Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 7 гласа)

Информация

Набиране
Елена Николова
Източник
Словото

Издание:

Петя Дубарова, „Аз и морето“, издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1980

 

 

Издание:

Автор: Петя Дубарова

Заглавие: Аз и морето

Издание: второ

Издател: Книгоиздателство „Г. Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1981

Тип: Стихосбирка

Националност: българска

Печатница: ДП „Стоян Добрев — Странджата“, Варна

Излязла от печат: м. декември 1981 г.

Редактор: Панко Анчев

Художествен редактор: Владимир Иванов

Технически редактор: Добринка Маринкова

Художник: Мария Зафиркова

Коректор: Елена Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4412

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Там някъде в облаци, в луди лози,

от мигли запазили дъх на сълзи,

от морския дом на соления рак,

от някакъв стар, омагьосан син бряг

 

внезапно се ражда и тръгва към мен

(когато не е нито нощ, нито ден)

не плах, сивоок, бледосинкав и тих,

а жив, поразяващ, неистов мой стих.

 

Аз падам във двете му властни ръце

и моето момичешко пъстро сърце

вибрира в мен като щастлива пчела,

Не чакам познатото тръпно „Ела“!

 

Аз тръгвам след него и знам, че е мой,

на моите мисли блестящият рой

то грабва. Къде съм? Сънувам ли? Аз

попадам във някакъв бронзов Бургас.

 

Слънце с магия на златен фонтан

изригва от мекия свод разлюлян.

А някаква матова странна зора

ме прави щастлива и нежно добра.

 

Дълбоко във хиляди живи води,

в делфини, в звезди, невидени преди,

в събуждане кратко на морския фар

откривам учудена някакъв чар.

 

Защото до мене, разгърден и бос,

реален и жив като ден и въпрос,

е моят стих — трескав и толкова млад,

единствен обичан, единствен мой брат.

 

Аз следвам на времето светлия ход

и искам, как искам след можа живот

пак някой да трепне, внезапно спасен,

открил в моя стих своя пристан зелен.

Край
Читателите на „Там някъде…“ са прочели и: