Читателски коментари от Skumata

След „Пикник край пътя“ и „Обитаемият остров“, прочетени отдавна почти на шега прочетох и тази книга на братята. Заслужава си всяка страница. Класическо, почти философско предупреждение за това, в което вече се превръща съвременния ни свят.

Един шедьовър от големият Станислав Лем. Задължителна книга за почитателите на фантастиката.

Много хубава книга. На моменти тежат философските размисли на главния герой, но такава е неговата съдба — самотата, а самотата е монолог. Заслужава си да се прочете. Не можах да открия никаква информация за автора. Отвореният финал ме изненада, очаквах дългоочакваната среща да бъде описана. Много подходяща за филмиране, картинна. Препоръчвам за тези които харесват анти утопии с философски привкус.

Увлекателна, като всичко на Саймък.

Тази корица стил „Аватар“ със синята марсианска принцеса е направо смехотворна :)

Като изключим факта, че е писана много преди космическите изследвания на Марс, книгата, възприемана като фантастична приказка има своят чар. Отношението на автора към индианците е типично негативно за епохата. Малко множко ми идват безсмислените убийства от страна на главният герой — Джон Картър. Моралът му е на американски каубой от края на 19 век. Последният филм (http://www.imdb.com/title/tt0401729/), правен по мотиви от книгата ми хареса най-вече със сценографията си и типажите. И добре, че прочетох книгата след този филм, за да си представям героите по визията на филма. Добро четиво за юноши.

Противниците на християнството/Библията винаги са като опарени, да не би случайно някой да им „налага“, „проповядва“, „анатемосва“ и т.н. А Книгата си стои спокойно някъде там и ако има „свободна воля“ ще бъде прочетена и разбрана. Културният и интелигентен подход както на християнина, така и на атеиста предполага толерантност към свободната воля. Ирония за мен е недопустима спрямо всяка вяра, спрямо всяка книга.

Петър Бобев — грешка в бързината :)

Едно от най-силните произведения на големия Димитър Бобев!

И то написана много преди „Джурасик парк“! Респект за големия писател!

Любимият ми български писател-фантаст от младежките ми години. Ако имах това свободно време сега, бих препрочел всичко негово отново. „Светещата гибел“ ми е любимото му произведение.

Чел съм книгата преди повече от 15 години, почти не си спомням фабулата, но бях страшно впечатлен. Увлекателно написана от един от най-добрите ни писатели-фантасти!