Читателски коментари от Мирабел

Това е една от първите книги на Кинг, впоследствие той развива умението си да създава напрежение и да вдъхва страх. За мен следващите му са далеч по-добри

Ако не сте го прочели като юноши, не си правете труда.

Книгата е посредствена.

Да, целият замисъл на поредицата е много изобретателен и адмирации за Роулинг, която мотивира младежта да чете. Но в цялата поредица липсва висок литературен език, метафорите се повтарят, създава се прекрасен материален свят, който обаче емоционално не е запълнен в дълбочина. Особено в тази последна книга самият сюжет беше… тегав, героите взимат решения без реална аргументация и понякога тази липса се запълва с наивни твърдения тип: човек под стрес не може да лъже и после целият сюжет се гради върху това предположение.

Книгата е различна, героят е различен. За мен той не иска да бъде разбран, а да бъде приет. Аз се включвам в коментарите, за да ви препоръчам „Странна случка с куче през нощта“

Книгата е симпатична, написана с чувство за хумор, приятна и ненатоварваща за четене, но с напредване на историята се пренасищаме от главния персонаж — писателката, която на моменти се представя в розова светлина.

Аз съм скептична по отношение на гурута и ашрами поради лични срещи с фанатици в тази област, та тази част не ме грабна много, още повече защото всичко е твърде центрирано към гуруто, която така и не се появява и защото вярвам, че има много други начини да се постигне духовна висота, но както и да е. Изобщо частта в ашрама за мен е от фанатичен порядък и съдържа малко неща, които човек може да вземе за себе си, но частта за Италия беше наистина очарователна.

Ако сте много емоционална персона, преживяваща раздяла и седяща на кръстопът — това е Вашата книга.

аз съм точно на средата на книгата и не разбирам защо има толкова висок рейтинг. Всичко за мен е посредствено. Героите са или добри, или лоши, няма дълбоки персонажи, описанията ми се струват повърхностни. Ако искате добра книга за поколения, безспорно това е „сто години самота“, „Къщата на духовете“ на Исабел Алиенде е също подобна, макар и не толкова добра. Наистина съм много объркана защо това е световна класика. Няма някакъв силен морал, или терзания, тип Достоевски, просто не ми дава нищо. Ще я дочета все пак до края, може би грешката е в мен.

Идеята е много добра, но честно казано очаквах повече. Според мен има автори, които биха могли да разкажат историята по-добре. От друга страна докато четях книгата и ме беше налегнало едно ужасно чувство, което идва да покаже, че е предала тягостното настроение.

Книга, преизпълнена с много любов и добрина(въпреки някои фрапиращи моменти в сюжета), която ни показва колко малко знаем за Афганистан и как независимо от страната, религията и вярванията, хората имат еднакви ценности. Много съм впечатлена от начина, по който са представени отношенията между хората и „парливите“ теми в европейското общество.