Читателски коментари от Маслинка

Не мога да повярвам, че някой е дал шест и окачествил тази книга като шедьовър! Романът е пълен боклук; тези от вас, които са с патриотични чувства може дори да се обидят на места.

Страхотна книга, нежна, забавна, затрогваща. Има още няколко на авторката в този стил (тези с шотландците), но на мен ми харесва най-много характерът именно на тази нейна героиня. Препоръчвам горещо, в този роман има много смях и любов.

Не ми хареса особено тази книга — герои с твърде изтъркани характери, предвидимо действие. Бвз да казвам, че е лош просто не се почувствах увлечена от този роман.

ganiva, много, много ти благодаря. Помня този роман от момическата ми възраст и се опитвах да го намеря, но без успех. И ето как понякога и случайността помага.:)

А за книгата мога да кажа само, че е страхотна. След като роман в този жанр е оставил толкова впечатление у мен, че да го търся неколкократно, значи наистина много ме е впечатлил.

След двата коментара се жертвах да прочета първа глава. Пълна боза, авторката никога не е стъпвала по тези места, иначе щеше да е чувала, че кльощави блондинки рядко са интерес за египтяните, а Долината на царете съвсем не е далеч от Луксор, в пустата, неплодородна земя. Не си губете времето с тази книга.

Аз пък не харесвам книгата, защото през по-голямата част изпитвам нескрит гняв към главната героиня. Наясно е, че живее в свят с ограничения, би трябвало да знае, че не може да има всичко, но въпреки това, когато среща истинската, страстна любов и избира да я изживее решава, че това не стига, не, трябва да има и детето си.

Не ме четете погрешно, разбира се, че за една майка детето е най-важното; искам да кажа, че ме е яд на тази жена, която иска и любовта, и детето, а шансовете за това са нулеви и тя го знае. В такъв случай си правиш избора и си носиш кръста, а не се луташ като пумпал така, че да загубиш накрая всичко и да погубиш не само себе си, а и други.

Много добра книга. Много, много добра.

Характерите са много добре изградени и макар като всеки роман в този жанр да знаеш какво ще стане, книгата се чете на един дъх, в очакване как ще се развие сюжетът. Много чувства и емоции, но макар да се много, те не са в повече. Глава шестнайсет ми докара сълзи в очите.

Препоръчвам горещо за всеки, който търси по разтоварващи мисловно книги, но все пак нещо стойностно, което няма да му изгуби просто времето, а и ще го обогати емоционално.

Книгата беше интересна и ме държа в напрежение горе-долу до своята среда, когато започна да ме изпуска като читател. Дойде ми твърде много „лекотата“, с която толкова бързо се срещнаха хората с книги с дракон, сякаш е достатъчно просто да влезеш в непознат град и да заговориш втория срещнат за Дракула. Звучи твърде нереалистично (ако, разбира се, приемем за реалистичен сюжет, в който се издирва 500 годишен вампир:)).

Нямах намерение да чета. Нищо подобно. Всичко, което исках, бяха само няколко фрази. Нещо достатъчно силно, достатъчно смело, за да успокои думите от анотацията на гърба, които продължаваха да се въртят в главата ми. Огънят се загася с огън, казват хората. Няколко изречения, може би една страница, и тогава сигурно щях да успея да се успокоя.

Прологът. Писмото. Само няколко думи.

Но преминавайки по първия ред, очите ми бяха приковани.

Все едно потънах във вода.

И се влюбих в тази книга.

Предполагам, че може да я прочетете, ако искате. Въпросът обаче е „защо“ да го правите?

Да го кажем така — ако сте млади, безгрижни, сигурни сте, че ще живеете поне още осемдесет години и ще направите в тях каквото сте си мечтали — добре, може да изгубите няколко часа от времето си, за да прочетете книга по отдавна дъвкана тематика, с твърде елементарен език и с чести грешки, които се пробутват за истина.

Но ако не сте в тази категория, моля ви, изберете нещо друго.

Това е страхотна книга написана с чувствителност, заслужаваща внимание интрига с напрежение до последния момент и завладяваща еторика. Стилът на авторката й позволява да избегне типичните клиширани захаросани любовни сцени, което за книга в този жанр е голяма похвала.

Книгата е интересна и четивна, фактологическите грешки на автора са съвсем малко на брой и предвид, че това е роман, а не научен труд не си струва да се споменават, но остава леко дразнещ александроцентризмът на разказа.

Все пак, ако имате желание и обичате подобен род историческа художествена литература си струва да я прочетете.

Скучно, дълго, объркано, с много безсмислени действия; чела съм я преди петнайсет години, в тинейнджърска възраст, когато този жанр е нов и вълнуващ, но дори и тогава се чувствах така — представете си значи колко е зле книгата.

Само защото след толкова време си спомних нещо от нея не дадох оценка „1“, а „2“.

Авторът разказва така, както ние сънуваме.

И аз гледах като дете анимацията, и мен ме трогна толкова дълбоко, така, както вече ще нося и книгата в себе си. Трудно се описват с думи думите на автора, те са като далечен полъх от стара песен за принцове, магьосници и еднорози, който улавяш със сърцето си и който се чува все по-тихо.

А може и никога всъщност да не го е имало.

Книгата е най-слабата творба на тази авторка, от всички нейни книги, които съм чела. Честно казано е пълна с клишета и остарели стереотипи, а характерите на главните герои са изградени твърде крайни и са всичко друго, но не и реалистични.

Харесвам много Джудит Макнот и бих Ви препоръчала всичко нейно, освен това.

За мен без съмнение най-доброто от Еко. Същата смазваща ерудиция, като в „Името на розата“, но поднесена с хумор. Детективската нотка е много по-интересна от тази в „Името..“, а унищожителната ирония с „конспиративните“ теории за светоен ред е точно на място в онези години на писане на книгата; за съжаление толкова актуална и днес.

Авторът е криптирал дребни интелектуални закачки със знаниета на своя читател, което е черешката на тортата за онази от тях, които имат достатъчно знания, за да не се затрудняват с първата сюжетна линия.

Любим автор, описва любовта и живота по прекрасен начин.

Цялата серия „Средновековие“ е удивителна поетична приказка за магията на сърцето.