Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ἀναβιοῦντες ἢ Ἁλιεύς, ???? (Обществено достояние)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1971 (Пълни авторски права)
- Форма
- Диалог
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Лукиан
Диалози
Издателство „Народна култура“
Редактор: Радко Радков
Художник: Олга Йончева
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Лиляна Малякова, Величка Герова
История
- — Добавяне
СОКРАТ
Удряй, удряй този проклетник, не жали камъните! Удряй с буци, удряй и с чирепи! Бий с тоягите този престъпник, гледай да не се изплъзне! И ти удряй, Платоне! И ти, Хризипе! И ти! Хайде, всички в сгъстени редици, напред срещу него!
Нека помага торба на торба и сопа на сопа![1]
Той е общ наш враг и няма нито един сред нас, когото да не е обидил! А ти, Диогене, използувай, както други пъти, тоягата си! Не отпущайте! Нека понесе заслуженото наказание тоя сквернословец! — Какво е това? Уморени ли сте, Епикуре, Аристипе? Не бива тъй!
Вий, мъдреци, сте мъже, не забравяйте гневната ярост![2]
Аристотеле, побързай, още, още! — Добре! Улови се звярът! Хванахме те, мръснико! Ей сега ще разбереш кои сме ние, срещу кого си злословил! Но как да се разправим с него? Я да му измислим една сложна смърт, да задоволи всички ни! Заслужава да умре поотделно за всеки един от нас!
ПЪРВИ ФИЛОСОФ
Аз мисля да го набием на кол.
ВТОРИ ФИЛОСОФ
Да, но първо да го наложим с камшик!
ТРЕТИ ФИЛОСОФ
Да му извадим очите!
ЧЕТВЪРТИ ФИЛОСОФ
Но преди всичко да му отрежем езика!
СОКРАТ
Ами ти, Емпедокле, какво мислиш?
ЕМПЕДОКЪЛ
Да го хвърлим в кратера на вулкана, за да се научи да не се подиграва с порядъчните хора!
ПЛАТОН
Не, по-добре ще е, като някой нов Пентей или Орфей,
разкъсан да умре сред камънаците[3],
та всеки да си отиде с парче от него и…
ЛУКИАН
Недейте, в името на Зевс, бога на молещите! Пощадете ме!
СОКРАТ
Решено е! Няма вече пускане! Ти виждаш и Омир какво говори:
Че за човеци и лъвове няма ни клетва, ни вярност![4]
ЛУКИАН
Но и аз ви се моля според Омир. Може би ще уважите стиховете и не ще пренебрегнете песента ми:
Нямам вина, пощадете ме вий, приемете достоен
откуп от злато и мед — тях обичат и мъдрите люде![5]
ПЛАТОН
Но и нам не липсват Омировски отговори. Слушай:
Па си не туряй на ум, злосторнико, да ми побегнеш,
като приказваш за злато! Най-сетне ми падна в ръцете![6]
ЛУКИАН
О, каква беда! Омир не свърши нищо, най-голямата ми надежда! Явно, трябва да прибягна към Еврипид, може би той ще ме спаси:
Не ме убивай, грешно е, молител съм![7]
ПЛАТОН
Че какво? Не е ли от Еврипид и това:
Не е греховно, ако страда грешникът.[8]
ЛУКИАН
Значи, сега ще ме убиете само заради думи?[9]
ПЛАТОН
Да, бога ми! Та нали самият той казва:
На необуздани речи
и на престъпна глупост
краят е само горест.[10]
ЛУКИАН
Тогава, щом сте решили непременно да ме убиете и няма никакъв начин да избягам, хайде, кажете ми поне кои сте вие и какво непоправимо сте претеглили от мене, та се гневите тъй люто и смятате да ме предадете на смърт?
ПЛАТОН
Какво зло си ни сторил, питай себе си, престъпнико, и ония прекрасни свои книги, в които злословиш срещу самата философия и се подиграваш с нас, като обявяваш за продажба, също като на пазар, хора мъдреци и, най-важното, свободни! Затова се разсърдихме и се изкачихме тук за тебе, като помолихме Плутон да ни пусне за малко. Тук сме Хризип, Епикур, аз — Платон, онзи там — Аристотел, този, мълчаливият — Питагор, Диоген и всички други, с които си се подигравал в съчиненията си.
ЛУКИАН
Отдъхнах си! Няма да ме убиете, когато разберете как съм се отнасял към вас. Затова хвърлете камъните или, по-добре, запазете ги — ще ги употребите срещу онези, които заслужават.
ПЛАТОН
Дрънкаш. Ти днес трябва да умреш, и след малко
каменна дреха ще носиш за злото, което си сторил.[11]
ЛУКИАН
Но, благородни мъже, знайте, че ще убиете този, когото единствен от всички би трябвало да хвалите като свой близък, приятел, съмишленик и, ако не е грубо, защитник на вашите учения, щом убиете мене, дето толкова съм страдал заради вас. Затова гледайте да не постъпвате като повечето от сегашните философи, показвайки се неблагодарни, гневливи и непризнателни към един благодетел.
ПЛАТОН
Ах, какво безсрамие! На всичко отгоре и благодарност ли ти дължим за клеветите? Наистина ли смяташ, че говориш с роби? Или ще оцениш като благодеяние към нас своите дръзки и безобразни речи?
ЛУКИАН
Къде и кога съм ви обиждал? Та аз винаги, непрестанно съм се възхищавал от философията, превъзнасял съм вас самите, беседвал съм със съчиненията, които сте оставили! Та и това, което говоря сега, откъде другаде съм го взел, ако не от вас? Подобно на пчела, аз събирам меда на вашите цветя и го показвам на хората. А те хвалят и познават всяко цвете — откъде, от кого и как съм го откъснал. В този цветобер те на думи се дивят на мене, а всъщност — на вас и на вашата поляна! Защото вие сте отгледали такива пъстри и разнообразни по багри цветя! Само да знае човек да ги събере, сплете и нагласи, та да не бъдат в несъзвучие помежду си! Има ли човек, който, след като е изпитал това добро от вас, би се заловил да злослови по адрес на благодетелите си, благодарение на които бива смятан за нещо? Да, освен ако не е с природата на Тамирис или Еврит, та да се състезава с музите, от които е получил песента, или да спори с Аполон, като стреля срещу него, дарителя на стрелбата!
ПЛАТОН
Това, драги, е издържано от реторическо гледище, но е съвсем противоположно на фактите и прави още по-осъдителна дързостта ти, тъй като към несправедливостта ти се прибавя и неблагодарност. Та нали от нас, както казваш сам, взе стрелите и захвана да стреляш срещу нас, като си постави едничката цел да злословиш за всички ни? Такава награда получихме от тебе, задето ти открихме нашата поляна и не ти пречехме да късаш и да си отиваш с пълна пазва! Дори само за това ти напълно би заслужил да умреш!
ЛУКИАН
Виждате ли? Слушате, обзети от гняв, и не приемате никакъв справедлив довод! Но аз никога не съм си помислял, че гневът може да обземе Платон, Хризип, Аристотел или другите сред вас — не, струваше ми се, че вие единствени сте далече от подобно нещо. И все пак, уважаеми, вие няма да ме убиете без съд и без присъда. Та ваше правило бе и това, да не се действува с насилие или от позиция на силата, а различните въпроси да бъдат решавани със справедливост, като всеки дава и на свой ред получава обяснения. Затова изберете един съдия и ме обвинете — всички заедно, или един, когото бихте избрали за представител на всички ви, — а пък аз ще се защищавам срещу обвиненията ви. Ако излезе, че съм виновен в нещо и съдът потвърди това, ще понеса заслуженото наказание, а вие не ще допуснете никакво насилие. Но ако след като бъда разпитан, се окажа чист и невинен, съдиите ще ме освободят, а вие ще обърнете гнева си към онези, които са ви измамили и наострили срещу мене.
ПЛАТОН
Това е то „пусни коня сред полето“, та да измамиш съдиите и се измъкнеш! Казват, че си бил оратор, адвокат някакъв и изпечен в речите. Кого искаш ти за съдия? Кой според тебе трябва да стане съдия, когото не ще подкупиш с дарове — което вие често вършите — и не ще убедиш да гласува за тебе?
ЛУКИАН
Колкото за това, бъдете спокойни. Не бих искал никакъв съмнителен и несигурен съдия, който би ми продал гласа си. Гледайте, аз предлагам самата Философия за съдийка заедно с вас.
ПЛАТОН
А кой ще обвинява, щом ние съдим?
ЛУКИАН
Вие и обвинявайте, и съдете. От това също не се боя ни най-малко. Толкова съм силен с правата си кауза, та смятам, че ще се защитя предостатъчно.
ПЛАТОН
Какво да правим, Питагоре, Сократе? Изглежда, че този човек не изисква безсмислени работи, като желае да бъде съден.
СОКРАТ
Че какво друго, освен да идем в съда, да извикаме Философията и да го чуем как ще се защищава. Без присъда — това не е присъщо на нас, то е съвсем просташка работа, работа на хора гневливи, виждащи правото в юмрука. Ще дадем повод на желаещите да ни одумват, ако го пребием с камъни, без да сме го изслушали, и то след като сами казваме „много здраве“ на справедливостта. Какво бихме рекли за Анит и Мелет, моите обвинители, или за тогавашните съдии, ако той умре, без изобщо да се е защитил?
ПЛАТОН
Отлично съветваш, Сократе. Хайде да вървим при Философията, нека тя отсъди, а ние ще се задоволим с това, което тя реши.
ЛУКИАН
Браво, премъдри хора! Така е по-добре и по-законно. А камъните пазете, както ви казах: те ще ви трябват малко по-късно в съдилището.
Но къде може да се намери Философията? Аз не зная къде живее. Много дълго се лутах да й търся къщата, за да побеседвам с нея. После попадах на някакви хора, навлечени в дрипави плащове и пуснали дълги бради. Те казваха, че идат от нея, и аз ги разпитвах, като смятах, че знаят. Но те бяха много по-невежи от мене и или изобщо не ми отговаряха, за да не бъдат изобличени като незнаещи, или вместо нейната врата ми показваха друга. Така до ден-днешен аз не можах да намеря къщата й.
Често, било по свое предположение, било воден от някого, аз стигах до някои врати с твърдата вяра, че вече съм я намерил. Тъй съдех по множеството влизащи и излизащи, всички мрачни, прилично облечени, със замислени лица. Смесих се веднъж с тях, влязох и аз. Видях някаква женица, не проста, макар че особено се стремеше към естественост и непринуденост. Забелязах веднага, че не е оставила неукрасена привидно небрежната си коса и че не е наметнала дрехата си без известен умисъл. Явно беше, че с всичко това се стреми към хубост и че тъкмо за красота използува привидната си небрежност. Проличаваше и малко белило и червило, а думите й бяха на хетера. Когато поклонниците й хвалеха красотата й, тя се радваше; дадеше ли й някой нещо, бързо го грабваше; близо до себе си бе турила да седнат по-богатите си почитатели, а по-бедните дори не поглеждаше. Често, когато неволно се разголваше, виждах златните й огърлици, по-дебели от вериги. При вида на всичко това аз веднага се обърнах и си излязох, изпълнен с жал за онези нещастници, които тя водеше не за носа, а за брадата, и които, подобно на Иксион, прегръщаха не Хера, а един призрак.
ПЛАТОН
Тези твои думи са прави. Вратата й не се хвърля на очи и не всички я знаят. Но всъщност няма никаква нужда да ходим у дома й. Ще я почакаме тук, в Керамикос. Тя вече май ще дойде от Академията, за да се поразходи и из Пъстрата колонада. Да, дори вече се приближава. Виждаш ли онази, сериозната, изпълнената с достойнство, с ласкавия поглед, с бавната замислена стъпка?
ЛУКИАН
Много еднакви виждам и по държание, и по походка, и по наметка. Една измежду тях бездруго ще бъде истинската Философия.
ПЛАТОН
Прав си. Но тя ще покаже коя е, само щом заговори.
ФИЛОСОФИЯТА
Охо! Какво правите на горния свят, Платоне, Хризипе, Аристотеле и всички други, глави на моите науки? Защо отново сте оживели? Оскърби ли ви нещо в долния свят? Ядосани ми се виждате. А кой е този, когото сте хванали и водите? Навярно някой грабител на гробове, убиец, светотатец?
ПЛАТОН
Да, Философийо, кълна се в Зевс, най-престъпния от всички светотатци, който се залови да злослови за тебе, пресвещената, и за всички нас, които научихме нещо от тебе и го завещахме на потомците.
ФИЛОСОФИЯТА
И, значи, се ядосахте, че някой ви хули, и то след като знаете, че аз, която чувам такива неща от Комедията по време на Дионисиите, все пак я смятам за приятелка и нито съм я съдила, нито съм отишла да я обвинявам, ами я оставям да си играе, както й прилича и както е възприето на празник? Защото зная, че от шегата не ще произлезе нищо лошо, а, напротив, което е хубаво, то като златото се очиства под ударите, още по-силно засиява и става още по-ярко. А вие, не зная как, сте станали гневливи и сърдити. И тъй, защо душите тогова?
ПЛАТОН
Издействувахме си този единствен ден и дойдохме заради него, за да понесе заслуженото наказание за делата си. До ушите ни стигнаха слухове какво е говорил пред народа против нас.
ФИЛОСОФИЯТА
И, значи, без съд и без да изслушате защитата му, ще го убиете? А пък ясно е, че той иска да каже нещо.
ПЛАТОН
Не, на тебе прехвърляме цялата работа. Ако ти си съгласна на това, ти ще туриш край на делото.
ФИЛОСОФИЯТА
Какво ще кажеш ти?
ЛУКИАН
Същото това, госпожо Философийо. Ти и сама би могла да откриеш истината. С мъка, след много молби, издействувах делото ми да се повери на тебе.
ПЛАТОН
Сега, проклетнико, я наричаш „госпожо“? А завчера обявяваше Философията за най-презряно нещо, като излагаше за продан пред толкова публика всеки вид от нейните учения за по два обола!
ФИЛОСОФИЯТА
Внимавайте! Може би той е говорил не против Философията, а против разни шарлатани, които в наше време вършат много мръсни дела.
ПЛАТОН
Веднага ще разбереш, ако само желаеш да чуеш защитата му.
ФИЛОСОФИЯТА
Да вървим към Ареопага или, по-добре, към самия Акропол, та като от наблюдателница да гледаме всичко, което става в града. — Вие, приятелки, през това време чакайте в Пъстрата. Ще дойда при вас, след като реша делото.
ЛУКИАН
Кои са те, Философийо? Виждат ми се също много симпатични.
ФИЛОСОФИЯТА
Тази, мъжествената, е Добродетелта, онази е Мъдростта, а до нея — Справедливостта. Напред върви Дисциплината, а тази, смътната, неясната по цвят, е Истината.
ЛУКИАН
Не виждам за коя говориш.
ФИЛОСОФИЯТА
Не виждаш ли онази, неукрасената, голата, дето постоянно избягва и се изплъзва от очи?
ЛУКИАН
Сега я виждам, едвам. Но защо не вземеш и тях, та събранието да стане пълно и завършено? А Истината аз искам да призова на делото като своя защитница.
ФИЛОСОФИЯТА
Добре, последвайте ни и вие. Не е трудно да решим едно-единствено дело, и то засягащо нашите интереси.
ИСТИНАТА
Вървете вие. Аз нямам никаква нужда да слушам това, което отдавна зная.
ФИЛОСОФИЯТА
Но за нас, Истино, е необходимо да участвуваш в делото и да ни осветляваш по отделните въпроси.
ИСТИНАТА
Добре тогава, да взема ли и тези две мои помощнички, които са ми толкова близки?
ФИЛОСОФИЯТА
Разбира се, които и колкото искаш.
ИСТИНАТА
Вървете с мене, Свобода и Искреност, та да можем да спасим този беден човечец, наш почитател, който се намира в опасност без никакво законно основание. А ти, Опровержение, чакай тук.
ЛУКИАН
Не, не, господарко, нека дойде и то, то е особено важно! Ще трябва да воювам не с обикновени зверове, а с претенциозни и трудноопровержими хора, които винаги намират вратички, затова е нужно и Опровержението.
ФИЛОСОФИЯТА
Да, крайно нужно. А още по-добре ще бъде, ако вземеш и Доказателството.
ИСТИНАТА
Вървете всички, щом ви смятат за крайно нужни в делото.
ПЛАТОН
Виждаш ли? Прави приятелство с Истината срещу нас, Философийо!
ФИЛОСОФИЯТА
И вие, Платоне, Хризипе и Аристотеле, се боите да не би тя, Истината, да излъже нещо в негова полза?
ПЛАТОН
Не това, но той е страшен хитрец и подмазвач, ще вземе да я склони.
ФИЛОСОФИЯТА
Бъдете спокойни. Нищо несправедливо не ще се извърши, щом с нас е справедливостта. Хайде да се изкачваме. — Но я ми кажи, как е името ти?
ЛУКИАН
На мене ли? Волнодум Правдолюбов Изобличителев.
ФИЛОСОФИЯТА
Отечество?
ЛУКИАН
Сириец съм, Философийо, от евфратските. Но защо питаш? Аз зная някои от тези мои противници, които по род са не по-малко варвари от мене, но по възпитание и образование не са като жителите на Соли, Кипър, Вавилон и Стагира[12]. Впрочем пред тебе човек не може да бъде подценен дери ако по език е варварин, стига само мисълта му да се окаже правилна и справедлива.
ФИЛОСОФИЯТА
Прав си. Запитах ей така… Но какъв ти е занаятът? Това поне заслужава да се знае.
ЛУКИАН
Големаномразец съм, шарлатаномразец, хитрецомразец, мразя всеки подобен вид мръсни хора. А те са твърде много, както знаеш.
ФИЛОСОФИЯТА
В името на Херакъл! Ти практикуваш голямо многоомразие!
ЛУКИАН
Права си. Виждаш всъщност от колко много хора съм мразен и в каква опасност се намирам поради занаята си.
Но, от друга страна, владея много добре и обратното на това, тоест завършващото на люб: аз съм правдолюб, краснолюб, простолюб и всичко, което е сродно с любовта. Малцина обаче са достойни за това отношение, докато онези от противната категория и свързаните с омразата са милион. Затова рискувам вече да се отуча от едното, поради бездействие в него, и да се задълбоча много в другото.
ФИЛОСОФИЯТА
А не би трябвало! На един и същи човек е присъщо, казват, и едното, и другото. Затова не разделяй тези два занаята: те изглеждат два, но са един.
ЛУКИАН
Ти знаеш това по-добре, Философийо. Във всеки случай моята работа е да мразя лошите, да хваля и обичам добрите.
ФИЛОСОФИЯТА
Хайде, вече стигнахме, дето трябваше. Нека съдим тук някъде, в храма на Градозакрилницата[13]. — Жрицо, нареди ни столове, а ние през туй време нека се помолим на богинята.
ЛУКИАН
Градозакрилнице, ела ми съюзница против наглите хора, като си спомниш колко пъти на ден чуваш лъжливите им клетви! Ти едничка виждаш какво правят, нали си нагледница! Настана време да им отмъстиш. А ако видиш, че ми надделяват и че черните гласове са повече, притури своя глас и ме спаси!
ФИЛОСОФИЯТА
Така! Сега ние сядаме, готови да чуем вашите речи, а вие изберете един измежду всички ви, който по ваше мнение най-добре би го обвинил, съставете обвинението и изобличавайте. Няма възможност да говорите всички едновременно. Ти, Волнодуме, ще се защитиш след това.
ХРИЗИП
Кой би бил по-подходящ за това дело от тебе, Платоне? И дивната възвишена мисъл, и чисто атическата ти благозвучност, и убедителността, и мъдростта, и точността, и своевременното привеждане на доказателствата — всичко това го имаш в изобилие. Затова приеми застъпничеството и кажи вместо нас потребното. Сега припомни си за всичко и събери на едно място, каквото си говорил срещу Горгий, Полос, Хипий и Продик: този е по-страшен. Поръси речта с малко ирония, задавай онези фини и непрестанни въпроси и, ако смяташ за нужно, вмъкни и това, че „великият Зевс, който препуска по небето с крилата кола“ би се възмутил, ако този не бъде наказан.
ПЛАТОН
Не, не, нека изтъкнем някой по-ревностен, например, ето на, Диоген, Антистен, Кратет или тебе, Хризипе. Сега моментът не е за красота или писателска сила, а за съдебно — изобличително въоръжение. Та Волнодум е оратор!
ДИОГЕН
Добре, аз ще го обвинявам. И мисля, че не са нужни твърде дълги речи. От друга страна, аз съм подигран повече от всички други, тъй като завчера бях продаден за два обола[14].
ПЛАТОН
Философийо, Диоген ще произнесе реч от името на всички нас. — Но, драги храбрецо, гледай при обвинението да не браниш само своите интереси, помни общите. Дори ако нещо се различаваме във възгледите, ти не изследвай това, нито говори кой е най-прав, а се възмущавай изобщо заради философията — че е подиграна и охулена в речите на Волнодум. Остави настрана теориите, по които се различаваме, и се бори за това, което е общо за всички ни. Виждаш, тебе единствен турихме начело и сега в твоите ръце е всичко наше, тоест дали да се ползваме с уважение, или да се повярва, че сме такива, каквито ни представя той.
ДИОГЕН
Бъдете спокойни, нищо не ще пропуснем, ще говоря за всички. И ако Философията се преклони пред неговите речи (по природа тя е кротка и мека) и реши да го освободи, аз съм на мястото си, ще му покажа, че не току-тъй носим тояги.
ФИЛОСОФИЯТА
Това по никой начин! По-скоро със слово — тъй е най-добре, — отколкото с тояга. Хайде, не се бави. Клепсидрата е вече пълна с вода, и съдът гледа към тебе.
ЛУКИАН
Нека останалите, Философийо, седнат и гласуват заедно с вас, а Диоген сам да ме обвинява.
ФИЛОСОФИЯТА
Не се ли боиш, да не би да гласуват против тебе?
ЛУКИАН
Никак. Искам да победя с голямо мнозинство.
ФИЛОСОФИЯТА
Това е благородно от твоя страна. — Седнете. — Диогене, говори.
ДИОГЕН
Какви хора сме били приживе, Философийо, ти знаеш много добре и няма никаква нужда да го казвам. Не ще говоря за себе си. Но кой не знае колко добрини са допринесли за живота, ето на, Питагор, Платон, Аристотел, Хризип и другите? А как ни обиди — нас, такива хора! — този триклет Волнодум, ще кажа ей сега. Той, както казват, е някакъв оратор, напуснал е съдилищата и доброто име, свързано с тях, и запасен срещу нас с всичката сила и зрялост, която е постигнал в красноречието, не престава да ни хули, нарича ни мошеници и лъжци, а множеството убеждава да ни се присмива и презира, като че сме нищо. Нещо повече, той вече е накарал мнозина да мразят и нас самите, и тебе, Философията, нарича твоите учения глупости и празни приказки, а най-важните неща, на които ти ни научи, разказва, за да предизвиква смях, така че на него публиката ръкопляска и го хвали, а на нас се подиграва. Такава е по природа народната маса, хората обичат подигравки и хули, и особено когато се правят на пачавра неща, смятани за най-свещени, както едно време са обичали Аристофан и Евполид, които са извеждали на сцената ей този на, Сократ, за да правят смях, и са създавали за него някакви чудовищни комедии[15]. И все пак те са се одързостявали срещу един човек, и то на Дионисиите, когато е било позволено да се прави това, когато присмехът се е смятал за част от празника, и богът може би се е радвал на такива неща, тъй като сам е любител на смеха.
Този обаче свиква най-знатните хора и след като отдавна е замислил, приготвил и записал в една дебела книга разни сквернословия, с висок глас хули Платон, Питагор, Аристотел, онзи там Хризип, мене и изобщо всички, без да има някакъв празник и без да е засегнат нещо от нас. В това щеше да има за него някакво извинение, ако действуваше, за да се защити, а не започваше сам. И най-ужасното е, че като прави това, той, Философийо, се крие под твоето име, присламчва се към Диалога, който е наш близък, и го използува като помощник и актьор против нас, и още е убедил Менип, наш другар, да комедиантства заедно с него, та сега той единствен не е тук, не го обвинява и върши предателство спрямо общата кауза.
За всичко това той заслужава да понесе наказание. Та какво би могъл да възрази той, който е направил на пачавра най-свещените неща пред толкова свидетели? Това ще бъде полезно и за самите тях, да го видят наказан, та никой вече да не се отнася с презрение към Философията. Защото да си мълчим и да понасяме хули — това с право би се смятало не за умереност, а за подлост и глупост. Та кой би понесъл последното му дело? Извадил ни на пазара като роби, турил глашатай и ни продал, както казват, едни за много пари, други за атическа мина, мене пък — проклетникът такъв! — за два обола! А присъстващите се смеели! Ето защо сме дошли лично, възмутени, и те молим да отмъстиш за нас, оскърбените най-позорно!
ВЪЗКРЪСНАЛИТЕ ФИЛОСОФИ
Браво, Диогене! Много добре каза каквото трябваше в защита на всички ни!
ФИЛОСОФИЯТА
Стига похвали! Налей за обвиняемия! — Волнодуме, говори вече, твой ред е. Сега водата тече за тебе. Не се бави.
ЛУКИАН
Философийо, Диоген не ме обвини по всички точки: повечето неща, както и тези, които бяха по-тежки, той по-неизвестни съображения изостави. Аз обаче съм толкова далече от мисълта да отричам, че съм казал това, или да дойда тук с обмислена оправдателна реч, че дори ако самият той е премълчал нещо или аз по-рано не съм сварил да го кажа, сега смятам да го добавя. Така ще разбереш кои съм продавал и кои съм хулил, като съм ги наричал самохвалци и мошеници. И внимавайте само в едно нещо — дали ще кажа истината за тях. Ако пък ви се стори, че речта ми съдържа някаква хула или грубост, смятам, че с по-голямо основание бихте обвинили за това не мене, изобличителя, а тях, които постъпват така. Веднага щом видях колко много неприятности по необходимост съпровождат ораторствуващите — измама, лъжа, дързост, крясък, блъсканици и хиляди други, — аз, както беше и редно, избягах от тях, устремих се към твоите хубости, Философийо, и реших колкото живот ми остава, да го преживея под твоя закрила, сякаш от буря и вихри преминал в някакво тихо пристанище.
И само след като се вгледах във вашите занятия, аз захванах да се възхищавам, както е естествено, от тебе и от всички тях, законодателите на най-добрия живот, протягащи ръка на стремящите се към него, като ги съветват на най-хубавото и най-полезното, та дано човекът не отстъпва от него и не се подхлъзва, а вперил поглед в правилата, които сте предложили, да нагласява и направлява според тях живота си, което, бога ми, малцина в наше време правят.
Като виждах, че мнозина са обзети от любов не към философията, а само към славата, свързана с нея, и твърде добре наподобяват порядъчните мъже чрез лесни, всеизвестни и достъпни за всекиго средства — имам пред вид брадата, походката, дрехата, — а чрез живота и делата си са в дисхармония с външността си, практикуват противното на вас и унищожават достойнството на професията си, аз възнегодувах. И работата ми се струваше такава, като че ли някой трагически актьор, сам нежен и женствен, играе Ахил, Тезей или дори Херакъл и нито стъпва, нито вика като герой, ами се превзема под такава голяма маска, актьор, когото нито Елена, нито Поликсена биха понесли, тъй като е прекомерно подобен тям, камо ли пък победоносният Херакъл! Не, струва ми се, той по-скоро би ударил такъв актьор с боздугана си и би го смазал — и него, че и маската му, — задето тъй позорно го е превърнал в жена.
Като виждах как вие страдате от тях, аз не издържах позора на тяхното комедиантство — те, маймуните, се осмелиха да си турят маски на герои и взеха да подражават на магарето от Кума, което, наметнато с лъвска кожа, взело да се смята за лъв и ревяло грубо и страшно срещу простите куманци, докато един чужденец, който много пъти бил виждал и лъвове, и магарета, го демаскирал и наложил с тояга. Но това, което ми се стори най-ужасно, Философийо, бе следното: ако хората видеха някого от тях да върши нещо престъпно, безобразно или развратно, всички до един обвиняваха самата Философия и Хризип, Платон, Питагор или друг, с чието име този грешник се назоваваше и чието учение подражаваше, и от неговия порочен живот заключаваха, че и вие, умрелите отдавна, сте безнравствени: защото сравнението с вас не се правеше, докато вие бяхте живи, не, вас ви нямаше вече, а него всички ясно виждаха да върши престъпления и безчестия, та вас съдеха задочно заедно с него и ви привличаха към подобно обвинение.
Като гледах това, аз не издържах, започнах да ги изобличавам, да ги отделям от вас. А вие, които би трябвало да ме уважавате за това, ме водите на съд! И тъй, ако видя някой посветен да изказва тайните на двете богини и играе свещените танци, и се възмутя и го изоблича, мене ли ще смятате за виновен? Но това не е право! Та и съдиите на състезанията имат обичай да подлагат на бичуване актьор, който се е заел с ролята на Атина, Посейдон или Зевс, но я играе недобре, не според достойнството на боговете, и последните не се сърдят, задето са предали на биченосците човек, който си е сложил тяхната маска и е облякъл техните одежди — напротив, те, мисля, дори се радват на бичуването. Малка грешка е, ако някой неизкусно изиграе роб или вестител, но ако по-недостоен начин покаже на зрителите Зевс или Херакъл, това е наистина ужасно и позорно нещо!
Но най-странно от всичко е, че повечето от тях точно изучават вашите съчинения, но като че ли ги четат и изучават единствено с цел да вършат обратното: така живеят! Всичко, което говорят, например да презираме парите и славата и да смятаме за благо само честността, да бъдем негневливи, да презираме блясъка на богаташите и да разговаряме с тях като с равни, е хубаво, о богове, мъдро и истински възхитително! Но дори самото това те преподават срещу възнаграждение, дивят се на богатите и са зинали за пари, по-гневливи са от палета, по-страхливи от зайци, по-раболепни от маймуни, по-сладострастни от магарета, по-грабливи от котки и по-свадливи от петли. Те предизвикват смях, когато се блъскат заради тези блага, когато се ръгат с лакти пред вратите на богаташите, когато пируват на многолюдни пирове и там изричат прекалени похвали, когато се тъпчат свръхприличното и все пак изглеждат недоволни, когато пред чашата развиват неприятни и нелепи философии и когато не издържат на чистото вино. А пък простите хора, които пият заедно с тях, естествено се смеят и плюят върху философията, че отхранва такива негодници.
Но най-позорното от всичко е, че докато всеки от тях казва, че не се нуждае от нищо, и докато е кряскал, че само мъдрецът е богат, само след миг тръгва да проси и ако не получи, се сърди — все едно, ако някой в царски одежди, с висока тиара и диадема на главата и с всички други знаци на царската власт, почне да проси милостиня от по-нискостоящите. Когато трябва да получат нещо, те надълго и нашироко разсъждават върху необходимостта благата да бъдат общи и за това колко безразлично е богатството: че какво е златото и среброто, то никак не се различава от крайбрежните камъчета! Но когато някой нуждаещ се от помощ стар другар или приятел дойде и им поиска малко от многото, тогава — мълчание, невъзможност, незнание, друга песен, с обратен смисъл! А многото им думи за приятелството, добродетелта им и красотата им — всичко това отлита неизвестно къде — наистина крилати думи, които всекидневно се хвърлят в празни битки. Защото всеки от тях е приятел дотолкова, доколкото помежду им не лежи злато или сребро. Ако обаче им бъде показан само един обол, мирът е разрушен, няма никакви договори и парламентьори, книгите се унищожават, добродетелта е избягала. Нещо подобно става с кучетата: когато някой хвърли сред тях кокал, те скачат, хапят се помежду си и лаят по онова куче, което грабне кокала. Разказва се за един египетски цар, че изучил маймуни да играят военен танц и животните — а те много умело подражават на хората — бързо го научили и танцували, облечени в пурпурни дрехи и с маски на лицата. Дълго това зрелище имало успех, докато един остроумен зрител, който имал в пазвата си орехи, ги хвърлил сред тях. Като ги видели, маймуните забравили танца, станали отново това, което си били, превърнали се от танцьори на маймуни, разтрошили маските, разкъсали дрехите и започнали бой за плодовете, а съставът на войнствения танц се разложил и бил осмян от публиката.
Такова нещо правят и те, за такива като тях злословех аз и никога не ще престана да ги изобличавам и осмивам, докато за вас и за подобните вам — защото има, има някои с истинска любов към философията и с вярност към вашите закони — дано не стигна до такова безумие, че да кажа нещо ругателно или лошо! И какво бих могъл да кажа? Та какво общо има вашият живот с техния? А те, тези нахалници и врагове на боговете, смятам заслужават да ги мразя. Или вие, Питагоре, Платоне, Хризипе, Аристотеле, твърдите, че подобни хора са ви близки и че чрез живота си показват някаква близост и сродство с вас? Бога ми, вие сте, дето има една дума, Херакъл и маймуната!
Или защото носят бради, защото казват, че философствуват, и защото са навъсени — заради това трябва да приличат на вас? Бих понесъл това, ако поне бяха убедителни в играта си, но по-скоро ястребът ще наподоби славея, отколкото те — философите. Казах каквото имах, в своя защита. А ти, Истино, свидетелствувай пред тях дали то е вярно.
ФИЛОСОФИЯТА
Отдръпни се, Волнодуме, по-нататък. — Какво да правим ние? Как ви се струва речта му?
ИСТИНАТА
Аз, Философийо, докато той говореше, си пожелавах да потъна в земята. Така истинно каза всичко! Слушала съм и затова познавам всеки от авторите на тези дела, и докато той говореше, аз отнасях това към този, онова към онзи. С една реч, той показа тези хора ясно, като на картина, със съвършена прилика, и обрисува с най-голяма точност не само телата им, но и самите им души.
ДОБРОДЕТЕЛТА
И аз се изчервих, Истино.
ФИЛОСОФИЯТА
А вие какво ще кажете?
ПЛАТОН
Какво друго, освен да бъде освободен от обвинението и обявен за наш приятел и благодетел? Нам се случи това, което стана с троянците: предизвикахме против себе си този трагик, за да възпее злочестините на фригийците! Но тогава нека пее и прославя тези врагове на боговете!
ДИОГЕН
И аз, Философийо, сърдечно го поздравявам, оттеглям обвинението си и го обявявам за приятел, този благороден човек!
ФИЛОСОФИЯТА
Браво, Волнодуме! Освобождавам те от обвинението. Ти спечели всички гласове и знай, че отсега нататък си наш човек.
ЛУКИАН
Отначало аз ти се поклоних, а сега мисля да постъпя по-трагически. Така е по-внушително:
О победо почитана, с мене бъди
през живота ми ти
и челото ми с лаври обкичвай![16]
ДОБРОДЕТЕЛТА
Тогава нека вече прелеем с втори съсъд, нека призовем и онези, та да изтърпят наказанието си, задето ни хулят. Волнодум ще обвинява всеки от тях.
ЛУКИАН
Право каза, Добродетел. — Ти, момко Силогизме, я се наведи към града и извикай философите.
СИЛОГИЗМЪТ
Тихо! Слушай! Философите да дойдат при Акропол да се оправдават пред Добродетелта, Философията и Справедливостта!
ЛУКИАН
Виждаш ли? Малцина се събират, след като чуха вестта. Боят се от Справедливостта. А повечето дори нямат време, заети са около богаташите. Ако искаш да дойдат всички, Силогизме, викай ги ей така…
ФИЛОСОФИЯТА
Не, не, Волнодуме, ти ги викай, както смяташ за добре.
ЛУКИАН
Това не е никак трудно. — Тихо! Слушай! Които се смятат за философи и които мислят, че това име им принадлежи, да дойдат при Акропола на подялба! На всеки ще се дадат по две мини и сусамова питка. Който пък покаже дълга брада, ще получи и пестил от смокини. Никой да не носи мъдрост, справедливост или въздържание. Тези неща не трябват, ако ги няма. Всеки да донесе по пет силогизма, без тях не е позволено да бъде мъдрец!
А между всички събрани лежат два златни таланта,
да се дадат ономува, който във спора надвие.[17]
Охо! Нагорнището е пълно с хора, захванаха да се блъскат само щом чуха за двете мини! При Пеласгикона — други, при Асклепейона — трети, а при Ареопага — още повече! Едни — при гроба на Тал, други, опрели стълби към Анакейона, пълзят нагоре, боже мой, с бръмчене, като рой пчели край лоза, за да се изразя според Омир[18]. Но и оттук, и оттам идат големи
множества, хиляди, колкото листе и цвете на пролет се ражда![19]
За кратко време Акрополът се изпълни, насядаха шумно, навред са торби и бради, ласкателство и безсрамие, тояги и лакомство, силогизми и сребролюбие. А малцината, които се изкачиха при първата обява, едвам си личат, смесени с множеството на останалите, и се изгубиха сред тях поради подобието на облеклата си. Това е най-ужасното, Философийо, то е, което човек най би укорил в тебе — че не си им поставила никакъв знак или белег. Защото измамниците често са по-внушителни от истинските философи.
ФИЛОСОФИЯТА
Това ще стане след малко, нека сега ги приемем.
ПЛАТОНИЦИТЕ
Ние, платониците, трябва да получим първи!
ПИТАГОРЕЙЦИТЕ
Не, ние, питагорейците! Питагор е живял по-рано!
СТОИЦИТЕ
Глупости! По-достойни сме ние, стоиците!
ПЕРИПАТЕТИЦИТЕ
Съвсем не! Колкото за парите, първи ще бъдем ние, перипатетиците!
ЕПИКУРЕЙЦИТЕ
На нас, епикурейците, дайте питките и пестила. За парите ще почакаме, можем да ги вземем и последни.
АКАДЕМИЦИТЕ
Къде са двата таланта? Ние, академиците, ще покажем колко по ни бива в споровете!
СТОИЦИТЕ
Не — докато сме тук ние, стоиците!
ФИЛОСОФИЯТА
Стига сте се карали! Вие, киниците, не блъскайте, не бийте с тоягите! За друго нещо сте викнати. Сега аз, Философията, Добродетелта и Истината ще отсъдим кои са истинските философи, после тези, които се окаже, че живеят според нашите правила, ще бъдат отличени и ще живеят блажено. Мошениците и всички, които нямат никакво отношение към нас, ще ги погубим със зла смърт, злодейци такива, та да не претендират, тия самохвалци, за това, което е над тях! — Какво е това? Бягате? Боже мой, повечето скочиха надолу по камъните и хукнаха! Опразни се Акрополът, тук останаха само тези малцина, които не се уплашиха от съда. — Слуги, вдигнете торбата, която онзи, малкият киник, захвърли при бягството си! Я да видя какво има в нея, навярно вълчи боб, книга или хляб от черно брашно?
ЛУКИАН
Не, злато, виж, парфюм, жречески нож, огледало и зарове.
ФИЛОСОФИЯТА
Браво, юначе! Такива са пособията за твоите занятия, снабден с тях, си искал да хулиш всички и да възпитаваш другите!
ЛУКИАН
Такива са те. Но вие трябва да измислите начин всичко това да престане да бъде незабелязано, та ония, които ги срещат, да разпознават кои са добрите сред тях и кои водят лош живот. Истино, изнамери го ти — това ще бъде от твоя полза, — та да не възтържествува Лъжата и да не би под Невежеството лошите хора скрито от тебе да се представят за добри.
ИСТИНАТА
Ако нямате нищо против, нека възложим това на самия Волнодум, защото той се оказа честен човек, благоразположен към нас и голям твой поклонник, Философийо. Нека вземе със себе си Изобличението и се срещне с всички, които казват, че философствуват, и в когото види истински сродник на философията, нека го увенчае с маслинов венец и го покани в Пританея[20], ако пък попадне на някой проклетник, философски актьор (каквито има много), да му смъкне плаща, до кожа да му обръсне брадата с нож, с какъвто бръснат козите, и да му тури дамга на челото или да го жигоса между веждите. Изображението на жигосаното място да бъде лисица или маймуна.
ФИЛОСОФИЯТА
Отлично, Истино! — А пък изпитът им, Волнодуме, нека бъде такъв, какъвто, казват, е за орлите спрямо слънцето. Не, разбира се, да гледат към светлината и тъй да бъдат проверявани — не, ще поставим злато, слава и наслада, и когато видиш, че някой ги пренебрегва и че видът им никак не го съблазнява, него ще увенчаеш с маслинов венец, а който е вперил поглед в златото и протяга ръка, него води към нагорещеното желязо, като първо му отрежеш брадата.
ЛУКИАН
Както си решила, тъй ще бъде, Философийо. Много скоро ще видиш повечето от тях белязани със знак лисица или маймуна, а малцина — увенчани. Ако искате, още тук ще ви домъкна някои от тях, вярвайте!
ФИЛОСОФИЯТА
Какво каза? Ще ги домъкнеш, както бягат?
ЛУКИАН
Разбира се, само ако жрицата пожелае да ми услужи за малко с онази въдица и кука, които е посветил пирейският рибар.
ЖРИЦАТА
На, вземи, вземи и тръстиката, че да имаш всичко.
ЛУКИАН
Хайде, жрицо, дай ми и няколко смокини и малко злато.
ЖРИЦАТА
Вземай.
ФИЛОСОФИЯТА
Какво смята да прави този човек?
ЖРИЦАТА
Постави на куката смокиня и злато като стръв, седна на ръба на стената и спусна въдицата към града.
ФИЛОСОФИЯТА
Какво правиш, Волнодуме? Да не би да смяташ да ловиш камъни от Пеласгикона?
ЛУКИАН
Мълчи, Философийо, и чакай лова. — А ти, Посейдоне, и ти, мила Амфитрито, прати ни много риба!
Ха, виждам един голям костур, или не — златовежда риба!
ИЗОБЛИЧЕНИЕТО
Не, акула е! Ето я, върви към въдицата с отворена уста! Помирисва златото, близо е вече! Докосна го! Хвана се! Да я изтеглим!
ЛУКИАН
И ти, Изобличение, помагай, тегли конеца! Горе е! — Я да видя, коя си ти, прекрасна рибо? А, куче[21] е! Херакле, какви зъби! Какво е това, любезна? Хвана се, докато ближеше скалите, като се надяваше да се скриеш в дълбокото! Но сега ще те видят всички, като те окачим за хрилете! Я да извадим стръвта и куката! Куката е празна! Смокинята и златото са вече в стомаха й.
ДИОГЕН
Нека ги избълва, за да примамим и други!
ЛУКИАН
Добре. Какво ще кажеш, Диогене? Знаеш ли кой е този и има ли някакво отношение към тебе?
ДИОГЕН
Никакво!
ЛУКИАН
Тогава — какво? Колко струва, каква цена трябва да му турим? Аз го оцених тези дни за два обола.
ДИОГЕН
Много са. Не се яде, грозен е, твърд е, не струва. Запрати го от скалата с глава надолу. А сега хвърли въдицата и изтегли друг. Само гледай, Волнодуме, да не би тръстиката да се прегъне и счупи.
ЛУКИАН
Бъди спокоен, Диогене. Те са празни и по-леки от сардини.
ДИОГЕН
Бога ми! Същински сардини! Но я тегли.
ЛУКИАН
Ето! Коя е тая, широката? Иде риба, като че разсечена на две, някакъв калкан, зинал към въдицата. Глътна, хвана се, изтегли го!
ДИОГЕН
Кой е?
ИЗОБЛИЧЕНИЕТО
Казва, че е платоник.
ПЛАТОН
И ти ли, проклетнико, си дошъл за златото?
ЛУКИАН
Какво ще кажеш, Платоне? Какво да го правим?
ПЛАТОН
И него от същата скала.
ДИОГЕН
Спусни за друг.
ЛУКИАН
Виждам, иде една много хубава, доколкото може да се види на дъното, пъстра на цвят, с някакви позлатени ленти на гърба. — Виждаш ли я, Изобличение? Тази е, дето се прави на Аристотел. Дойде, после заплава назад. Оглежда внимателно, пак се върна, отвори уста, хвана се, изтегли я!
АРИСТОТЕЛ
Не ме питай за нея, Волнодуме. Не я познавам.
ЛУКИАН
Тогава, Аристотеле, и нея — в скалите.
ДИОГЕН
Но я гледай, там виждам на едно място много риби, едноцветни, бодливи, с много грозен вид, по трудноуловими от морски таралежи. Мрежа ли ще трябва за тях? Да, но няма! Доста ще бъде, ако хванем дори само една от стадото. Сигурно ще дойде при въдицата най-смелата от тях.
ИЗОБЛИЧЕНИЕТО
Хвърли въдицата, ако желаеш, но първо добре подсили с желязо конеца, за да не го престърже със зъби, след като глътне златото.
ЛУКИАН
Хвърлих го. — Посейдоне, дай ни бърза ловитба! — Охо, бият се за стръвта, много от тях едновременно огризват смокинята, а други са се залепили за златото! Добре! Нанизала се е една много голяма. — Я да видя на чие име се наричаш? — Всъщност смешен съм, като карам една риба да приказва. Та нали са неми! Но ти, Изобличение, кажи кой й е учител.
ИЗОБЛИЧЕНИЕТО
Ей го на, Хризип.
ЛУКИАН
Разбирам. Защото, мисля, в името му има част, която означава злато[22]. — Тогава ти, Хризипе, кажи, в името на Атина, познаваш ли тези хора, съветвал ли си ги да вършат подобни работи?
ХРИЗИП
Бога ми, Волнодуме, ти се подиграваш с този въпрос, като предполагаш, че такива могат да имат нещо общо с нас!
ЛУКИАН
Браво, Хризипе, ти си благороден мъж! Значи и тази — с главата надолу, защото при всичко друго е и бодлива, та има опасност, който я яде, да си прободе гърлото.
ФИЛОСОФИЯТА
Стига си ловил, Волнодуме, да не би, колкото са много, някой да ти откъсне златото и куката и да избяга. После ще трябва да ги плащаш на жрицата. И тъй, ние отиваме да се разходим. Време е и за вас да си идете, отдето сте дошли, за да не нарушите определения срок. А вие двамата с Изобличението, Волнодуме, обикаляйте философите и ги увенчавайте или дамгосвайте, както ви казах.
ЛУКИАН
Това ще бъде сторено, Философийо. — Със здраве, отлични мъже! — А ние, Изобличение, да слизаме и вършим заповяданото. Къде ще трябва да идем най-напред? В Академията или в Стоата?
ИЗОБЛИЧЕНИЕТО
Нека турим начало с Ликея.
ЛУКИАН
Няма никакво значение. Но аз зная, че където и да идем, малко ще ни трябват венци, а много често — клейма.