Читателски коментари от plqsak

В Читанка ще е налична след 01/01/2021, а по-горе са ви дали линк към книги на български в руската Рулит откъдето да я изтеглите.

Мисля, че да — това е новелка. Другите произведения на автора също са кратки, от една глава.

Уви, нямат никакво намерение да ги превеждат.

Moni-Boni, като я прочетете тази втора книга моля, не я преразказвайте. Никога не е било приемливо, а явно обичате да го правите. Благодаря!

Мисля, че при разразилата се дискусия, следва да се напомнят някои основни правила — при корекция на книги се спазва правописа към момента на издаване на книгата, нищо че към днешна дата не е актуален. Правят се минимум промени спрямо издадения текст — тук вече коректора има известа свобода. Апропо, „Джейн Еър“ е минала допълнителна корекция и чака в Ателието за добавяне.

Красиво, нежно и затрогващо!

Всичко, което прочетох от стихосбирката звучи истинско и спотаената болка, и възторга, и надеждата. Ще ми се аз да можех така да изразявам чувствата си.

Прекрасна книга! С невероятен финес, ирония и човешка топлина е направена точна илюстрация на живота и слабостите на обществото по онова време / и не само/. Остин е талантлив разказвач, който ненатрапчиво, елегантно разкрива вътрешния свят на героите си, изразява собствена позиция. Книгата си заслужава от гледна точка на красив изказ, добра история, забавни диалози. По отношение на преводите има няколко такива, чела съм от любопитство — колкото по-скорошни са, толкова повече се губи от красотата на езика, звучат някак… все едно слушаш разговор на улицата днес, което не ми е представата за стила на благородническа Англия от 18–19 век. Някога харесах превода на Жени Божилова издание на Отечество от 1989г., който в последствие ползваха и други издателства /поосъвременен/. Така и с филмите и сериалите по книгата — моят фаворит е сериалът от 1980г.

И сега малко извън темата — защо постоянно коментарите се превръщат в говорилня? Някой се изказал по-остро, винаги се намира друг да подхвърли реплика, пък следва дуплика… Досадно, безсмислено, хора с претенции се принизяват до нивото на набедените от тях за ниско интелигенти. Бъдете така добри, дори когато цитират никовете ви не приемайте написаното лично — знам ли, считайте, че човекът отсреща има лош ден. Какво се спечели от размяната на думи между потребителите по-горе? Горчив вкус на простотия, която си имаме в доволно количество ежедневно. Избягвам поучителните коментари, но „колежката потребителка“ ganiva ме изненада — забелязала съм, че точно тя често е обект на нападки — днес е в атакуваща позиция, странно, добре знае, че никой, никога, в нищо не е убедил опонента си като го обижда или подхвърля вече изтъркани обвинения, че избива комплекси, е злобен, елементарен, ограничен, или е с болен мозък. /изброих често срещани квалификации, не е цитат от поста на ganiva/.

Дано коментиращият след мен има какво да каже за „Гордост и предразсъдъци“ от Джейн Остин.

Ъъъъ, отворете си пощата, с която сте се регистрирали в читанка — в спам или в получени, ще видите писмо от мен — видно е, че е от мен /даже са две, четете второто има действащ линк./.

Не бяхме по темата и е възможно да са ни изтрили коментарите. Аз съм регистриран потребител — намерете ме на лични, че тук не е мястото.

Аз пък се надявам да нямаме — нека остане нещо за въображението на читателите. А и да си говорим право, продължението на „Отнесени от вихъра“ не струва кой знае колко.

Вие и аз сме длъжни да не позволим, някой да налага на децата ни каквото и да било. Ако това се случи ние сме се провалили /което само трябва да ни накара да удвоим усилия/. Само че трябва внимателно да преценяваме битките и средствата, с които ги водим. Ако позволите, ще кажа, че „сложихте“ доста думи и си направихте свободни изводи от казаното от Маруся61. И като сме минали в сферата на допустимото, кажете ми, ако един ден вашето вече поотраснало дете, знам ли, някак си изрази виждания различни от вашите /случва се, защото след семейството има и среда/, какво правим тогава? Заклеймяваме, че е чугунена глава, хвърляме на акулите… Всичко това го казвам, само за да ви напомня едно — с палене и агресивност най-лесно се отблъсква. Принципно избягвам коментари по такива теми, точно защото нещата винаги се израждат. Никой никого не слуша и не вниква в аргументите на другия — опира се до голото надвикване, обиждане… Откровено казано смятам, че трябва темата да „почива“ за известно време, поне аз това ще сторя.

Това вече мина всяка граница — не само, че политизирахте темата, ама и елементарно възпитание загубихте. Подкрепям мнението ви, че мястото на децата не е по барикадите, но така агресивно изказано отвращава. Впрочем, не им е мястото по барикадите, но децата не живеят във вакум, и харесва ли ни или не, се влияят от мнението на родителите си, от средата в която не по собствено желание са се оказали. За жалост, има и ще има много деца по барикадите — у нас и в чужбина /да не се затваряме в собствения си малък свят/. За стихотворението — някои от нас са натоварени със спомени за комунистическото минало /минало ли е?/ и това откриват в него, но не и съвременните млади. Те не са обременени и не търсят под вола теле. Да, с пропагандна цел е написано стихотворението, така и ни го преподаваха, но трябва да си идиот, за да се откажеш от собственото си светоусещане и да възприемаш нещата както ти диктува някой. Вие така ли правехте? Ако не — защо смятате, че другите са идиоти? Впрочем има хора, които пишат просто за да става „интересно“ и лафа да върви, почвам да си мисля, че случаят е такъв.

Цялата поредица е такова свободно съчинение. Скалъпили са приемливо четиво, но предпочитам оригинала.

Ако се доверим на хора чели 3та книга /или 2ра,ако гледаме само Вярност/, то издателствата не са го направили умишлено. Много тежка, мрачна и ти вгорчава очакването за красив край. Да, заедно са, но на каква цена?! /Познайте кой го отнася/. Пак казвамтова е на база разкази на чели в оригинал.