Читателски коментари от metmen

Когато четох българския превод на книгата, бях отвратен. Цнезурата е съсипала всички позитивни страни на романа и той изглежда като някаква бозица, достойна за колекцията на самотни 13-годишни момиченца. След това реших да го прочета на английски, защото трябваше да я рпезентирам, и разбрах, че е превода няма нищо общо с действителността. Оригиналната версия е много по-изтънчена и прозорлива, успява да те докосне по някакъв начин. Все пак това е най-слабото произведение на Селинджър и препоръчвам то да бъде прочетено първо, а след него да се четат къде-къде по завършените му разкази.

Петре, ще ме проюаваш, но това е изключително повърхностен коментар и, за да изказваш и защитаваш подобно мнение, трябва да си човек не по-здраво мислещ от хората, които ти наричаш „пишман-патриоти“.

Романът „Време разделно“ е спорно произведение поради единстеният факт, че е създаден в една епоха, в която мистификациите са били на мода и човешкото съзнание е било изкривявано по политически причини. Романът не трябва да се счита като защита на българското или турското, на християнското или мюсюлманското, не трябва да се счита като патриотичен или нападателен, в него никъде не се споменават траките или Орфей.

Романът „Време разделно“ представя фактически подкрепен художествен портрет на историческо време, в което хората са се разделяли поради религиозните си възгледи, а от там и заглавието — време разделно. Чрез серията от мотиви, като ябълковата нива на братята, или франзуцинът, който сменя вярата и народността си на няколко пъти. или натрупването на исторически слоеве (езическа скулптура, върху която е построена църква, върху която е построена джамия) се защитава идеята за братството и единството на хората отвъд религиозните, национални и времеви рамки. Хората от различни поколения и нрави в крайна сметка биват свързани от мотива за единно начало отвъд дребните си различия. (Свещеникът се превръща в обединяващото между браточедите мюсюлмани и християни, по дяволите.) Ако се погледне обективно на книгата, тя представлява остра нападка към насилието по религиозни и политически причини.

Не знам ти, Петре, до колко си запознат с теченията на българската литература по време на Студената война, ако трябва да съдя по коментара ти — не си добре запознат. По време на тоталитарният режим в България се появява течение от творци, което пише изклюително историческа проза. Такива са Димитър Талев, Вера Мутафчиева, Антон Дончев и много други. Причина за поява на това течение е ограничението на свободата на словото, или по-скоро нейното несъществуване. Чрез историческата си проза творците от това течение успяват да избягат от репресиите като представят картини на един отминал период, силно наподобяващ тяхното настояще — Османското владичество. Тези два исторически периода си приличат, защото и двата са тоталитарни репресивни режими, които подтискат личността и изкривяват обществото с пропагандни методи. Чрез своите исторически романи творците успяват да разкритикуват тоталитарния режим в България от втората половина на XX век без да бъдат подвеждани под отговорност, тъй като комунистическата литературна критика е повърхностна и не може да възприеме пренасянето на реалността в други реалии.

При дадените факти, Петре, става пределно ясно, че Антон Дончев не е писал по подобие на „НРБ-ейската интелигенция“, а е разкритикувал своето настояще чрез образите на миналото. Мога да пиша още много по темата и да свързвам събитията от романа със исторически събития в България от XX век, но това би било ненужна полемика. Ясно е, че „другарската“ критика е изкривила възприемането и на този прекрасен български роман с повърхностни анализи, но моля ви не се подвеждайте. Темата на романа е ненужността на разделението и историческата повтаряемост на това разделение. Явно хората никога няма да се научат от историята си.

А Манол казва на хората да сложат чанци в църквите си, защото те са постъпили по същия начин с езичниците, както мюсюлманите са постъпили впоследствие с християните, както комунистите са постъпили в последствие с мюсюлманите.

Моля ви хора, мислете и не бъдете глупави, защото това поражда същата омраза и насилие, каквото е описано в това произведение.