Читателски коментари от Роди

Много добра и увлекателна приказка. Съжалявам, че я прочетох сега, а не когато бях малка. Със сигурност щеще да ми хареса още повече. Препоръчвам я на по-младите читатели.

Страхотна книга. Написана е много увлекателно. Успя да задържи интереса ми докрай. Препоръчвам ви я.

Великият Гетсби е смятан от мнозина за един от най-добрите романи на 20 век, но въпреки това не успя да ми стане любима книга.

Протагонистът Гетсби, заобиколен от мними приятели, не може да се откъсне от своето минало и иска отново да бъде с любовта на живота си, Дейзи. Дейзи, обаче, е вече женена за милионер и имат дъщеря. Това не спира Гетсби. Той успява да забогатее и започва редовно да прави партита в дома си надявайки се там да се срещне с Дейзи. Дали ще успее? Няма да разкрия повече подробности заради хората, които са решили да прочетат книгата.

Книгата трябва да се прочете. Надявам се да ви хареса поне колкото на мен.

Страхотен разказ за чуждото мнение и пагубното му влияние.

Съгласна съм с gost, че „мечтаят“ е точния превод. Действието се развива в близкото бъдеще. Земята е покрита с радиоактивен прах. Повечето от животинските видове са изчезнали. Хората имигрират на други планети. Тези, който остават на земята, живеят в ужасни условия. Да притежаваш животно е въпрос на статут. Поради високата цена на истински животни, хората си купуват електрически. Новото поколение хуманоиди не осъзнават, че са роботи и като всички останали мечтаят да притежават свое собствено животно. Протагонистът трябва да открие тези хуманоиди.

Книгата е интересна, препоръчвам и филма по книгата с участието на Харисън Форд — „Ловец на хуманоиди“ (Blade Runner).

Напълно съм съгласна с batekosta. Интересна идея, но по-голямата част от книгата е доста скучна.

За мен това е един шедьовър. Написана е толкова реалистично, че в един момент имах чувството, че усещам миризмите на Париж около мен. С удоволствие бих я препрочела. Препоръчвам ви я.

Невероятна книга, написана страшно увлекателно. Прочетете я.

Съгласна, съгласна. А допускаш ли, че телефонът може просто да е извълнял и диалогът да не е проведен по телефона, а от двама души в стаята. ;)

Приемам забележката. Идеята ми беше, че „то“ дори не се поддава и на bedhead, защото „sit on“ означава и блокирам, въздържам. Реших че така ще е по-интересно и ще предаде по-успешно шегата.

Страхотна книга. Изобщо не се усеща, че е писана преди повече от 100 години — увлекателна и актуална. Ако смятате да прочетете книгата, пропуснете следващия параграф.

Протагонистът пътува в далечното бъдеще когато човешката раса е еволюирала в два вида — елои и морлоки. Елоите са потомци на аристократите. Те са красиви, безгрижни и простовати; липсата на проблеми и изпитания е закърнила мозъците им. Морлоките, потомци на работническата класа, са грозни и страшни, живеят под земята. Те грижат се за елоите (произвеждат за тях дрехи), но ги използват и за храна (подобно на добитък). Невероятна идея.

Страхотна книга. Прочетох я след като гледах филма на Кубрик със същото заглавие. Разликите между филма и книгата са много малко. Много бях изненадана като разбрах, че филмът и книгата са разработени по едно и също време, даже книгата излиза след филма. Компютърът ХАЛ-9000 ми хареса повече във филма, отколкото в книгата (във филма ми се стори по-зловещ :)). Споменавам това, защото обикновено книгите са по-добри от филмите и за мен това е едно от малкото изключения. Приятно четене.

И аз не съм доволна от превода. Представям ви моя вариант, мисля, че се е по-близо до оригинала. Надявам се да ви хареса.

„Физиката на магията е следната: няма магьостник, който да може да постигне резултат надминашащ собсвените му физически способности, колкото и да се опитва да го скрие (1).

И, отритнат, той извърши Ритуала на Издуването и призова един демон от дълбините на Ада за да й даде урок, който няма да забрави, вещицата.

Телефонът извъня.

«Е, браво», каза тя. «Не иска да стане (б.пр.)».

Дъхът му се учести. «И?»

«Чуй», каза тя.

И той чу гласа на демона, далечен и нещастен:

«…страшно съжалявам…обикновено няма проблем… о, боже, това никога не ми се беше случвало…»

(1) Виж Некротеликомникон, стр. 38“

(б.пр.) bedhead e игра на думи — табла на легло и фелацио докато мъжът спи.

Книгата ми хареса повече от „Египетската тайна на Наполеон“ и „Синята дама“. В стил Дан Браун/Умберто Еко (Името на розата), Сиера ни разказва за „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи и скритите послания в стенописа. Много приятно четиво, препоръчвам я.

Страхотна книга, препоръчвам я. Ето и един цитат от книгата, които ужасно много ми хареса:

„Цялото ви тяло, от крайчеца на едното крило до крайчеца на другото — казваше им Джонатан друг път, — не е нищо друго, освен самата ви мисъл, изразена във форма, която можете да видите. Разкъсате ли оковите на мисълта си, вие ще разкъсате и оковите на тялото си…“

Това е книга, която всеки трябва да прочете. Главният герой Скрудж се среща с три призрака в коледната нощ и с тяхна помощ разбира, че трябва да преразгледа ценностната си система — няма нищо по-важно от семейството, приятелите, любовта и това да помагаме на хората, които са в нужда. Книгата не успя да ме развълнува особено, затова не и дадох и висока оценка. Да, книгата е класика, но не мисля, че е шедьовър. Приятно четене.

Книгата се базира на живота на Мария Хесус де Агреда (Синята дама — Blue Nun). Тя успява да покръсти някои индиански племена преди испанските мисионери да пристигнат в Америка чрез метода на билокация. Авторът споменава и за някои интересни проекти като хроновизия и използването на звуци за стимулирането на различни функции на мозъка, които си заслужава да се проучат допълнително. Също така научаваме, че нищо не е случайно.

Авторът хипотезира върху целта на пътуването на Наполеон до Египет, а именно търсене на тайната на вечния живот. Сиера ни разказва и за детството на Христос в Египет и за това как той е бил посветен в тайните египетски учения и е бил повлиян от египтологията (празника Кръщение Господне). В книгата имаше една сюжетна линия, която ми се видя леко изкуствена и развали общото впечатление от книгата. И да, Сиера се доближава до Дан Браун, но тази книга не можа да ме заинтригува толкова колкото книгите на Браун.