Романът е добър като цяло. Сандра Браун е опитен автор, който пише наистина завладяващо. И точно затова минусите му в известна степен ме подразниха. По конкретно не ми стана ясно защо главната героиня влезна в ролята на бегълка от закона след като самата тя сигнализира при това многократно на ФБР за случващото се в Проспър. Като обществен защитник познаващ законите би следвало да знае, че при евентуално съдебно дело срещу виновните, тя ще бъде ключов свидетел на обвинението. Вместо това противно на всякаква логика, хукна да бяга уплашена за живота си, защото бил застрашен. Да не говорим, че има програма за защита на свидетели….но това е др. тема. Нима е очаквала да не бъде призована на свидетелската скамейка. Много наивно.
Другото което ми направи впечатление е глупавата й постъпка с насочването на пистолета към бебето. Явно авторът е искал да придаде повече драматизъм на финалната сцена, защото не виждам друго обяснение за това предвид факта, че в крайна сметка целеше да сплаши свекъра си. Много по-лесно и ефективно беше да го насочи към него, както апропо и направи…
Последното което ме впечатли беше свързано с образа на приятелката й. Тук вече се изказвам субективно, ала за мен беше много неприятна героиня. Вулгарна, развратна и алкохолизирана странница, без елементарно възпитание и приличен вид. Определено беше дразнещ опита на авторът да убеди читателя в нейните дълбоко скрити качества /каквито липсват/, за да я направи забавна и естествена в нейната интелектуална ограниченост и примитивност. Иначе развоя на събитията е много добре поднесен. Останалите герои също. Изненадващи обрати не липсваха. Оценка 4 от 6
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.