Читателски коментари от __CLOSED__Strinka7

Това е, защото има много „я“-та в текста.

Уникална книга — жалко, че родените след седемдесетте няма да я разберат докрай и да ѝ се насладят, както подобава. А може и да е по-добре, знам ли?… И не на последно място — преводът е превъзходен.

Съветвам nickbaizel, когато казва нещо за някого да е добре да е запознат с фактите от живота му (справка: Уикипедия).

Разбира се, че не Ви дреме. Ако Ви дремеше, нямаше да се излагате точно в този сайт (който се предполага, че е посещаван от грамотни хора). Вместо да се обиждате, бихте могли да положите малко усилия и да се поошлайфате в езиково отношение, все пак претендирате, че сте четящ човек, нали?…

Споделям мнението Ви, Asi. Да не говорим, че е продължение на „Ребека“ на Дафни дю Морие, която, с изненада виждам, че я няма в „Читанка“.

Така е, Янко, прав си.

Уважаема Leontina, явно любовните романи не са Ви по вкуса — защо се измъчвате с тях? Ще си позволя да Ви дам съвет — прочетете нещо различно, в литературата съществуват и други жанрове.

cattiva2511, с цялото ми уважение към Вас, но както самата Вие казвате — това е библиотека. В библиотеките се очаква да се намират, съдържат, четат, добавят, съхраняват и каквото се сетите още — литературни произведения. Именно литературни произведения, а не словесни бълвочи, без извинение. Интересно ми е, бихте ли могли да ми посочите въпросните „произведения“ с автор Янко Трендафилов, съществуващи на хартиен носител? И кое ще да е това издателство (ако държи на доброто си име, разбира се), което евентуално би ги издало? Не мога да приема, всеки, който го е засърбяло, да публикува тук безсмислиците си.

Съветвам автора да се придържа към любимите си дейности — шопинг, слушане на попфолк и гледане на предаването „Ясновидци“, а не да изнасилва листа, клавиатурата и „Читанка“, в частност. Също така, за да не се чувства „изолиран от света“, да не се стиска, а да си ползва мобилните данни.

P.S. Не може m-тире да се ползва на поразия, а вместо дефис, пък — хич.

Точно казано. Нула талант, но пък самомнение и претенциозност в изобилие.

Клише до клише. Бездарно и елементарно писание.

Нищо не разбрах.

Подкрепям — това е невъобразим абсурд! Какъв срам! — чудя се на екипа на „Читанка“ — никакво самоуважение ли нямате, та плюете на труда си и допускате подобни писания да петнят страниците Ви?! Жалко, много жалко…

Уважаемият Трендафилов в „творчеството“ си, гордо изложено тук, многократно разиграва два сюжета: смъртта на бабите му и трагичната съдба на невзрачното дебело момиче от малкия град. Категорично отказвам да приема, че „Читанка“ е опитно поле за графоманските напъни на пишман-писатели.

Едно голямо нищо — това не е разказ. Особено отблъскващо беше безкрайното повтаряне на „й“ вместо „ѝ“.

Забавно, леко четиво. Щях да дам шестица, но редакторът е за бой, така че — 5, за съжаление.

Случайно попаднах на тази вълнуваща кореспонденция — няма как, ще се чете…

Присъединявам се, книгата е изключителна.