Читателски коментари от moosehead

Доста „смело“ произведение за времето си, но авторът по изключителен начин е предал идеите си.

Незаслужено пренебрегнат автор, провидял много години напред във времето.

Като цяло книгите на Ролинс не трабва да се четат една след друга, защото стилът му на писане е малко еднообразен.

Иначе използва оригинални идеи, книгите му са динамични. Много добре вплита наука, история и щипка фантастика.

Не ми допадна. Малко „манджа с грозде“ се е получило.

Идеята на книгата е добра, но изпълнението е малко над средното ниво. Началото на книгата макар и по-мудно, беше по-добре изпипано, после става…

Първо — зомбитата…

Второ — глобални междупланетни конфликти между Земята, Марс и СВП се разпалват с едно съобщение в ефира.

Трето — за започването на същите тези глобални конфликти авторите отделят по 1–2 изречения, все едно е махленско сбиване…

Някак събития, за които се изисква сериозна подготовка и ресурси се планират и изпълняват набързо и без много проблеми.

Засега следващата книга май ще изчака малко.

За разлика от предходните две книги, тази малко е изсмукана от пръсти — извънземните са си от предните книги, но се появява поредната нова тайна и никому неизвестна организация, епидемия с вирус, всеки герой си има име, независимо дали се появява за 1, 5 или 100 страници… Само вампири и зомбита липсват все още. :) Малко ми дойде в повече и засега ще оставя поредицата за известно време.

Доста мудно започна книгата, някъде до половината се разказваше за едно убийство, след това някак набързо се претупаха няколко свързани убийства и действието уж се забърза. Но някак не ме грабна, доста сухо представяне на героите, както и разкриването самоличността на убиеца въобще не ме изненада. Може да се пробвам с още някоя книга на автора, но това няма да е скоро. :)

Това е първата книга на Кунц, която прочетох. Като цяло е добра. Първата половина е леко разводнена — с най-големи подробности се разказва живота на главната героиня, като ако не бяха няколкото спорадични появявания на пътешественика на времето, читателят може да си помисли, че чете не Кунц, а Даниел Стийл. :) Втората половина обаче, е вече това, което се очаква — динамика, обрати…

Динамичен, изпълнен с обрати, роман в стил „Дан Браун“.

Идеята на автора е оригинална, но изпълнението на романа е малко над средното ниво. Твърде много повторения на научни теории, главният герой се оказва в твърде наивни ситуации, а все пак е професор и т.н. Някои важни събития се случват твърде бързо — в рамките на 1–2 страници, на други пък — маловажни според мен — автора е отделил твърде много страници.

Но все пак това е един от първите му романи, така че може би в следващите са се променили нещата.

И няколко думи за превода — доста под средното ниво.Твърде еднообразен език и най-лошото за читателя — част от информацията, отнасяща се за дешифрирането на криптираните текстове е спестена — което пречи да се осмисли цялостната картина и идея на автора. Но кой съм аз, че да давам акъл на преводачи и издатели.:)

Трилогията е задължително четиво за всеки българин. Авторът не ни спестява нищо от случилото се по онова време, разказано живо, цветно, увлекателно и не на последно място — историята е основана на реални личности и събития.

kuneva0722, всичко е много хубаво, но твоите думи, а и е-майла ти отпреди, не са подкрепени с никакви доказателства. По твоята логика мога да кажа и че аз съм го писал. Ако толкова държиш на правдата, открий някоя книжка на Стефан Попов, в която това стихотворение присъства и тогава вече можем да потърсим заедно къде е истината или пък да поискаме и друго мнение. Но към момента единствена книжка, в която това стихотворение присъства е „Синият синчец“ на Вазов.

Вероятно има хора, които не харесват произведенията на Бредбъри.

Вероятно има хора, които четат Бредбъри, но не харесват всичките му произведения. Аз също съм от тях.

Но съм сигурен, че този разказ ще се хареса и на първате и на втората група читатели.

Написан с изключителен финес, който само Бредбъри притежава.

Разказ, който и след десет прочита не омръзва. Поне на мен.

Възможно е да е така, но книжката която сканирах е издадена от посочено издателство „Златното пате“ под името „Мързелан и Мързеланка“.

Няма такава книга. Благодаря.