Читателски коментари (за „Гордост и предразсъдъци “ от Джейн Остин)

Прекрасна книга! С невероятен финес, ирония и човешка топлина е направена точна илюстрация на живота и слабостите на обществото по онова време / и не само/. Остин е талантлив разказвач, който ненатрапчиво, елегантно разкрива вътрешния свят на героите си, изразява собствена позиция. Книгата си заслужава от гледна точка на красив изказ, добра история, забавни диалози. По отношение на преводите има няколко такива, чела съм от любопитство — колкото по-скорошни са, толкова повече се губи от красотата на езика, звучат някак… все едно слушаш разговор на улицата днес, което не ми е представата за стила на благородническа Англия от 18–19 век. Някога харесах превода на Жени Божилова издание на Отечество от 1989г., който в последствие ползваха и други издателства /поосъвременен/. Така и с филмите и сериалите по книгата — моят фаворит е сериалът от 1980г.

И сега малко извън темата — защо постоянно коментарите се превръщат в говорилня? Някой се изказал по-остро, винаги се намира друг да подхвърли реплика, пък следва дуплика… Досадно, безсмислено, хора с претенции се принизяват до нивото на набедените от тях за ниско интелигенти. Бъдете така добри, дори когато цитират никовете ви не приемайте написаното лично — знам ли, считайте, че човекът отсреща има лош ден. Какво се спечели от размяната на думи между потребителите по-горе? Горчив вкус на простотия, която си имаме в доволно количество ежедневно. Избягвам поучителните коментари, но „колежката потребителка“ ganiva ме изненада — забелязала съм, че точно тя често е обект на нападки — днес е в атакуваща позиция, странно, добре знае, че никой, никога, в нищо не е убедил опонента си като го обижда или подхвърля вече изтъркани обвинения, че избива комплекси, е злобен, елементарен, ограничен, или е с болен мозък. /изброих често срещани квалификации, не е цитат от поста на ganiva/.

Дано коментиращият след мен има какво да каже за „Гордост и предразсъдъци“ от Джейн Остин.