Читателски коментари от catcher

Учудвам се, че все още няма коментари за този роман. В момента го чета и съм почти до финала.

Ще започна с това, че има страшно много правописни грешки, които дразнят. Една редакция не би била никак лоша идея.

Също така е важно да се отбележи, че еротичните сцени са доста на брой, което лично за мен е по-скоро минус, но знам, че има читатели, които си падат по тях. Определено са вълнуващи обаче, както и доста разнообразни, така че не омръзват.

Като се абстрахирам от двата минуса (за мен лично), които изброих по-горе, тази книга се чете на един дъх и приковава вниманието. Сюжетът за мен беше интересен, персонажите също, и нямаше момент, в който да ми е било скучно и да съм се насилвала да дочета дадена глава.

Тази авторка е нова за мен, но определено ме спечели. Като завърша прочита на тази, със сигурност ще продължа с друга нейна книга.

Оценка: 5/6

До тези, които се интересуват — филмът, заснет по това произведение, се казва „Бъди до мен“ (Stand by Me) и е с участието на Ривър Финикс (светла му памет) в ролята на Крис. А Стивън Кинг е един от най-добрите разказвачи, раждали се някога, трудно може да те остави безразличен.

Изглежда, че съм една от малкото, на които книгата не се е харесала (или по-точно това, което някак успях да прочета от нея). За първи път попадам на тази авторка и … не съм очарована. Героите някак си не успяха да ми станат симпатични. Освен това твърде много е заложено на еротичните сцени, още в първата глава има такава, което, въпреки че е що-годе добре написана, за мен е минус, губи се тръпката от очакването на кулминацията на чувствата и страстта между героите. На следващо място ми липсва интрига, нямаше никакво по-особено обстоятелство, което да нажежава обстановката, поне в началото. По-натам може и да се е появило нещо, но май нямам стимул да продължа да чета. Накратко е това. Ако някога ми се прииска да я дочета и успея да го направя, ще поставя и оценка.

Чела съм я преди известно време, но коментара пиша сега, след като се опитах да прочета (неуспешно) и две-три от останалите книги на авторката, публикувани тук. Тази ѝ творба определено за мен е най-интересната, и като сюжет, и от гледна точка на главните герои. Любовната история е вълнуваща, както и реалистично развита и съответно завършена в края. Със сигурност бих я препоръчала на феновете на жанра.

Според мен сюжетът е недобре замислен, визирам най-вече „идентифицирането“ на оцелелия. Чак пък толкова да е наивна героинята… Не знам, не ми се стори много реалистично.

Иначе, като изключим това, що-годе интересна книга, но все пак много далече от най-доброто в жанра.

Знаех почти от самото начало кой ще бъде убит и кой ще бъде убиецът, това малко развали удоволствието от прочитането. Но иначе разказът е хубав.

В началото си мислех, че ще ми хареса, но си промених мнението, след като Джейн заобича Грант на втория или третия ден. Определено няма потенциала да е сред любимите ми книги, дори и само заради тази липса на реалистичност.

Отделно от това се бях подготвила за повече динамика (все пак са в джунгла, преследват ги хора), а всъщност почти нищо не се случва, с изключение на два по-напрегнати момента, единият от които даже и не беше в достатъчна степен развит според мен (визирам случката с войника). Това е до осма глава поне, защото дотам стигнах, и май няма да я довърша.

Ако все пак се върна да я дочета до края, ще поставя и оценка.

Книгата е интересна и я прочетох много бързо, но любовната история е някак между другото, повече е наблегнато на историческите събития. Липсва дълбочина в отношенията между Розамунд и Уил. Дори бих казала, че той е доста неубедително изграден образ, за разлика от някои други герои.

Увлекателно написана история, въпреки че голяма част от читателите вероятно от самото начало са се досетили каква е истината. Не считам това за недостатък в никакъв случай, прочетох я на един дъх и с удоволствие.

Имах много високи очаквания за книгата, началото беше обещаващо. Но за жалост твърде бързо се отегчих, не е моят стил това. Диалозите не ми бяха интересни (с малки изключения на моменти), а предвид сюжета можеше да е много по-напрегнато и вълнуващо. Просто не е написана така, че да ми грабне вниманието и интереса до края. Въпреки всичко, оценката ми не е чак дотам ниска, защото сюжетът сам по себе си не беше лош, героите бяха реалистично обрисувани и развити в течение на действието, но стилът на авторката просто не ми допадна и развали удоволствието да мен.

Оценката ми е между пет и шест, но предпочетох да поставя в крайна сметка шестица. Един от многото добри романи на писателката, историята е интригуваща, а да не говорим, че освен Поаро, тук срещаме и мисис Оливър, която ми е любим герой също.

„Шедьовър“ е силна дума, но тази книга се превърна в една от любимите ми (от този жанр) и поради тази причина ѝ поставям толкова висока оценка. За мен лично постепенното назряване на чувствата стои в основата на добрия любовен роман, обратното ми се струва нереалистично, а и в голяма степен безинтересно. Винаги ми се иска да има напрежение между героите, което да се покачва в течение на времето, а не изведнъж — било то емоционално, сексуално, всякакво. Затова и истории, развиващи се стремително още в първите глави, ме отегчават много бързо. Очакването на кулминацията в отношенията, съчетано с интересни и силни характери, това е, което оценявам в този вид литература. Определено настоящият роман си имаше всичко, което търся, дори нещо повече — второстепенните герои са също интригуващи и допълват историята перфектно, а и историческото време също допринесе, поне за мен, защото този период винаги ме е вълнувал. Със сигурност бих се върнала към тази книга след известно време, с удоволствие ще си припомня тази красива любов между Хелън и Кърт.

Ще се съглася с domino1, абсолютно прав.

„Изобщо не е вярно това, че съществувала някаква общност от светлина, нещо като световна клада. Напротив. Всеки сам си носи своята — самотната своя светлина. Моята светлина обаче е угаснала. И няма нищо по-черно от един фитил. […] Когато една светлина угасне, става по-тъмно, отколкото ако изобщо не е светила. И светът е пълен с тъмни изхвърлени хора. […] На всяка цена трябваше да се върна — да върна талисмана на новата му собственичка.

За да не угасне още една светлина.“

Извадка от последната глава. Мисля, че и аз не съм срещала по-въздействащ финал досега в литературата. Любим писател, винаги ще си остане такъв.

Сюжетът е добре замислен, ако трябваше да оценя него, щеше да е максимална оценката. Но някои сцени между героите изглеждат някак непълни, тъкмо напрежението се е покачило и изведнъж — край. Имах усещането за недовършеност просто, сякаш авторката е бързала да напише нещо и с не много голямо желание, за да премине нататък. Но като изключим това, книгата е добра и се чете бързо.

Прочетох я още в гимназията, след това я препрочитах няколко пъти през годините. Така и не ми омръзна. Книгата има невероятно добър сюжет, много добре е написана, динамична и държаща под напрежение, както са написали по-горе. Знам, че вече има екранизация, но смятам, че един римейк би бил много добра идея.

Нелоша книга, но много далеч от шедьоврите на писателката.

Чета Стайнбек от години, но на тази книга някак все не ѝ идваше времето. Започвах я, прочитах една-две глави и я оставях. И така няколко пъти. Постепенно си изградих философия: явно не е назрял моментът.

В крайна сметка тази вечер я прочетох докрая. Какво да ви кажа… По всичко личи, че отлагането е имало смисъл, защото подозирам, че в по-младежките ми години нямаше да я оценя толкова, колкото сега. За тези, които познават творчеството на Стайнбек, той и тук не изневерява на себе си — четеш и оставаш с впечатлението, че всичко си разбрал, съпреживял си донякъде (или в голяма степен) с героите, разпознал си се тук или там, уловил си това почти невероятно умение на този автор да докосва точните струни от човешката душевност (то просто няма как да не ти въздейства), но някъде на заден план все пак продължава да те гложди едно странно и трудно за обяснение чувство — че нещо ти е убягнало, нещо важно. Той именно е авторът, който владее това майсторство до съвършенство, затова и го препрочитаме често, за да открием какво сме пропуснали първия път. Мисля, че в това се крие красотата на литературата, да не откриваш богатството й наведнъж, а постепенно. Мога още много да пиша, но няма смисъл, всеки сам за себе си решава дали му е скъпа тази книга или си е загубил времето. За себе си знам, че вече съм нетърпелива да я прочета отново след около година (за да ѝ дам време да „отлежи“) и да се потопя отново в онзи свят на Стайнбек, който обичам.

Не са много книгите от този жанр, които успяват да ми задържат вниманието и интереса до самия край, но тази е една от тях. Главните герои ми допаднаха като характери, нито една тяхна черта не ме подразни, хареса ми също така това, че чувствата между тях се задълбочаваха постепенно, имаше развитие и то беше съвсем реалистично. Самата идея за сюжет, когато четох резюмето, ми се стори банална (тя уж търси отмъщение, пък накрая се влюбват — съществуват десетки такива книги), но в действителност се оказа, че има някои детайли, които правят историята доста различна (няма да ги издавам, но започвайки да четете, ще се досетите бързо за какво говоря). Като цяло единствената причина да не оценя книгата максимално е фактът, че имам други любовни романи, които са ми фаворити и няма как да ги приравня, но тази също е наистина МНОГО добра. Приятно четене на тези, които сега я започват. :-)

Общо взето и по-лоши любовни романи съм чела. Историята има голям потенциал и интересен замисъл, но е зле написана, поне според мен. По-горе са написали, че преводът е лош, може и от това да е. Въпреки всичко я прочетох докрая и ѝ поставям една солидна 4-ка, защото сюжетът наистина беше добър.

На мен пък нито за секунда не ми беше скучна историята, дори напротив. Единствено не ми хареса, че главните герои някак много набързо се влюбиха един в друг, искаше ми се да има повече моменти между запознанството и влюбването.