Читателски коментари от mishonata

Харесва ми чувството за хумор, но ми се струва, че романът е малко разтеглен. Плюс на моменти сюжетът става придвидим — например, когато „ФБР агентът“ дойде при Джими, веднага стана ясно, че има връзка с лудия клоун, защото наричаше Бизо „гений“ и „най-великият клоун“. Още тогава трябваше да му светне червената лампичка.

Разказът създава усещане за незавършеност. Кулминацията е претупана.

Историята започва с обяснение какви невинни жертви са мъжете на „лошите“ и неверни жени, с нищо незаслужаващи съдбата си. Но краят всъщност сочи причините посочените в началото съпруги да ги ошушкват до дупка при развод :) Защото се съмнявам, че аферата на „невинния“ зъболекар е започнала едва след тази на съпругата му, като отмъщение.

За съжаление този разказ не е реалистичен — първо, ако е бил толкова въвлечен в престъплението, детективът щеше да знае, че престъпникът е единствено дете и родителите му са живи. Второ, никой уважаващ себе си полицай не би издал толкова информация за семейството си на престъпник. Разочарована съм.

Краят няма логика. Логично е, ако жената на Джери му е казала същото — че до този момент не е харесвала секса — той да е унил, а не да подскача радостно. Така излиза, че Джери е задоволявал и своята жена, и Мери, което не звучи логично от разказа.

Преводачката е трябвало да потърси повече информация, за да не пише глупости, вероятно повлияна от руския — „Уест Индия“ не съществува като понятие и няма общо с Индия въобще, а е West Indies в Карибите. Зомбитата като мит произхождат от Хаити.

Приятно съм изненадана от романа, тъй като не е сред най-известните творби на Агата Кристи. Интересен и завладяващ.

Скучна, клиширана и детински написана книга. Явно на младини съм имала по-ниски стандарти, за да ми се е сторила забавна.

Плюс преводачката да научи какво значи „to blow raspberries“, защото това безумно и смехотворно „размазва малини“ показва колко е учила английски.

Абсолютно съм съгласна. Не мога да разбера как въобще съм я дочела до края първия път.

Книгата е много увлекателна до последните 2 глави, където дотогава детайлното и дори често мудно действие изведнъж запрепусква главоломно. Краят е някак претупан, насилен и незадоволителен. Трябваше да се срещнат някои от героите, твърде много неща останахас неизказани. Една част от разказа е твърде ненужно раздута, а друга е претупана

Извънредно добро произведение с неочакван край, което е връх дори за една толкова добра крими авторка като Агата Кристи

Книгата е написана много увлекателно и образно, но тук-там има по някоя ненужно реалистично описание я на сексуално извращение, я на жестокост, я на „пръдня“. Тези грозни детайли някак ми стоят като кръпка в разказа, струват ми се ненужни и смущаващи. Гадости има достатъчно в живота, защо трябва и в художествената литература да четем за тях??

Доста интересна история, но накрая стана твърде усложнена. Някои факти са леко пресилени и изкуствено вмъкнати, като например богатството на Хати, за което никой не знаеше. Остави лек вкус на разочарование, но ме държа в напрежение до края

Сравнено с История на Франция, това произведение, макар очевидно преведено много добре, ми се струва като абсолютно пилеене на невероятното дар-слово на автора. Сякаш всяко изречение е насила пропито с пошлост, по-прилична на ннеграмотен бачкатор нна строеж, отколкото на част от героите

Необичайно романтичен за авторката роман, който носи съвсем друг заряд и други характеристики от другите поредици. Много ми хареса.

Забавно и приятно, ни на моменти твърде наивно дори за чиклит. Особено по отношение на мъжките образи, на които се внушават романтичност и изразяване като по филмите, които в ежедневието трудно можеш да видиш

Харесвам авторката, идеята на романа е много интересна, но ми идват в повече наивните „съвпадения“ и пресиленият хепиенд. На моменти от оптимистичен, сюжетът се превръща в такъв от приказките

Книгата е хубава, позитивна, но също като други нейни книги е твърде неубедителна от психологична гледна точка.

Много наивно от психологична гледна точка. Как така от обикновена жена героинята става магнит за мъже с различни вкусове. Как пройдоха със сто бройки се оказва романтик, а свестен мъж изведнъж става злобен. Не че не е възможно, но някак си е твърде „удобно“ за разказа, а не е особено логично. Иначе като цяло историята е хубава, само леко изкуствена на моменти

Общо взето в оригиналния роман също има несъвпадения, тъй като не е възможно един изявен егоист да обича истински някой друг, освен себе си. Освен това авторката твърди, че Рет обича Скарлет, но как е възможно да обичаш някого, когото презираш, особено ако той притежава част от качествата, които мразиш у себе си. А ако наистина го обичаш, как е възможно да го нараняваш толкова съзнателно, а също така да жертваш неговото благосъстояние в името на собствната си суета и удобство. Същото се отнася и за Скарлет, чиято любов може да се опише с една дума, мазохизъм