Сидни Шелдън
Отвъд полунощ (17)

16.
НОЕЛ И КАТЕРИН

Атина, 1946 година

 

Необяснимо как времето се превърна във враг на Катерин. В началото тя не го съзнаваше и едва ли би могла да каже точно кога е започнало да работи против нея. Не разбра кога, как и защо си е отишла любовта на Лари, По един ден тя просто изчезна някъде в безкрайния лабиринт на времето, за да остави след себе си студено, кухо ехо. Ден след ден Катерин седеше сама в жилището и се опитваше да проумее какво е станало, къде е сбъркала. Не можеше да си припомни нищо по-конкретно, някакъв определен миг на откровение, когато би могла да каже: „Ето тогава Лари престана да ме обича!“ Може би всичко започна, след като той се върна от сафари в Африка, където беше заедно с Демирис три седмици. Липсваше й повече, отколкото беше предполагала. Тя си мислеше: „Непрекъснато отсъства. Точно както през войната, само че сега няма враг.“

Но Катерин грешеше. Враг имаше.

— Не съм ти съобщил добрата новина — рече Лари. — Повишиха ми заплатата — седемстотин долара месечно. Какво ще кажеш?

— Чудесно — отвърна тя. — Ще можем по-скоро да се върнем у дома. — Забеляза, че лицето му се опъва. — Какво има?

— Тук сме си у дома — рязко каза Лари.

Катерин го изгледа недоумяващо.

— Засега да — нерешително се съгласи тя. — Но едва ли искаш да живееш тук винаги.

— Никога не си живяла по-добре — отвърна Лари. — Все едно, че си непрекъснато на курорт.

— И въпреки всичко не е като в Америка, нали?

— Майната й на Америка! — викна Лари. — Четири години рискувах главата си за нея и какво получих? Шепа евтини медали! След войната дори работа не ми дадоха.

— Не е вярно — възрази Катерин. — Ти…

— Какво аз?

Тя не искаше да предизвиква свада, особено първата вечер след завръщането му.

— Нищо, любими. Изморен си. Хайде да си легнем по-рано.

— Не искам. — Той отиде до бара и си наля една чаша. — Довечера в бар „Аржентина“ ще има нова програма. Ще бъдат Пол Метаксас и още няколко приятели. Казах му, че и ние ще отидем.

Катерин го погледна.

— Лари — опита тя да говори спокойно. — Лари, не сме се виждали почти цял месец. Все нямаме възможност просто да седнем да си поговорим.

— Не съм виновен — работата ми е такава, трябва да пътувам — отвърна той. — Да не мислиш, че не искам да бъда с теб?

Катерин поклати глава.

— Не знам. Трябва да попитам масичката за спиритични сеанси.

Лари я прегърна и се усмихна невинно, по момчешки.

— По дяволите Метаксас и всички останали! Довечера ще си останем у дома — само двамата. Става ли?

Катерин погледна лицето му, съзнала, че не е била права. Разбира се, не е виновен, че работата му е такава. Естествено е, когато си дойде вкъщи, да иска да се види и с други хора.

— Ще отидем, ако кажеш — реши тя.

— Не — притисна я той. — Ще бъдем само двамата.

Не излязоха от апартамента целия уикенд. Катерин готвеше, любеха се, седяха пред огъня, разговаряха, играха карти, четоха. Тя не би могла да иска нищо повече.

В неделя вечерта след вкусната вечеря, която приготви, си легнаха и отново се любиха. Тя лежеше в леглото и гледаше Лари, който се отправи гол към банята. Мислеше си колко красив е и каква късметлийка е, загдето й принадлежи. Усмивката все още грееше на лицето й, когато Лари се обърна на вратата и небрежно подметна:

— Следващата седмица уреди повече срещи, за да не стоим така само двамата и да се чудим какво да правим.

Влезе в банята. Усмивката замръзна на лицето на Катерин.

 

 

А може би бедата започна от Елена — красивата гъркиня, стюардесата. Един горещ летен следобед Катерин отиде на пазар. Лари не беше в града. Тя го очакваше да се върне на следващия ден и реши да го изненада с любимите му ястия. Точно когато си тръгваше от пазара, натоварена с продукти, покрай нея мина такси. На задната седалка беше Лари, обгърнал с ръка момиче в униформа на стюардеса. За миг Катерин зърна засмените им лица, после таксито зави зад ъгъла и изчезна.

Катерин остана като втрещена и чак когато към нея се спуснаха няколко хлапетии, разбра, че безчувствените й пръсти са изпуснали чантите с продукти. Помогнаха й да ги събере и тя се дотътри до дома. Не бе в състояние да мисли. Опитваше се да си втълпи, че мъжът в таксито е бил не Лари, а някой, който прилича на него. Но, честно казано, никой на света не приличаше на Лари. Той беше изключителен — истинско творение на Бога, безценно създание на природата. И изцяло й принадлежеше. На нея, на брюнетката в таксито и още на колко други?

Катерин не легна цялата нощ, чакаше Лари. След като мъжът й не се прибра, разбра, че няма извинение, което да спаси брака им. Лари беше изпечен лъжец и Катерин не можеше да остане и занапред негова съпруга.

Лари се прибра чак на другия ден следобед.

— Здравей — весело викна той, влизайки в апартамента. Остави чантата си и видя лицето й. — Какво е станало?

— Кога се върна в града? — хладно попита Катерин.

Лари я погледна озадачен.

— Преди час. Защо?

— Видях те вчера с едно момиче в такси.

Катерин си помисли: „Колко е просто. Тези думи сложиха край на брака ми. Той ще отрече, аз ще го нарека лъжец, ще го напусна и никога повече няма да го видя.“

Лари стоеше и я гледаше втренчено.

— Хайде, кажи, че не си бил ти — рече Катерин.

Лари кимна.

— Разбира се, че бях аз.

От внезапната остра болка, пронизала я в стомаха, тя разбра колко е искала той да отрече.

— Господи, какво си си втълпила? — попита Лари.

Тя понечи да заговори, гласът й трепереше от гняв:

— Аз…

Лари вдигна ръка.

— Не казвай нищо, за което после ще съжаляваш!

Катерин го погледна невярваща.

— Аз ли ще съжалявам?

— Вчера се върнах в Атина за петнадесет минути, да взема едно момиче — Елена Мерелис, и да я откарам при Демирис на Крит. Елена работи при него като стюардеса.

— Но…

Беше възможно. Може би Лари казваше истината — или отново беше „полимеханос“ — изобретателен?

— Защо не ми се обади? — попита Катерин.

— Обаждах се — рязко отвърна Лари. — Нямаше никой. Нали си била навън?

Катерин преглътна.

— Бях да напазарувам, за да ти приготвя вечеря.

— Не съм гладен — сопна се Лари. — От заяждания винаги губя апетит.

Обърна се и излезе. Катерин остана с вдигната дясна ръка, сякаш го умоляваше да се върне.

Малко след това започна да пие. В началото бе съвсем безобидно. Чакаше Лари да си дойде за вечеря в седем часа, но щом станеше девет и той все още не се бе обадил, тя си сипваше едно бренди, колкото да минава времето. До десет часа вече бе изпила няколко чашки, а когато Лари се прибереше, ако изобщо си дойдеше, вечерята отдавна беше изстинала, а Катерин беше леко пийнала. Така много по-лесно приемаше това, което ставаше с живота й.

Не можеше повече да крие от самата себе си, че Лари я мами и вероятно го е правил през целия им брак. Един ден, докато проверяваше униформените му панталони, за да ги даде на химическо чистене, намери дантелена кърпичка със засъхнала сперма. На гащетата му имаше следи от червило.

Представи си Лари в обятията на друга жена.

И пожела да го убие.