Ако тази книга беше издадена през времето на социализма в България, той нямаше да продължи 45 години, а много по-малко. Разглежда въпросите на индивидуализма и обективизма, разказани чрез изразните средства на изключително интересен за четене роман. По-просто казано — книгата поставя следния въпрос: Трябва ли умните и способни индивидуалисти, които създават богатствата в едно общество да се грижат за мързеливите и мрънкащи посредственици? И трябва ли първите да търпят постоянната неблагодарност и завист на вторите.
Книгата си заслужава 100% четенето. Ще промени начина Ви на мислене. Вероятно е един от топ 10 на най-добрите романи, писани от американци.
Все пак да не забравяме, че Айн Ранд е псевдоним на Алиса Зиновиевна Розенбаум, която е с руско-еврейски произход и в ранните си години е живяла в Русия.
„Химн“ на мен доста ми повлия от книгите на авторката. Винаги съм залитала по комунизма като идеология, но Ранд успя да ме разколебае и смекчи разбиранията ми. Мисля, обаче, че истината е по средата.Нито прекаления индивидуализъм е здравословен, защото граничи с егоизъм, нито прекаления колективизъм, който пък обезличава отделния индивид. Съвсем спокойно може да се напише и книга в която дадена минорна в процент прослойка индивидуалисти е обгрижвана от всички и живее на гърба на всички.
Та хипотези грозни много и то във всички насоки може да има. Зависи какво е решил да ти внуши автора. Определено ще се чете тази поредица!
Какво му е лошото на егоизма?
Уникална поредица, за две седмици прочетох и трите части на един дъх. Наистина е страшно увлекателна. Изобщо не искам да коментирам философските й възгледи, на мен просто ми хареса да ги чета и да се докосна до мисленето й и до историята на Дагни и Джон Голт. Страхотни персонажи и страхотно усещане, докато се чете!
Оценка „Отличен“!
Айде едно малко по-различно мнение от обичайните хвалебствени такива. Във философията на Айн Ранд има добри елементи. Имам чувството обаче, съдейки по хората, които наблюдавам, издигащи я на пиадестал, че тази книга е вредна ако се чете от разни тъпигьоси и хора, които мама и тати не са ги обичали и/или са израснали в среда, в която са ги тъпкали и малтретирали. Тия същите маниаци после порастват и намират Айн Ранд, която се превръща в техен Бог — превръщайки се в социопати, манипулатори и хора, които фалшифицират всякакви емоции — само и само да експлоатират и да тъпчат околните, печелейки само дивиденти за себе си.
Ти като си израстнал в среда, в която нямаш читави близки хора, много ясно, че тогава всякакви добродетелни качества като алтруизъм (дума с доста широка интерпретация) и прочие ще са ти чужди като концепция и ще проектираш собствените си недъзи върху другите. Ама нали всеки има право на изказ, включително и аз в момента.
Та, да си имате едно наум преди да четете пасквилите на Айн Ранд от по 10000000 страници. Само дето е вероятно, че ще си изгубите времето, освен ако не сте някой като гореописаните. По-добре се насочете към Сун Дзъ, Марк Аврелий или дори Макиавели примерно. А не на разни мислителки като Айн Ранд, страдащи от недостиг на секс.
А това, че е взимала помощи под фалшиво име да не го коментираме. Това само показва колко си противоречи въпросната във възгледите. Та така…
Откривам известни прилики с „Трилогия на желанието“ на Теодор Драйзер, това разбира се ако човек съумее да се откъсне, което не е никак леко, от водопада на рационалната философия…
Точно това обаче я прави неповторима.
Ако повече представители на някогашната и сегашна политическа измет я бяха чели, и я четат, светът би бил едно много по-красиво място за живеене.
Аз си я подреждам в моята си библиотека до Оруел и Бредбъри и няма да я оставя да прашасва!
Благодаря на хората положили огромния труд за да я има в Читанката!
Айн Ранд е прекомерно надценена както като литератор, така и като мислител — по същество тя е най-банален пропагандатор на „уж десните“ следовници на Троцки — либертарианците.
Макар и силно раздут като обем „романът“ „Атлас изправи рамене“ е слабо четиво, дължащо популярността си само благодарение на изкуствено форсирана PRопаганда — и нищо повече. Айн Ранд се е опитала да създаде „десен“ аналог на дистопията на Джек Лондон „Желязната пета“ — дори е копирала сюжетния модел. Но с позорно слаби резултати — и като художество, и като напън за концептуалност. А крайните й напъни за „деснота“ довеждат произведението й до продукт на най-банална левичарщина, опираща се върху догмата за класовата война.
Достойното място на романа на Ранд всъщност е до „Как се каляваше стоманата“. Романът на Островски божем има определени художествени достойнства — Ранд е нямала късмета текстът й да бъде силно пипнат от опитни люде както в литераторството, така и в идеологията, както са направили М. Горки и Иля Еренбург. с текста на Островски
Добре дошъл отново „Врял и кипял“.
Веднага ще неутрализирам пропуска с Джек Лондон „Желязната пета“ . За Островски не съм сигурен ще имам ли време и нагласа скоро…
За крайностите си прав. На мен лично ми дъха на анархизъм на моменти.
Просто обичам философските подправки в литературата.
Въпрос на вкусови рецептори…
А до pr’а не се бях докосвал, просто водих спор и се спомена въпросната авторка.
Една от най — безсмислените и досадни книги на всички времена. Без мързеливите и некадърните, нямаше да има и силно изразени индивидуалисти и хора на науката и изкуството, които да тласкат първите към прогреса и технологиите. Антиционалистическите утопии са безмерно глупави по своята същност, защото индивидуализма не съществува в човешката душа и не е част от човешката същност и човека като социално създаден индвидид. Ние сме създадени за да създаваме блага, а не обратното — благата да създават консуматори, които не произвеждат нищо, но консумират в егоистични размери, дори и онова, което не са създали те самите. Ето защо капитализма и глобализма са най — тъпите и античовешки идеологии — не може да искаш да имаш, дори онова, което нямаш и да не искаш да нямаш, онова, което имаш. Да не произвеждаш за благото на обществото, а само за собствените си егоистични нужди, лишавайки другите от онова, което им принадлежи по право. Ето защо смятам, че тази книга, не трябва да се чете и препрочита!
Is this A. Rand still a thing?!
Слабо от литературна гледна точка. Слаб филм. Слабо като аргументация на идеите прокарани вътре. Идеите сами по себе си заслужават много по-добър защитник и по-добра аргументация, като контрапункт на налудничавите комунистически идеи, срещу които Ранд пропагандира и чиято лична драма допринася много за успеха на книгата в Щатите.
Утопия струи, подобна на тази от левите и противници, но с краен резултат манипулативен психопат, вместо мързелив некадърник. Въпрос на избор, кое е по-малкото зло. Доброто, както обикновено е някъде по средата.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.