Лилия Сталева (автор и преводач)

Произведения

Предговор

Сваляне на всички:

Преводни произведения

Биография

Предговор

Роман

Разказ

Биография

По-долу е показана статията за Лилия Сталева от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Лилия Стоянова Сталева
литературен преводач на български език

Родена
Починала
4 февруари 2006 г. (89 г.)

Учила вСофийски университет

Лилия-Кера Стоянова Сталева е българска преводачка.

В продължение на 50 години превежда от френски език 55 произведения на френските класици, с което има изключителен принос за популяризиране на френската художествена литература и за разширяване на културния поглед на българите. Член основател е на Съюза на преводачите в България.

Биография

Лилия Сталева е родена през 1916 г. в Станимака в семейството на Стоян Сталев, начален учител в града. След успешно участие в конкурс, през 1928 г. бащата започва работа в София и заедно с него се премества семейството му с две деца Живко и Лилия. Съпругата на Стоян Сталев е от рода Кондови от гр. Прилеп – Македония. Нейните братя са активни участници в борбата на македонците за независимост.

През 1935 г. Лилия записва и през 1939 г. завършва романска филология — френски и италиански език в Софийския университет. Нейни преподаватели са изключително ерудирани специалисти - Тома Томов, Жорж Ато, Михаил Арнаудов, Александър Балабанов. По препоръка на професора по италиански език е изпратена като стипендиант за специализация в Италия.

През 1942 г. се омъжва за д-р Атанас Попов - философ, социолог, асистент на проф. Димитър Михалчев и депутат в XXV ОНС. През 1944 г. деветосептемврийските жестокости и насилие не подминават и това семейство от интелектуалци. Съпругът д-р Атанас Попов е арестуван и осъден от „Народния съд“ на 15 години затвор. През декември 1944 г. без никакво основание и обяснения Лилия Сталева е принудена от новата власт за два часа да напусне завинаги собственото семейно жилище и е интернирана в добруджанските села. С огромно досие, съставено от незнайно какви документи, е било невъзможно да работи продължително на едно място, макар и да е назначавана с конкурс за това. Работи в Софийския университет, БТА, води сезонни курсове по френски, учителства в Копривщица.

Началото на преводаческата ѝ дейност е спечелен конкурс за превод на „Около луната“ от Жул Верн и „Един живот“ от Ги дьо Мопасан. С това се утвърждава като преводач на хубава френска реч и стил, с богата обща култура и енциклопедични знания. В интервюта в пресата Сталева споделя, че най-голямото ѝ лично постижение в професионален план са преводите на книги от Марсел Пруст. [1]

Поради изключително професионално направените преводи и до днес, почти половин век по-късно, продължава издаването на книги на френските класици в превод от Сталева.[2]

Семейство

От брака с д-р Атанас Г. Попов са родени две деца – Васил и Анна. Васил Попов (1942-1990) е изключително надарен математик, починал като гостуващ професор във Филаделфия, САЩ, а неговият син е утвърден писател, подписващ произведенията си с псевдонима Алек Попов. Анна е завършила английска филология и работи по преводи и редактиране от английски език.

Отличия

Библиография на преводите

  • Guy de Maupassant, Boule de suif,
  • Guy de Maupassant, Une vie,
  • Guy de Maupassant, Journal de voyage,
  • Guy de maupassant, Contes,
  • Guy de Maupassant, Nouvelles,
  • Guy de Maupassant, Ivette,
  • Guy de Maupassant, Contes militaires,
  • Guy de Maupassant, Horla,
  • C.Coolter, Biographie de Maupassant,
  • Jules Verne, Autour de la Lune,
  • Alphonse Daudet, Tartarin de Trascon,
  • Pierre Daninos, Les carnets de Major Tompson,
  • Helene Bannerot, Les aventures de l`Atelier Mirette,
  • Helene Bannerot, La conjoncture,
  • Helene Bannerot, Nouvelles,
  • Andre Wurmser, SSSR a coeur ouvert,
  • Maurice Druon, Les grandes familles,
  • Maurice Druon, La reine etranglee,
  • Maurice Druon, La loi des hommes,
  • Maurice Druon, La louve francaise,
  • Maurice Druon, Le lys et le lion,
  • Maurice Druon, Un roi perd la France (avec Jeanette Ouzounova)
  • Victor Hugo, Notre Dame de Paris,
  • Victor Hugo, Les miserables, vol.I
  • Victor Hugo, Les miserables, vol.II
  • Victor Hugo, Quatre-vingt-treize,
  • Victor Hugo, Les miserables (adaptation et traduction),
  • Paul Guimard, La rue du Havre,
  • Paul Guimard, Les choses de la vie,
  • J.J.Rousseau, Confessions,
  • Honore de Balzac, Illusions perdues,
  • Honore de Balzac, Une fille d`Eve,
  • Charles Baudelaire, Oeuvres esthetiques et critiques,
  • Charles Baudelaire, Lettres et journal intime,
  • Marcel Proust, A la recherche du temps perdu, vol I,
  • Marcel Proust, A la recherche du temps perdu, vol.II
  • Marcel Proust, Lettres choisies,
  • Marcel Proust, Un amour de Swan,
  • Romain Rolland, Jean Christophe, vol.I,
  • Romain Rolland, Jean Christophe, vol.II
  • Blaise Pascal, Pensees,
  • J.E.Chabrun, Biographie de Goya,
  • Eve Curie, Marie Curie,
  • Fables choisie4s de Jean de la Fontaine (traduites en vers)
  • Francoise Male-Joris, L`hopital, Disneyland, publies dans la revue Panorama
  • Georges Simenon, Jours et nuits, extraits de ses carnets,
  • Jaques de Lonet, Sexe et psychisme des hommes celebres,
  • Jean-Paul Crespelle, Le Monmartre vivant,
  • Voltaire, Lettres philosophiques,
  • Voltaire, Traite sur l`intolerence,
  • Chateaubriand, Le genie du christianisme,
  • Jean-Paul Sartre, Baudelaire,
  • Denis de Rougemont, L`avenir est notre affaire,
  • Denis de Rougemont, L`Amour et l`Occident,
  • Christine Arnothy, Vent Africain.

Бележки

  1. В-к „24 часа“ от 22 август 2005 г.
  2. Юго, Виктор, Парижката Света Богородица, Златна колекция ХІХ век, Превод Лилия Сталева, Вестникарска група България, София, 2009.
  3. Юлия Младенова, „Връчват наградата „Стоян Бакърджиев“ тази вечер в галерията“, pazardjik.marica.bg, 7 март 2019 г.

Източници

Външни препратки