Дейвид Балдачи
Проста истина (38)

38.

Фиск стоеше в коридора пред кабинета на брат си, докато Чандлър ръководеше екипа за търсене на улики под строгото наблюдение на един съдебен представител. Но след смъртта на двама сътрудници грижата за опазване на служебната тайна бе отстъпила на заден план. Сега най-важното беше да се открие убиецът. След като привършеха с кабинета на Майкъл Фиск, щяха да се прехвърлят в този на Стивън Райт.

Фиск погледна вратата на брат си, после се озърна към кабинета на Райт. В главата му бавно съзряваше идея. Той пристъпи към Чандлър.

— Къде точно е открит трупът на Райт?

Чандлър отвори бележника и започна да прелиства записките си.

— Между другото, намерих колата ти — каза той. — Сега е близо до управлението, на съвсем обикновен паркинг.

— Благодаря за услугата.

— Не ми благодари. С глобата и разноските ще ти струва около двеста долара.

— Двеста долара? Не давам толкова пари за едно скапано паркиране.

— Тъй ли? Е, може да ти направя услуга, нали разбираш, да понатисна тук-там. Но ще трябва да си отработиш. Тъкмо апартаментът ми се нуждае от боядисване. — Чандлър се ухили и спря да прелиства. — Добре, ето го. Райт е живеел на няколко пресечки от спирката на метрото в Истърн Маркет. Трупът му е открит в Гарфийлд Парк. Това е на ъгъла на Еф Стрийт и Втора улица. Не много далеч от съда.

— Как е идвал на работа Райт?

— Според неколцина негови колеги пристигал пеш, с такси или понякога с метрото.

— По път ли му е Гарфийлд Парк?

Чандлър наклони глава настрани и се вгледа в записките.

— Общо взето, не. За да се прибере, би трябвало от Втора улица да завие наляво по И Стрийт. Няма смисъл да продължава към парка.

— Имал ли е куче? Може би се е прибрал, а след това го е извел в парка.

— Да, имал е куче, но не се е прибирал. Поне така смятаме. И ако е искал да изведе кучето, Мариън Парк е много по-близо до апартамента му.

— Странно.

Чандлър присви очи, като че му бе хрумнало нещо.

— Но в Мариън Парк има нещо, което липсва в Гарфийлд.

— Какво?

— Полицейски пост на отсрещния тротоар.

— Убиецът вероятно е знаел това.

— Постът не е кой знае каква тайна. Държим да се знае, така предотвратяваме престъпленията.

— Дали наистина е убит в парка, или само са го изхвърлили там?

— По тревата имаше кръв. Засега не сме открили гилзи. Ако нападението не е случайно, убиецът би използвал заглушител. На револвер трудно се слага заглушител, тъй че по всяка вероятност е стреляно с пистолет. В такъв случай може и да намерим гилзата, стига да не е прибрана.

— Куршумът беше ли в тялото?

Чандлър кимна.

— Дано да открием и оръжието за сравнение.

— След онова, което се случи у Майк, вероятно си оставил някого да пази в апартамента на Райт.

— Я гледай, аз пък да не се сетя!

— Извинявай. Имаш ли представа по кое време снощи е излязъл Райт от съда?

— Все още уточняваме. След края на работното време остава само една отворена врата. Тя е под непрекъснато наблюдение и се заключва в два след полунощ. Може да се излезе и през гаража, но там също има охрана. Райт обаче не е бил с кола, тъй че гаражът отпада.

— В такъв случай някой трябва да го е видял на излизане.

— Моите хора разговарят с пазачите от снощната смяна.

— А има ли охранителни камери?

— За съда ли питаш? — усмихна се Чандлър. — Отговорът е „да“, но не навсякъде и за жалост не в тази част от коридора. За всеки случай проверяваме видеозаписа, може и да излезе нещо. — Той отново прелисти бележника. — Всъщност толкова късно вечер на етажа едва ли се мярка жива душа освен някой сътрудник, останал да поработи.

— Нещо интересно в биографията на Райт?

Чандлър поклати глава.

— Засега никакви зловещи тайни. Трудно ще е да намерим мотив.

— Но портфейлът му е изчезнал.

— Да, мислих по този въпрос. Прекалено удобно се получава.

— Сякаш някой е искал да сметнем, че двете убийства са свързани?

— Знаеш ли, в крайна сметка може наистина да се окаже, че някакъв смахнат има зъб на съда.

— Лично аз вярвам, че убийствата са свързани, но не така, както мислят всички.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако Майк е бил убит с определена цел и някой не иска да я открием, най-добрият начин да ни заблуди е, като убие още един сътрудник и нагласи нещата така, че двете престъпления да изглеждат свързани.

Чандлър се заинтересува.

— И каква ще е истинската причина някой да убие брат ти и да прикрива целта си?

Фиск отново се поколеба. Тайната на откраднатата молба започваше сериозно да го смущава.

— Не знам, но може би имам идея защо е убит Райт.

— Нали преди малко каза, че искат да ни пратят за зелен хайвер?

— Да речем, че със смъртта му убиецът е постигнал две цели.

В този момент Сара се приближи към тях, опитвайки се да прикрие вълнението си.

— Джон, може ли да поговорим за малко?

— Мис Еванс — каза Чандлър с широка усмивка, — надявам се пътуването ви до Ричмънд да е било приятно и без произшествия.

— Във всеки случай беше необичайно — бързо отвърна тя. — Джон, наистина трябва да поговорим.

— Може ли да продължим малко по-късно, Буфърд?

— Да, ще чакам да ми изложиш теорията си.

Докато двамата се отдалечаваха, усмивката на Чандлър изчезна. Питаше се дали Сара Еванс не му е отнела „неофициалния“ партньор.

Малко след като Сара напусна кабинета си, съдия Найт намина да я види. Тъкмо се канеше да й остави бележка, когато забеляза становището по делото „Ченс“ с прикрепено към него листче. Седна зад бюрото на Сара и прочете какво е написал Райт. Когато свърши, тя изведнъж осъзна какво е направила. Бе наредила на Райт да работи до късно, дори цяла нощ, ако трябва. Той бе сторил точно това и някой го бе убил. Заради нейното безценно становище. Досега изобщо не й бе хрумвало как са се подредили събитията. Тя въздъхна тъй дълбоко, че едва не се задави. Остави папката и изскочи навън.

След минута изтича покрай смаяните сътрудници и се заключи в кабинета си. Огледа красивото, просторно помещение, в което имаше дори камина. Тук бе седяла, за да обмисля своите стратегии и житейски възгледи. И един младеж бе платил за това с живота си. Тя безсилно рухна в ъгъла, закри лицето си с длани и зарида.