Читателски коментари от INA BAMBINA

Много добра книга. Завладяващ до самия край сюжет. На фона на „Свидетелката“, който прочетох на скоро, този е освежаваща глътка въздух…силни герои, доста обрати. Държи в известно напрежение. Не прилича толкова на любовен роман, колкото на криминален трилър. Хареса ми. Оценка 5 от 6

Романът е добър като цяло. Сандра Браун е опитен автор, който пише наистина завладяващо. И точно затова минусите му в известна степен ме подразниха. По конкретно не ми стана ясно защо главната героиня влезна в ролята на бегълка от закона след като самата тя сигнализира при това многократно на ФБР за случващото се в Проспър. Като обществен защитник познаващ законите би следвало да знае, че при евентуално съдебно дело срещу виновните, тя ще бъде ключов свидетел на обвинението. Вместо това противно на всякаква логика, хукна да бяга уплашена за живота си, защото бил застрашен. Да не говорим, че има програма за защита на свидетели….но това е др. тема. Нима е очаквала да не бъде призована на свидетелската скамейка. Много наивно.

Другото което ми направи впечатление е глупавата й постъпка с насочването на пистолета към бебето. Явно авторът е искал да придаде повече драматизъм на финалната сцена, защото не виждам друго обяснение за това предвид факта, че в крайна сметка целеше да сплаши свекъра си. Много по-лесно и ефективно беше да го насочи към него, както апропо и направи…

Последното което ме впечатли беше свързано с образа на приятелката й. Тук вече се изказвам субективно, ала за мен беше много неприятна героиня. Вулгарна, развратна и алкохолизирана странница, без елементарно възпитание и приличен вид. Определено беше дразнещ опита на авторът да убеди читателя в нейните дълбоко скрити качества /каквито липсват/, за да я направи забавна и естествена в нейната интелектуална ограниченост и примитивност. Иначе развоя на събитията е много добре поднесен. Останалите герои също. Изненадващи обрати не липсваха. Оценка 4 от 6

Извинявам се за правописните грешки. Пиша от телефона си.

Прочетох трилогията. От трите книги най ми хареса първата — за Лъки. Втората вече писах, че любовта на героинята има зловещ привкус, а третата за третата мога да кажа само, че е неангажираща книжка за слетобедно четене. Героинята е сладка и непосредствена, но е и доста наивна и по детски инфантилна. Освен това е разглезена и й куца възпитанието. Казва й се да не ходи при онзи бизнесмен и да го зачеркне от списъка с потенциални клиенти. Очевидно героя има някакъв проблем с него, но тя точно при същия отиде въпреки, че знаеше мнението на партньора си. Лошо възпитание и липса на задръжки. Иначе не лош роман, но както писах в коментарите на книгата за Чейс авторката има и по-добри, много по-добри романи.

Изключително …… ЗЛОВЕЩА жена е главната героиня. Поведението й е на психичноболна с маниакално обсебеност от Него. Обичала го от детството, но той не подозирал за чувствата й. После като разбрала за сватбата му плакала. Сближила се с жена му за да бъде близко до него въпреки че разбира се подбутите й били чисто „приятелски“. Купува къщата в която е щял да живее със съпругата си, ако не беше умряла защото видите ли искала тя да живее в нея …. с него….това много напомня психотрилъра „Фатално привличане“ и честно казано така поднесена сюжетната линия буди в мен, като читател мисълта, че това е гореописаното. Ето защо недоумявам, какво точно е целяла авторката с написването й. Още повече предвид факта, че героя не се смущава от очевидно маниякалното поведението на своята любима спрямо себе си…След прочитането на тази книга посланието „Любовта е лудост“ за мен придобива нов смисъл. Сандра Браун е изключителен писател и затова съм разочарована от това й творение. 0 от 6т.

Книгата е изключителна. Сюжета многопластов и увлекателен. Горещо препоръчвам. 6 от 6

Съгласна съм с по-горните коментари. Много наивни мисли от страна на героинята. Дори бих казала, че е доста инфантилна. Сюжета можеше да бъде реалистичен, ако тя се държеше по-зряло…Писателката има и по-добри книги.

Дядото е изключително досаден и леплив. Намесва се през цялото време.

Героинята се държише много на място в началото. Беше въздържана и уравновесена. Но после, след сватбата си, все едно гледах друг образ. Една лабилна, психясала, ревнива съпруга, която изпада в нелепи ситуации във всяка глава. Или това е било умишлено замислено от автора с цел да покаже и слабите й черти от характера или той пиши просто, колкото да запълни главите на книгата с нещо…

Изключително глупава книга. Липсва каквато и да е фабула. Героинята е описана като празноглава и дразнеща с глупави умозаключения. Диалозите са крайно безмислени да не кажа абсурдни. 0 от 6т. Не си заслужава дори и за следобедна книжка.

И разбира се тя го мрази, но не може да му устои…класика.

Романа ми изпили нервите честно казано. Героинята е рядко глупава…обещана на един, на тайна среща с друг….уж само за да се сбогува…пък накрая гола….Ще бяга за да осууети сватбата…пък няма да бяга….един истински хаос в главата й. А що се отнася до самия сюжет…ами честно откровенно дублиран с първата книга от поредицата. И честно да си кажа тази ролева линия: жената — непокорната робиня и мъжа — смелия и властен господар, който я „опитомява“ сякаш е кон почва да втръсва. Ще ми се да прочета любовна книга с по-различен сюжет. Липсва оригиналност.

Тази книга е най-добрата от трите. Другите са с по-скучен сюжет.

Мислех, че коментарите на останалите читатели са преувеличени относно насилието в книгата, но се оказаха прави. ТВЪРДЕ МНОГО НАСИЛИЕ! В реалния свят, ако една жена, като главната героиня преживее това, което пише в книгата, едва ли всичко ще завърши с хубав край. Иначе сюжета е хубав, интензивен и няма излишни размотавания, но с малки забележки. Напр. наивно е да се внушава, че героинята не успява да каже, че не е проститутка и допуска безропотно да я съблекат непознати мъже…също така премълчаването й че е бременна, когато любимия й заминава задълго, защото видите ли пак неуспяла да се изкаже в последната им нощ заедно….но иначе имаше и осезаемо силни моменти, като сцената с приятелката й когато я молеше да й помогне да се самоубие за да не преживее групово изнасилване в лагера на диваците…макар че за първи път прочетох, че индианците са пленявали бели жени за да ги правят племенни проститутки….мисля, че авторката е пресолила манджата с това…

Романът ми допадна. Драматизмът на събитията, превратностите на съдбата са описани много реалистично. Образите на героите са издържани, а развитието на сюжетната линия е интересна.

Такъв странен роман не бях чела. Странен до нелепост. По-скоро не ми хареса и причината е че, главния герой е слабохарактерен и неуравновесен. Според мен така описан може да влезне в учебниците по психиатрия. Романа е изпълнен със сцени на насилие и нежелан секс… Какво е посланието на авторката? Агресорът е секси. Да те бият е любов. Твърде напомня на 50 нюанса….вече изтъркатлна до болка тема :(

И първата и втората книга от поредицата са изпълнени с опити за изнасилване и спасяване в последната минута. Това до известна степен създава досада в читателя. Иначе като цяло първия роман „Дръзка любов“ е по — добър като сюжет от втория, който е доста блудкав.

Едно нещо ми направи силно впечатление. Главната героиня е куха лейка. Прави изключително наивни разсъждения и действа доста инфантилно. Това разваля книгата.