Вулф Кирстен
Облак скорци

есента размахва черна хлопка,

лудешки смели полети в небето

за показ, дирижирани от майстор,

наредил на облака скорци да вае фигури,

раздипляне и спускане на знамената,

развяване тъй нежно, с лекота, развяване

тъй гъвкаво и прелестно, догдето

се разпръсне черният им облак,

сякаш дяволът е влязъл в него

да гледа, да се възхищава колко елегантно

скорците се подреждат в миг, отдадени

на някакъв балет, внезапно скупчени,

а после бързо разпилени

по свръхестествена повеля,

инсценирана картина, представление

сякаш в древноримски цирк, шум от криле

хилядократен, в унисон,

изцяло в черно, а небето заличено

съвсем, безброй срещу безброй,

прелюдия и бегла прилика,

каквото там потрепва, тленността

се упражнява в звукови изображения,

не си припомня без причина нищо друго,

нито тебе, нито мене.

 

2003