Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Лирика в проза
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Набиране
- Елена Николова
- Източник
- Словото
Издание:
Петя Дубарова, „Лястовица. Стихове и разкази“, С. 1987
Издание:
Автор: Петя Дубарова
Заглавие: Лястовица
Издание: първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1987
Тип: Стихове; разкази; сборник; поезия
Националност: Българска
Печатница: Държавна печатница „Димитър Благоев“, София
Излязла от печат: м. март 1987 г.
Редактор: Димитър Ценов
Художествен редактор: Васил Миовски
Технически редактор: Костадинка Апостолова
Художник: Грозко Ангелов
Коректор: Снежана Бошнакова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3640
История
- — Добавяне (от Словото)
Преплетоха се дните ми в гора. Заплете ги щастието като пъстър конец, разлюля ги.
Пак съм с моето лято. Аз помня как целувах раменете му, солено от море и вятър, и го изпращах тъжна и няма. Помня как го изпиха облаци и го отнесоха. Но сега е тук.
Ръцете му ме парят като сол. Косата му пляска върху гърба ми като уплашен гларус и всеки неин косъм е сякаш златна струна от китара.
То ме дръпна нанякъде. Къде? И изведнъж разтварям широко зеници. Та това е детството, моето детство. Моето мило момиче, което доскоро притежавах изцяло. Как чудно се е преляло в образа на лятото. И аз хуквам след него. Роклята плющи върху бедрата ми. Ветрове нахлуват в очите ми и ги близват със солена хлад.
Накъде?
Да играем. Този присмехулник вятърът още не е издухал тебеширените очертания на нашата куцанка. Ето — мацата като малка скоклива птичка подскача в нозете ми. Някой мушва в ръцете ми кукла и пръстите няма да се уморят да решат изкуствените коси. Но за миг затварям очи…
Къде е лятото? Къде е моето детство? И каква е тази кукла в ръцете ми? Та преди малко аз играх с нея. Скачах боса по асфалта и ми пареше горещината му. Ха-ха-ха!
Изведнъж ме грабва друго лято. То ме отнася към Лунапарка. Аз ще отида, за да отнеса светлината му в очите си и спомена за смях, колички, китари и момчета. Ще се върна късно вечерта и дълго топъл прах от усмивки и песни ще лепне в косите ми. Но внезапно пред мен изскача онази същата пъстропола палавница, с която играх. Тя се смее и шепне на ухото ми как е намерила морска мида.
С кого да ида?
С нея ли — да тичам по брега и вълните като мокри кученца да се гушат в нозете ми. Дали пък с това ново лято, което се появи за мен сега?! То шушне в ушите ми тайни и аз чувствувам как китарата заиграва в ръцете ми.
То винаги ме докосва леко, когато щастливи влюбени двойки минават край нас и нещо си шепнат. И обеща ми този Лунапарк да бъде мой.
С кого да ида? На кого да споделя своите малки тайни? На моята малка приятелка или на тази, която ме гледа в очите и има нещо странно и омайващо?
С кого да ида?…