Вулф Кирстен
Лично

градинската ограда, плъзнала по склона, паднала на колене,

зеещите дълбеи в недяланите камъни, обрасли с бъз,

от плета висяха едрите камбанки на див хмел

и те обгръщаха света пред моите очи,

лежах в тревата, пъхнал длани под главата.

 

край мене се разпадаше прогнила круша, задушена

от кафяво разложение, снопове филизи напираха към светлината,

красиво подредени и окръглени, една до друга дупки от кълвач,

така дървото се превръщаше във флейта за скорците,

гледах слънчевия злак, пъхнал длани под главата.

 

от къпинака и от тръните на габъра,

просторен вал, покрит с листа, надвиснал над водата,

духчета с навирени опашки цвъртяха от гнездо на мушитрънче

и се стрелкаха през тайното скривалище на моето детство,

в което аз лежах, пъхнал длани под главата.

 

един мечтател, който цели сладостни следобеди прахосваше,

с възторжени очи следеше облачните сътворения,

лежеше кротко в самота като удивен лентяй в кървави години

сред зелената ливада на един тревясал склон

с прибрани колене, пъхнал длани под главата.

 

1991