Читателски коментари (за „Абатството Нортангър “ от Джейн Остин)

Книгата е добра, допада ми иронията на авторката, но й липсва дълбочина. Все едно особено много е бързала да доведе историята до своя завършек, без да се спира на детайлите.

Интересен роман, но ми се искаше главните герои да се срещаха по-често и по задълбочено и подробно да бяха описани отношенията между тях. Края ме разочарова, беше някак набързо съчинен и кратко описан.

Обожавам Джейн Остин. На долния цитат се смея винаги, когато го прочета. За мен тя е невероятен описател на характери, вниква и отразява толкова точно човешката природа. От друга страна актуална и до днес, никога демоде (поне за мен): „Този кон изобщо не усети кога стигнахме «Уолкът Чърч». Само вижте предницата му, вижте хълбоците му, вижте как се движи — такъв кон не може да изминава по-малко от десет мили в час. Дори да завържете краката му, пак няма да спре. Какво мислите за двуколката ми, мис Морланд? Страшна е, нали? Добре направена — от градски майстори. Купих я едва преди месец. Беше я поръчал един студент от колежа «Крайст Чърч», мой приятел, много добро същество. Покара я няколко седмици, мисля, колкото да бъде оправдано да се раздели с нея. Точно тогава, по стечение на обстоятелствата, търсех някоя по-лека кола, макар че твърдо бях решил да се сдобия и с двуколка с два коня. Така се получи, че срещнах този приятел миналия семестър на Модлин Бридж, точно когато се връщаше в Оксфорд. «О, Торп, казва той, случайно да ти трябва нещо малко, подобно на това? Колата е отлична, но ми омръзна до смърт». «Да пукна, казвам, ако аз не съм човекът, който ти трябва. Колко искаш?» И колко, мислите поиска, мис Морланд?

— Сигурна съм, че няма да позная.

— Вижте, направена е като за двоен впряг — седалка, покрито място за багаж, отделение за саби, странична оградка, пазеща от кал, лампи, сребърна обковка — всичко е налице. Железните части са почти като нови, даже още по-добри. Той поиска петдесет гвинеи. Веднага се съгласих, дадох му парите и кабриолетът бе мой.“

Някак по-различен и по-хубав от съвременните романи. Говори се за най-чисти и невинни любов и приятелство. Без капка пошлост и силно отличаващ истинската любов.

Не знам какво са очаквали уважаемите читатели преди мен, но този роман е сатиричен, т.е. си прави майтап с традиционния любовен роман в стил мадам дьо Стал или, спаси Господи, Нора Робъртс. Няма как Джейн Остин да развали книгата си с ненужни лигави подробности. Лично аз прочетох романа заради готическите моменти, които бяха очарователно пародирани.

Авторката много, добре описва, живота в Англия, през средновековието, и особено този начин на живот. За много хора, Джейн Остин, е най-добрият писател сред, жените!

Нарушена т.2 от правилата.

Администратор