Сабриел от Гарт Никс
Хубав свят е създал …
Дано се появят още книги от поредицата?!!
Благодаря!
Атлас изправи рамене от Айн Ранд
Добре дошъл отново „Врял и кипял“.
Веднага ще неутрализирам пропуска с Джек Лондон „Желязната пета“ . За Островски не съм сигурен ще имам ли време и нагласа скоро…
За крайностите си прав. На мен лично ми дъха на анархизъм на моменти.
Просто обичам философските подправки в литературата.
Въпрос на вкусови рецептори…
А до pr’а не се бях докосвал, просто водих спор и се спомена въпросната авторка.
Откривам известни прилики с „Трилогия на желанието“ на Теодор Драйзер, това разбира се ако човек съумее да се откъсне, което не е никак леко, от водопада на рационалната философия…
Точно това обаче я прави неповторима.
Ако повече представители на някогашната и сегашна политическа измет я бяха чели, и я четат, светът би бил едно много по-красиво място за живеене.
Аз си я подреждам в моята си библиотека до Оруел и Бредбъри и няма да я оставя да прашасва!
Благодаря на хората положили огромния труд за да я има в Читанката!
Сенсей от Джон Донахю
По-горе под „Рейн“ имам предвид поредицата на Бари Айслър „Джон Рейн“ , която горещо препоръчвам на любителите на пикантни японски подправки разнообразяващи жанра.
Първи сблъсък с автора и определено приятна изненада.
След Лъдлъм, Форсайт, Силва, Рейн, Ларшон и Несбьо се бях поотчаял , че не мога да си намеря нищо стойностно в жанра, но Джон Донахю определено си струва.
Появи се като хладна биричка в жадна тежка утрин…
Прекрасният нов свят от Олдъс Хъксли
Все едно някой е забъркал много сполучлива смес от Едгар Райс Бъроуз, Джордж Оруел и Рей Бредбъри !
Определено се е получило нещо прекрасно , и то през 30’те години, а все едно е писано вчера…
Благодаря на всички, потрудили се за да я има в Читанката!
Хеликония. Пролет от Брайън Олдис
Някой, някъде ги беше сравнил с „Дюн“ на Хърбърт…
Е, не са ! Определено. Но пък не са и никак лоши. Малко приличат на истории от списание „Дъга“, което си е комплимент в определени случаи.
Благодаря на всички потрудили се за това да ги има в Читанката!
Драконите на изчезналата луна от Маргарет Вайс, Трейси Хикман
Още една поредица, поредната, която може спокойно да се разположи в една книга.
Разводняване, разтягане и циклично повторение с комерсиална или пък друга цел, от което страда качеството, за сметка на количеството.
Не лоши идеи иначе, други — повзаимствани от тук — там (Толкин, гръцка митология, Heroes of Might and Magic III и тн.) , но така размити …
Благодаря на хората обаче, положили толкова труд за да ги има книгите в библиотеката!
Драконите на сломеното слънце от Маргарет Вайс, Трейси Хикман
Не знам защо няма коментари все още, но книгата определено загатва за нещо интересно ?!!
Надявам се следващите да оборят читателския ми песимизъм и да развият съвсем не-лошите идеи от първата.
Благодаря за усилията на хората, направили книгите достъпни в Моята библиотека!
Приятно четене!
Господарите от Майк Резник
Еее, това е прекрасна фантастика!
Благодаря за усилията на човека/хората направили я достъпна в Читанка!!!
Близка е до Азимов като размах и до Хърбърт като дълбочина…
Препоръчвам!
Просто не можех да я оставя без коментар…
Стрелецът от Стивън Кинг
Казвам благодаря!
Прочетох всички книги от поредицата.
Ако Кинг не беше такъв сладкодумец щях да спра още след първата…
Не спрях. Явно си го бива.
Хубаво нещо е сътворил.Жив и различен свят:
Guns N’ Roses !
На моменти ми идваше твърде много да се озовавам я в книга на Толкин, я на Азимов, че и на Карл Май…или пък във филм с Клинт Истууд или пък на Куросава. Неговото присъствие в книгите също ми дойде малко в повече, ама нейсе.
Хубаво, че ги е написал.
Макар че, човек се лута от жанр в жанр, като рикоширащ куршум, и след всичко това се чуди как да опише каква точно книга чете в момента, си струва и времето и светоглобусите!
Точка.Комала.
Сблъсък от Стивън Кинг
Е , по-противоречащи си коментари не бях срещал… :)
На брега от Невил Шут
Лека нощ notman.
Спи спокоен. Успя да излееш предвидения си за деня порой от негативизъм.
Все още обаче вярвам, че въпреки същества като теб, Читанката е място където хора четат, препоръчват и изказват мнението си свободно. И това е литературен, а не политически форум.
А стаскировците отдавна са направили своя дебют в изкуството, своите малки революции и вярват в красивото ново, в утрото на надеждата. Вярват, че човечеството не е съставено само от грозота и безпомощност и продължават да създават един нереален свят за други такива като тях.
Що се отнася за грешките, за тази работа си имат редактори.
Мир тебе, notman.
За книгата с две думи:
Всички умряха, а останалите умряха…
Туй то.
Подозренията ти драги notman са твърде далеч от истината…
Не само се докоснахме, а и проникнахме едни в други.
Ти обаче за пореден път се прояви съвсем предсказуемо смесвайки политиката с изкуството.
Няма смисъл да споменавам, че в предния си коментар дадох за пример точно други двама автори с ангросаксонски произход, та даже с авиационни уклони…
Що се отнася до изброените от теб личности, творци и философи съм имал възможността да ги изучавам на родния им език в родината им, което е малко по-различно от сградата, дето сега е Нов Български мисля…
(изключвам мрачния нидерландец)
Тук обаче ти не си проникнал твърде дълбоко, защото не си видял, че тези тримата поставят човека и забележи, неговата борба на първо място!
Това обаче сигурно не ви го преподават в Симеоново.
Аз предпочитам Реноар, Верди и Щайнер, което ни праща в два напълно противоположни лагера.
Изкуството трябва да носи надежда и красота за човека, а не само провокации, пък били те разтърсващи! Иначе ще се казва естество, а от него си имаме достатъчно…
Благодаря милий notman’e.
Дори преди да срещна теб и твоите щедро предоставени линкове, съм имал допир до британски автори и приказки, та за туй имам база за сравнение.
„Това“ верно не е приказка. Може би тъкмо поради това сложих думичката в кавички?!?
А случайно си спомням и други „летящи“писатели като Бах и Екзюпери ,оставили малко по-позитивно настроение у мен.
Баш по моя си почин си представям как някои опознават руския народ четейки Пушкин и Толстой примерно, пък нека си цъфтят и прецафтяват колкото си щат.
Що се отнася до темата бункери:
Такива започват да се строят в САЩ, СССР, острова на горезасегнатия автор,че дори и в Албания, малко след иначе така хуманитарните действия в Хирошима и Нагазаки, средата на петдесетте — началото на шестдесетте години…
Бункери способни да издържат подобна интервенция (Atomschutzbunker) съществуват в Германия даже в края на втората световна война, тъй като ракетите Фау, друго хуманитарно изобретение, са били предвидени за употреба и с ядрени бойни глави.
Клетите австралийци в романа на въздесъщий британский авиатор са описани като банда алкохолизирани депресари, лутащи се като нощни пеперуди край пламък. На теб може и да ти харесва тази воняща, не на Тройной примерно, сган ,но аз харесвам автори , дето сеят надежда!
Нищо лично notman, ама в твоите коментари е винаги лично…
Някой беше казал преди време, че ако искаш да опознаеш един народ е хубаво да започнеш като прочетеш неговите приказки…
В тази „приказка“ има твърде типична британска липса на оптимизъм. Някой би казал, че тя, тематиката не предразполага особено към излишен такъв?!!
Но, това е една от малкото книги, в които наистина няма надежда. И не само. Никаква подготовка, било то духовна идейна или физическа, месеци наред хабене на ресурси и време без никаква съпротива…
Книга за всецялостното безсилие и отчаяние.
Да, не бих я забравил, но ако бях писател бих я пренаписал.
Това е моя персонална гледна точка и подход. Не искам да обиждам хората, за които тази книга носи друго послание!
Надявам се никога да не се сблъскам с написаното!
Генезис от Бърнард Бекет
Все едно прочеткох разказ на Бредбъри, но изишно разточен в много страници…
То и това си е талант!
Даровете всечовешки от Дейвид Фарланд
Интересни идеи…
В първата книга загатват развитие.
Втората е много силна, хубава книга.
Но идва третата, в която всички се губят някак си, и историята зацикля, и става едно лепкаво.
Най — подир, след епична борба със скуката идва последната-четвърта книга.
Там дейност бол, ама се губи смисълът. Противоречия с предните книги. Герои — много, ама се лутат насам-натам в тълпата, я се докопат до враг, я не. Всичко без особен ефект и смисъл.
Кралят им слаб, несигурен и объркан.
Изоставят се цели светове, владетели, независимо врагове или приятели.
И така победата се обезсмисля.
Все едно си гледал как някой играе на съседния компютър, сейвнал е и си е тръгнал.
Жалко да хубавите идеи.
Тихоокеански водовъртеж от Клайв Къслър
Благодаря за коментара! :)
Да не губя време и нерви…
Чистачът от Брет Батълс
За любителите на шпионския жанр, това е доста обещаващо четиво!
Преди време търсих нещо подобно, а това ми попадна случайно, но пък съвсем навреме, и се оказа доста сполучливо…
Приятна изненада от Читанката. Благодаря!
Читателски коментари от Stas Kirov