни избият! Бягайте след мен!

 

Избягват всички освен Антифол и Дромио.

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Магьосници са, щом самички бягат!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Таз, дето уж й бяхте мъж, и тя!…

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Върви, отнес на кораба багажа!

        Ще съм спокоен чак щом вдигнем котва!

 

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Нека да пренощуваме тук! Сигурен съм, че нищо няма да ни направят! Нали ги видяхте: говорят ни любезно, тикат ни злато в ръцете. Мен ако ме питате, те са много мил народ и да не беше тази планина от пощръкляла плът, дето иска да се жени за мене, май бих се решил да се заселя тук и дори сам да стана магьосник!

 

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        А аз не бих, града да ми дадат!

        Затуй носи багажа и — на път!

 

Излизат.