Биография

По-долу е показана статията за Вулф Кирстен от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Вулф Кирстен
Wulf Kirsten
германски поет и белетрист
Роден
Починал
Националност Германия
Работилпоет, писател
Литература
Жанровестихотворение
Награди„Литературна и художествена награда на град Ваймар“ (1983)
„Йоханес Р. Бехер“ (1985)
„Хайнрих Ман“ (1989)
„Мари Луизе Кашниц“ (2002)
„Айхендорф“ (2004)
„Йозеф Брайтбах“ (2006)
Семейство
Уебсайт
Вулф Кирстен в Общомедия

Вулф Кирстен (на немски: Wulf Kirsten) е германски поет и белетрист.

Живот

Вулф Кирстен е роден в Клипхаузен край Майсен в семейството на каменоделец.

В Лайпциг Кирстен получава висше образование като учител по немски и руски език. По време на своето следване се занимава усърдно с литература и проучване на родния си диалект. Оттогава са и първите му публикации в литературни списания и антологии. След като завършва, за кратко работи като учител, а после става редактор във ваймарското издателство „Ауфбау“. Преминава деветмесечен курс в Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“ в Лайпциг, където се запознава с идващия също от Саксония поет Хайнц Чеховски и с него за години го свързва продуктивно творческо приятелство. Голяма роля за литературното оформяне на Кирстен изиграва поетът от по-старото поколение Георг Маурер.

Творби

За едно десетилетие излизат стихосбирките на Вулф Кирстен „Поетичен албум“ (1968), „Начало на изречението“ (1970), „Езикът на тухларите“ (1974), „Бродещият из страната“ (1976) и „Оловното дърво“ (1977). Стихосбирката „Земята край Майсен“ (1986) съдържа подбрани творби, създадени в периода 1961 – 1982 г. и излиза едновременно в Лайпциг и Франкфурт на Майн. За тази книга Вулф Кирстен е отличен с престижната литературна награда „Петер Хухел“ (1987). Така поетът получава известност пред по-широка публика и в двете Германии.

След политическата промяна през 1989 г. книгите на Вулф Кирстен се публикуват главно в Швейцария. Там поетът издава стихосбирките „Време на теменужките“ (1989), „Трошляк от гласове“ (1993), „Влошаване на времето“ (1999), „Между местоположение и зрително поле. Стихове и парафрази“ (2001) и „Картини от живота на Земята. Стихове от петдесет години. 1954 – 2004“ (2004).

Поетика

Още в предговора към първата си по-голяма стихосбирка „Начало на изречението“ [1] Вулф Кирстен очертава своята поетическа програма. Стремежът му е да проникне по-дълбоко в природата, да постигне сетивно съвършен предметен език и многопластовост, чрез която в природната картина да навлязат социални и исторически мотиви. Според поета погледът към традицията е също толкова важен, колкото и отношението към съвремието, емоционалната близост е от същото значение като критическата дистанция.

Основен мотив у Кирстен е връзката с пейзажа, който поетът възприема като природа, обработена и променена от човека. Така Вулф Кирстен продължава традицията на Петер Хухел и Йоханес Бобровски в „природната лирика“. Но особено в по-късните години у Кирстен доминира възгледа за бруталната, несъразмерна и непоправима човешка намеса в природата. Езикът на поета е изпъстрен с грубовати, често необичайни диалектни изрази и думи.

Признание

Вулф Кирстен все повече е определян като един от най-значимите съвременни немски поети. През 2003 г. става почетен доктор на университета „Фридрих Шилер“ в Йена. Член е на Немската академия за език и литература в Дармщат, Берлинската академия на изкуствата, Академията за наука и литература в Майнц, Свободната академия на изкуствата в Лайпциг и ПЕН центъра на ФРГ.

Библиография

  • Poesiealbum 4. Wulf Kirsten, 1968
  • satzanfang. gedichte, 1970
  • Ziegelbrennersprache, Gedichte, 1974
  • der landgänger. Gedichte, 1976
  • Die Schlacht bei Kesselsdorf – Ein Bericht. Kleewunsch – Ein Kleinstadtbild, 1984
„Graviers“ (2009)
  • der bleibaum, Gedichte, 1977
  • die erde bei Meißen, Gedichte, 1987
  • Winterfreuden, Zwei Prosatexte, 1987
  • Veilchenzeit, Gedichte, 1989
  • Stimmenschotter, Gedichte, 1993
  • Textur, Reden und Aufsätze, 1998
  • Wettersturz, Gedichte, 1999
  • Die Prinzessinnen im Krautgarten. Eine Dorfkindheit, 2000
  • Zwischen Standort und Blickfeld, Gedichte und Paraphrasen, 2001
  • Der Berg über der Stadt. Zwischen Goethe und Buchenwald, 2003
  • Erdlebenbilder. Gedichte aus fünfzig Jahren (1954 – 2004), 2004
  • Steinmetzgarten. Das Uhrmacherhaus, Zwei Erzählungen, 2004
  • Brückengang. Reden und Essays, 2009
  • Graviers (choix de poèmes), Paris 2009
  • Beständig ist das leicht Verletzliche. Gedichte in deutscher Sprache von Nietzsche bis Celan, (Hrsg.) 2010
  • fliehende ansicht. Gedichte, 2012
  • was ich noch sagen wollte. Neue Gedichte, 2014
  • images filantes (poèmes), Genève 2014

Награди и отличия

Бележки

  1. ↑ Стихотворението „Езерна картина“ в превод на Венцеслав Константинов

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни