Читателски коментари от Muidar

Отвратителен превод.

Романът ми хареса. До толкова, че не повярвах колко безразлични ми бяха разказите поместени след него (особено „Сирени“ и „Възбуда“).

Хрумката на автора за кръстовете и огледалата, и тяхното влияние над вампирите, беше доста остроумна. Допадна ми.

Романът е много различен от филмовата адаптация с Уил Смит и си заслужава — това го казвам за тези, които не биха чели историята, защото са гледали екранизацията.

Тук май са размествани коментари. Не знам. Както и да е.

Този коментар е към старото издание на „хотела“ — https://chitanka.info/text/15594-hotelyt-pri-zaginalija-alpinist

Един от най-добрите разкази на Зелазни.

Пълен с толкова много характерни за него винтчета, които използва и в другите си машинарии :)

Пушещ главен герой, бойни изкуства, притчи, религия и хумор — въпреки тъгата и болката.

Освен всико и преводът е страхотен.

Аз също препоръчвам превода на Максим Стоев, но не толкова заради вече неупотребяваните думи, а заради малоумните политически измишльотини добавени в сюжета в последния разговор между Глебски и Хинкус. В епилога също са вметнати. Не са кой знае какво, но мен ме дразнят.

Относно книгата — страхотна е, препоръчвам на всеки. Дори на тези, които смятат, че не харесват фантастика.

Не знам как щях да възприема романа, ако не бях чел книгите от цикъла по реда им на издаване. Но знам как го възприемам след като съм ги прочел по този начин. И мога да кажа, че „Освободеният“ остави най-силно впечатление у мен (все още не съм чел дъбравата). Хареса ми повече от „Лявата ръка на мрака“, много повече. Може би, защото чувствам посланията вътре за по-близки на сегашното ми мислене, настроение и прочие. Не се замислям много много защо е така, просто го усещам. И съм безкрайно доволен, че авторката е написала такова произведение, а също и че го има на български. Друго произведение от цикъла, което намирам за особено силно е „Планета за изгнаници“. Това и харесвам на Урсула. Пише толкова различни романи!

Магьосник, Сребротрън, Мрак над Сетанон и Сагата за Империята е най-доброто на Фийст. Трите томчета за Крондор също, но те идват като допълнение към случващото се в Мидкемия.

Сагата за войната на студенокръвните е началото на края за мен. Продължавам да чета каквото излиза на Фийст и надали ще спра, но от тази поредица нататък се усеща… не знам как да се изразя. Липса на емоция. Нещата се случват някак твърде лесно, твърде еднакво въпреки разнообразните обстановки и „новите“ опасности. Липсва онова чувство, което ме изпълваше докато четях как всички се прегръщаха и се чувстваха живи, без да се интересуват от родина, вяра, минали вражди и всичко друго след края на битката при Сетанон. Как мрака и невъобразимия ужас бяха стегнали сърцата и душите им мигове преди това. Красивите и загадъчни описания на Елвандар. Липсват ми силни сцени като промяната у Пъг на имперските игри и много други такива случки. В момента нещата са, както четох в един сайт — basic survival engine. Малко или много — съгласен съм.

Войната на Мрачния пък беше толкоз осакатена от преводача или редактора или от двамата. Знам ли и аз от кой. Изречения от по 2–3 реда бяха превеждани на един ред на български. За тези, които се интересуват могат да сравнят английския с българския вариант.

Но, както казах, няма да спра :)

Писането на Фийст е леко и ненатоварващо. Има си добрите моменти във всички по-нататъшни поредици.

Сега ще се види какво е сдялал в новата двутомка — Войната на Демоните.

Приятно четене!

Убийство в Ламът е много скучна, ама много. Джими Ръчицата е приятна за четене, но съм съгласен, че е изсмукана от пръстите, а и вече не помня почти нищо от нея. Доблестен враг ми хареса най-много. Лъха на стария Фийст от нея.