Нямах намерение да чета. Нищо подобно. Всичко, което исках, бяха само няколко фрази. Нещо достатъчно силно, достатъчно смело, за да успокои думите от анотацията на гърба, които продължаваха да се въртят в главата ми. Огънят се загася с огън, казват хората. Няколко изречения, може би една страница, и тогава сигурно щях да успея да се успокоя.
Прологът. Писмото. Само няколко думи.
Но преминавайки по първия ред, очите ми бяха приковани.
Все едно потънах във вода.
И се влюбих в тази книга.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.