Франсис Жам

(автор)

По-долу е показана статията за Франсис Жам от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Франсис Жам
Francis Jammes
Francis Jammes, portrait.jpg
Роден 2 декември 1868 г.
Починал 1 ноември 1938 г. (69 г.)
Професия писател, поет
Националност Флаг на Франция Франция
Жанр стихотворение, роман, драма, приказка
Направление символизъм
Награди Голямата литературна премия на Френската академия (1917)

Повлиял на
Подпис Francis Jammes signature.jpeg
Франсис Жам в Общомедия

Франсис Жам (на френски: Francis Jammes), френски писател и поет.

Биография и творчество

Къщата на Франсис Жам в Турне

Франсис Жам е роден на 2 декември 1868 г. в Турне, От Пирене, Франция. Учи в По и Бордо. Работил като помощник-нотариус.

Първата му книга със стихове е „Шест сонета“ (1891), последвана от „От утринната молитва до вечерната молитва“ (1898), „Траурът на игликите“ (1901), „Поезия“ (1901) „Просеки в небето“ (1906), „Християнски георгики“ (1911-1912) и др. Публикациите му са забелязани от Маларме и Андре Жид. От 1895 г. изцяло се посещава на литературата.

През 1901 г. се запознава и сближава с Пол Клодел, през 1905 г. под негово влияние се ориентира към католицизма, което намира отражение в творчеството му. През 1928 г. се запознава с Пол Валери. Кореспондира си с Клодел, Андре Жид, Реми дьо Гурмон, други символисти. Бил е близък на кръга около издателство „Меркюр дьо Франс“, в което обикновено печата книгите си.

Шарж на Франсис Жам от Феликс Валотон, ок. 1898 г.

Автор на книги със стихове, няколко романа („Поетът Жано“, 1928 и др.), драми, мемоари, есеистика. През втората половина от живота си издава „Избрани стихотворения“ (1922), „Моя Франция поетична“ (1926), „Извори“ (1936).

Умира на 1 ноември 1938 г. в Аспарен, Пирене Атлантик.

На български

В България той е известен на литературните кръгове в началото на ХХ в. Харесван от Димчо Дебелянов, както може да се види в строфа от едно негово стихотворение, писано на фронта, а вероятно и от други български читатели.

През 1987 г. в България е издадена книгата му „Утринна благовест“ в превод на Гина Петрова и Йордан Янков.

Библиография

Поезия

  • 1891: Six Sonnets[1]
  • 1892: Vers,[1] също 1893 и 1894[2]
  • 1895: Un jour[1]
  • 1897: La Naissance du poète ("Раждането на поета")[1]
  • 1898: Quatorze prières[1]
  • 1898: De l'Angélus de l'aube à l'Angélus du soir ("От утринната молитва до вечерната молитва")[1]
  • 1899: Le Poète et l'oiseau ("Поетът и птицата")[1]
  • 1899: La Jeune Fille nue[1]
  • 19001901: Le Triomphe de la vie[1]
  • 1901: Le Deuil des primevères[2]
  • 19021906: Clairières dans le ciel[1]
  • 1905: Tristesses[2]
  • 1906: Clairières dans le Ciel[2]
  • 1906: L'Eglise habillée de feuilles[1]
  • 1906: Le Triomphe de la vie
  • 1908: Poèmes mesurés[1]
  • 1908: Rayons de miel, Paris: Bibliothèque de l'Occident[1]
  • 19111912: Les Géorgiques chrétiennes ("Християнски георгики"), три тома.[1]
  • 1913: Feuilles dans le vent[1]
  • 1916: Cinq prières pour le temps de la guerre, Paris: Librairie de l'Art catholique[1]
  • 1919: La Vierge et les sonnets, Paris: Mercure de France[1]
  • 1921: Épitaphes, Paris: Librairie de l'Art catholic[1]
  • 1921: Le Tombeau de Jean de la Fontaine, Paris: Mercure de France[1]
  • 1922, 1923, 1924, 1925, Livres des quatrains[2]
  • 1923: La Brebis égarée[1]
  • 19231925 Les Quatrains, in four volumes[1]
  • 1925: Brindilles pour rallumer la foi, Paris: Éditions Spes[1]
  • 1926: Ma France poétique, Paris: Mercure de France[1]
  • 1928: Diane[1]
  • 1931: L'Arc-en-ciel des amours, Paris: Bloud et Gay[1]
  • 1935: Alouette[2]
  • 1935: De tout temps à jamais, Paris: Gallimard[1]
  • 1936: Sources, Paris: Le Divan[1]
  • 1943: Elégies et poésies diverses[1]
  • 1946: La Grâce[1]

Проза

  • 1899: Clara d'Ellébeuse; ou, L'Histoire d'une ancienne jeune fille[1]
  • 1901: Almaïde d'Etremont; ou, L'Histoire d'une jeune fille passionée[1]
  • 1903: Le Roman du lièvre[1]
  • 1904: Pomme d'Anis; ou, L'Histoire d'une jeune fille infirme[1]
  • 1906: Pensée des jardins[1]
  • 1910: Ma fille Bernadette[1]
  • 1916: Le Rosaire au soleil, Paris: Mercure de France[1]
  • 1918: Monsieur le Curé d'Ozeron[1]
  • 1919: Une vierge, Paris: Édouard-Joseph[1]
  • 1919: Le Noël de mes enfants, Paris: Édouard-Joseph[1]
  • 1919: La Rose à Marie, Paris: Édouard-Joseph[1]
  • 1920: Le Poète rustique, Paris: Mercure de France[1]
  • 1921: Le Bon Dieu chez les enfants[1]
  • 1921: De l'âge divin à l'âge ingrat, първият от трите тома на неговите мемоари, последван от L'Amour, les muses et la chasse, 1922 и Les Caprices du poète, 1923[1]
  • 1921: Le Livre de saint Joseph, Paris: Plon-Nourrit[1]
  • 1922: Le Poète et l'inspiration, Nîmes, France: Gomès[1]
  • 1923: Cloches pour deux mariages, Paris: Mercure de France[1]
  • 1925: Les Robinsons basques[1]
  • 1926: Trente-six femmes, Paris: Mercure de France[1]
  • 1926: Basses-Pyrénées, Paris: Émile-Paul[1]
  • 1927: Lavigerie[1]
  • 1928: Janot-poète[1]
  • 1928: Les Nuits qui me chantent[1]
  • 1928: La Divine Douleur[1]
  • 1930: Champétreries et méditations[1]
  • 1930: Leçons poétiques, Paris: Mercure de France[1]
  • 1932: L'Antigyde; ou, Elie de Nacre[1]
  • 1934: Le Crucifix du poète, Paris: M. deHartoy[1]
  • 1936: Le Pèlerin de Lourdes, Paris: Gallimard[1]
  • 1938: La Légende de l'aile; ou, Marie-Elisabeth[1]
  • 1941: Saint Louis; ou, L'Esprit de la Croisade, Paris: F. Sorlot[1]

За него

  • Mallet R. Francis Jammes; sa vie, son œuvre (1868—1938). Paris: Mercure de France, 1961.
  • Le rayonnement international de Francis Jammes: Colloque Francis Jammes, Orthez-Pau, 7-8 octobre 1993. Paris: J & D éditions; Biarritz: Association Francis Jammes, 1995.
  • Demolin Cl. Francis Jammes: une initiation à la simplicité. Paris: Ed. du Cygne, 2008.

Източници

Външни препратки