Магьосник, Сребротрън, Мрак над Сетанон и Сагата за Империята е най-доброто на Фийст. Трите томчета за Крондор също, но те идват като допълнение към случващото се в Мидкемия.
Сагата за войната на студенокръвните е началото на края за мен. Продължавам да чета каквото излиза на Фийст и надали ще спра, но от тази поредица нататък се усеща… не знам как да се изразя. Липса на емоция. Нещата се случват някак твърде лесно, твърде еднакво въпреки разнообразните обстановки и „новите“ опасности. Липсва онова чувство, което ме изпълваше докато четях как всички се прегръщаха и се чувстваха живи, без да се интересуват от родина, вяра, минали вражди и всичко друго след края на битката при Сетанон. Как мрака и невъобразимия ужас бяха стегнали сърцата и душите им мигове преди това. Красивите и загадъчни описания на Елвандар. Липсват ми силни сцени като промяната у Пъг на имперските игри и много други такива случки. В момента нещата са, както четох в един сайт — basic survival engine. Малко или много — съгласен съм.
Войната на Мрачния пък беше толкоз осакатена от преводача или редактора или от двамата. Знам ли и аз от кой. Изречения от по 2–3 реда бяха превеждани на един ред на български. За тези, които се интересуват могат да сравнят английския с българския вариант.
Но, както казах, няма да спра :)
Писането на Фийст е леко и ненатоварващо. Има си добрите моменти във всички по-нататъшни поредици.
Сега ще се види какво е сдялал в новата двутомка — Войната на Демоните.
Приятно четене!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.