Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Simple Truth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave (2008)
Допълнителна корекция
hammster (2014)

Издание:

Обсидиан, София 1999

ISBN 954-8240-67-Х

Худ. оформление Кръстьо Кръстев

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

36.

Знамето пред Върховния съд бе спуснато наполовина. В цялата страна вестници, радио и телевизия съобщаваха за двамата убити сътрудници. Телефоните в справочния отдел на съда звъняха непрекъснато. Залата за пресконференции беше претъпкана до пръсване. Репортери на най-големите радио– и телевизионни станции предаваха на живо от партера. Охраната на съда, усилена с още петдесет души от столичната полиция, Националната гвардия и ФБР, бе обкръжила цялата сграда.

Из коридорите пред кабинетите на съдиите нервно разговаряха групички хора. Повечето съдии се бяха заключили, след като едва дочакаха края на заседанието. Днес не им беше до дела и становища. По младежките лица на сътрудниците също бе изписан ужас от двете убийства.

Малката зала на първия етаж, обикновено използвана за съвещания на съдиите, беше пълна. Покрай стените с тъмна ламперия се издигаха рафтове, съдържащи томове с решенията на Върховния съд от двеста години насам. От тавана висеше огромен полилей. Рамзи седеше на председателското място. Найт и Мърфи — отстрани както винаги.

Докато Найт оглеждаше хората около масата, Мърфи бе навел очи и разсеяно опипваше стария си джобен часовник. Освен тях присъстваха Чандлър, Фиск, Пъркинс, Рон Клаус и Маккена. Фиск и Маккена се споглеждаха от време на време, но Фиск удържаше гнева си.

Райт бе открит в един парк недалеч от неговия апартамент на Капитолийския хълм. Също като Майкъл Фиск беше прострелян в главата и портфейлът му липсваше. Приличаше на грабеж и убийство, но никой в залата не вярваше, че отговорът е толкова прост. Според предварителните заключения Райт бе убит между полунощ и два часа сутринта.

На идване към съда Чандлър осведоми Фиск за новите събития. Аутопсията на Майкъл Фиск бе приключила, макар че все още се чакаше официален доклад и точното време на убийството. Причината за смъртта обаче беше напълно ясна — огнестрелна рана в главата. Освен това Чандлър бе открил в кой сервиз е обслужена колата му, но никой от тамошните техници не успя да си спомни нещо съществено.

Тогава на Фиск му хрумна идея, заради която се отклониха от прекия път към съда. Отскочиха до полицейския паркинг, за да огледат още веднъж хондата на Майкъл. Фиск надникна в джобовете зад предната седалка.

— Тук имаше карта, Майк никога не се разделяше с нея. Все го беше страх да не се заблуди. Преди да потегли, непременно планираше целия маршрут. Сега няма карта, но виж това.

Той размаха две омачкани жълти листчета, които бе открил на дъното на джоба. Върху тях бяха изписани номера на шосета и магистрали — указания за някакво отдавнашно пътуване, ако се съдеше по избелялото мастило.

Чандлър огледа листчетата.

— Защо му е на убиеца да взима картата?

— Защото върху нея може да е била отбелязана целта на пътуването.

— Значи километражът наистина има нещо общо с убийството.

Фиск се поколеба за момент дали да разкаже за документите на Хармс. Но тази информация само щеше още повече да усложни положението.

— Може би — каза накрая той.

След това двамата с Чандлър потеглиха към Върховния съд.

Сега всички седяха в заседателната зала и се гледаха. Без да разкрива източника на информация, Чандлър бе съобщил, че предната вечер някой е проникнал в апартамента на Майкъл Фиск.

— Всичко е във вашите ръце, детектив Чандлър — каза Рамзи. — Макар че според мен е по-вероятно да си имаме работа с някакъв луд, озлобен срещу съда, отколкото убийствата да са свързани с работата на Майкъл.

— Искам да знаете, че Бюрото е натоварило сто агенти да се заемат със случая — обади се Маккена. — Освен това организирахме денонощна охрана на съдиите.

— А сътрудниците? — попита Фиск. — Засега те са на прицел.

— Вече събрах адресите на всички сътрудници — намеси се Чандлър. — Засилихме полицейските патрули около жилищата им. Повечето живеят на Капитолийския хълм, близо до съда. Можем да настаним всички желаещи в местен хотел с денонощна охрана. Освен това възложих на един от нашите специалисти да обясни на сътрудниците как да се пазят, да бъдат нащрек за подозрителни личности, да не излизат сами късно вечер и тъй нататък. — Той се огледа. — Между другото, къде е Деласандро?

— Опитва се да координира новите мерки за сигурност — отвърна Клаус. — Никога не съм го виждал толкова разтревожен. Мисля, че се чувства лично засегнат.

— Вече почти трийсет и три години съм във Върховния съд, но не вярвах да доживея такова нещо — печално каза съдия Мърфи.

— Всички сме поразени, Томи — каза Найт и погледна втренчено Чандлър. — Не сте ли открили поне някаква следа?

— Е, не е чак толкова зле. Работим по няколко версии. За смъртта на Майкъл Фиск, искам да кажа. С убийството на Райт едва започваме.

— Но смятате, че са свързани? — попита Рамзи.

— Откровено казано, засега не бих отхвърлил това, но и не бих го потвърдил.

— Какво предлагате да направим?

— Да си вършите работата както обикновено. Ако някой смахнат иска да обърка дейността на съда, отмяната на заседанията само ще го насърчи.

— А ако продължим, можем да го ядосаме толкова, че пак да нападне — подметна Найт.

— Не е изключено, съдия Найт — призна Чандлър. — Но не вярвам дейността на съда да окаже влияние върху събитията. Ако убийствата са свързани. — Той погледна Рамзи. — Мисля, че си струва за всеки случай да прегледаме делата, по които са работили двамата сътрудници. Знам, че е само догадка, но по-добре да загубя малко време сега, отколкото после да си скубя косите.

— Разбирам.

Чандлър се обърна към съдия Мърфи.

— Ще мога ли днес да разчитам на вашите сътрудници, за да прегледам делата, по които е работил Майкъл Фиск?

— Да — побърза да отговори Мърфи.

— И ще бъда благодарен на всички, ако поговорите помежду си и обсъдите дали някое дело от последните години може да предизвика подобна реакция — добави Чандлър.

Найт го погледна и поклати глава.

— Детектив Чандлър, много от делата в този съд предизвикват невероятно вълнение. Би било невъзможно да се ориентираме.

— Разбирам ви. Май имате късмет, че досега не се е стигало до нападения.

— Е, щом искате да продължим дейността си както винаги, няма да отменяме вечерята в чест на съдия Уилкинсън — каза Найт.

Мърфи подскочи възмутено.

— Бет, ако не друго, то самият факт, че са убити двама сътрудници на съда, налага да отложим вечерята.

— Лесно ти е на теб, Томи, нали не си планирал нещата. Кенет Уилкинсън е на осемдесет и пет години и има рак на панкреаса. Каквото и да става, не бих рискувала да отлагам. Това е много важно за него.

— Както и за теб, нали, Бет? — подхвърли Рамзи. — И за съпруга ти.

— Точно така. Пак ли искаш да спорим по правната етика, Харолд? Пред всички тия хора?

— Не — каза Рамзи. — Знаеш какво мисля по въпроса.

— Да, знам, но вечерята ще се състои.

Фиск проследи краткия спор с жив интерес. Стори му се, че зърна Рамзи лекичко да се усмихва, докато изричаше:

— Добре, Бет. Не бих се опитвал да променя мнението ти дори по някой важен въпрос, тъй че нека оставим дреболиите настрана.