Читателски коментари от georgiast

Не мога да кажа, че ми хареса — заради няколкомесечното ми отдалечаване от жанра реших да си усладя с класика ( и поради Хюго и Небюла), но уви — може би очакванията ми бяха големи, може би…не, нито стилът ми хареса, нито безкрайното нищо, съчетано с една-две оригинални идеи.

Книгата си има своите достойнства — едва ли бихме я нарекли шедьовър, но с увлекателен сюжет, хубави исторически препратки на границата на фактологията и измислицата и определено е „азиатска“ (японска) по дух!

Хиляди благодарности — за положения труд, който ни прави съпричастни и съпреживяващи този шедьовър! Поклон!

По-скоро монологична, отколкото диалогична — да, много идеи и концепции (някои от тях сигурно революционни за времето си, някои са актуални и днес), но я няма лекотата в повествованието, едни безкрайни въпроси и отговори, какво да кажем за сюжета — плосък, предвидим!

Добри идеи и концепции — вярно, сюжетът не е свръхинтригуващ, но пък цялостното усещане за литературност (подсилено и от „изключителния“ пейзаж)и философската ненатрапчивост правят книгата увлекателна.

Голяма тегоба, голямо нещо… Нейсе, свърши се — слабичко, ама доста (ще трябва пак да използвам многоточие, за да спра с коментарите си)…!

Хъм… Излишна езотерична фактологичност — добре, вече знам за Блаватска, Сен Жермен — е, и!, но без да се превърне във фактологична езотеричност, няма я диалогичността, искрата! Сигурен съм, че е лош преподавател! Както и да е, нарисувал е риба кит, в естествен размер, 30–35 метра я направил /вижте, г-н Еко, една друга епоха, един там Аристотел/, добре, браво за старанието и толкова.

Някак си непълна беше тази страхотна читалня без най-добрата книга (според редица анкети, изследвания) — сега това е поправено!

Епическа поема — епическа заради Достоевски като разказвач, красива както най-красивите поеми!

Заради малкия на бой коментари се свеня да редя и аз думи тук — изключителна!