Записки от една голяма страна от Бил Брайсън
На моменти авторът толкова дразнещо оригиналничи , че чак пише глупости .
Жестока любов от Колийн Хувър
Не е някоя грандиозна книга, но поуката, която остава за читателя ми хареса.
Теменужки през март от Сара Джио
Ако една прочетена книга продължава да те кара да размишляваш над нея, за героите си и за историята, която разказва, значи е била интересна и вълнуваща. Тази книга е от тези!
Среднощни приливи от Стивън Ериксън
Действието се точи много по-мудно от предходните книги ,но в никакъв случай не без интересно .По-бавното развитие на историята се дължи на това ,че става въпрос за ново сказание не пряко свързано с предходните книги ,а именно последният етап в историята на расата нечовеци Тайст Едур — децата на Скара Бандари — Баща Сянка (третото потомството на Майка Тъма) и тогавашните им съперници империята на лидерийците, които също за пръв път са представини в поредицата за света на Малазан. Тук е описан живота на Трул Сегнар (Тайст Едур) ,които изигра роля в предходната книга Дом на вериги и неговото семейство, което изиграва ключова роля в съдбата на всички племена на Тайст Едур.
Паралелите със историята на САЩ и потискането на коренното индианско население са много сходни ,като се прибави и описанието на Лидерийската държава-империя ,като търговска и сребролюбива поробваща най-вече финансово ,превръщаща всеки извън елита във длъжник-роб.
А Техол Бедикт детайлно познава механизмите ,които движат икономическата машина поддържаща империята и се възползва от слабостите и за да изпълни планът си за отмъщение.
"Не съм сляп за подмолните мотиви на алчност, върху които е основана нашата цивилизация при всичките й претенции за предопределението й като защитник на справедливостта и за безукорна почтеност.,,
,,Знаеше, че такива мрачни моменти в ледерийската история се пренебрегват систематично и буквално не играят никаква роля в културните им представи като за носители на прогрес, освободители от оковите на примитивни начини на живот, на жестоки традиции и порочни ритуали. Освободители, предопределени да изтръгнат от ръцете на жестоки тирани потиснатите им жертви в името на цивилизацията. Рядко се признаваше, че след завоеванията ледериите налагаха собствените си правила на потисничество. Нали в края на краищата имаше само един път към успех и съвършенство, постлан със злато и поддържан от ледерийските събирачи на данъци — и само свободни можеха да вървят по него.
„Свободни да се облагодетелстват от тази игра. Свободни да разберат собствените си вродени недостатъци. Свободни да злоупотребят други с тях. Свободни да бъдат експлоатирани. Свободни да бъдат притежавани заради дълг. Свободни да бъдат изнасилвани.“
В това пето сказание липсва напрежението от баталните сцени на предходните книги и
за разлика от тях в тази сякаш присъства повече социална/политическа философия и размисли за класите в обществото и породеното неравенството от тях, робството и меркантилността ,но естествено не липсва и житейска философия свързана с въпросите тормозещи отделния човек и мястото му в обществото и вселната и смисъла на съществуването му.
Битките са много повече от ментален характер (интриги, заговори и предателства) отколкото от физически (стомана срещу стомана ,магия срещу магия),но естествено в края на сказанието ,когато се свържат всички части на историята има задължително финално клане и изненадващи обрати.
И за да не е толкова мрачно и сериозно сказанието присъства и интелигентния хумор на Ериксъновите герои.
Среднощни приливи на е свързана пряко с предните четири книги ,но не е и самостоятелен роман ,а такъв от който следват събития развити в следващите романи Вихърът на жътваря (Reaper’s Gale сказание 7-мо) и Прах от мечти (Dust of Dreams сказание 9-то),струва ми се че по отношение на начален роман (различна времева линия) и като наситеност от сцени на действие сказанието наподобява или е най-близко до Лунните градини.
Единствен дъх от Луси Кларк
струва ми се незавършена- инче ми хареса
Забранени места от Пени Винченци
Прекалено много ненужни обяснения, очаквах много повече а пък края въобще не ми хареса.
Сладка дива любов от Розмари Роджърс
Един доста нетипичен „любовен“ роман…малко със зор довърших първата книга и се чудя за втората..
Общо взето, два съсипани живота, заради неконтролируемия нагон на главния герой…странно разбиране за любов…то пък чак толкова упорит и сложен характер, не че няма такива мъже, има и такива съдби, като на главната героиня,ама за роман ми идва в повече.
С две думи, когато човек не разсъждава с мозъка си, а се оставя на нагона и сексуалните си инстинкти да определят действията му, нищо добро не може да произлезе от това.
Книгата определено кара човек да се замисли, но в никакъв случай не е разтоварващо четиво, каквото се очаква от жанра.
Тази нощ или никога от Дара Джой
Хареса ми!
Много гот от Кармен Рийд
На мен книгата много ми хареса — истории от реалния живот, забавни диалози, интересни персонажи. Бих я прочела отново в определени моменти.
Последният ден на Сътворението от Волфганг Йешке
Четох книгата още като ученик и винаги , когато стане въпрос за Гибралтар , се сещам за нея . Много забавно четиво .
Седем години копнеж от Силвия Дей
Наистина много хубав любовен роман!
Слънцето също е звезда от Никола Юн
Разкошна книга, истинско удоволствие!
Роклята от Софи Никълс
Книгата е много хубава, да реалността е такава, но все пак авторката е успяла да направи прекрасна история.
Дивата котка от Хедър Греъм
Обожавам историческите любовни романи, но винаги поведението на героинята ме изпълва меко казано с потрес и отвращение.Някак си разликата между достойнство и брутален магарешки инат ми идва в повече.Просто такова поведение е нереално и нямам идея дали наистина съществува. И това обезсмисля удоволствието от прекрасната история.В реалният живот такова поведение е абсолютно безсмислено и дори смешно. То бива инати, но тук е прекалено! Винаги още на втора — трета глава искам искрено да пребия героинята . Иначе историята е много хубава.
Четирите цвята на магията от В. Е. Шуаб
Става за четене, но нивото — за тийнове. Добре и не повече.
Галактическа болница от Джеймс Уайт
Ако не харесваш научна фантастика може да не ти хареса. Чудя се защо ще започнеш изобщо да го четеш
Медичите. Кръстниците на Ренесанса от Пол Стратърн
Колкото и да намирам Ренесанса за привлекателен, тази книга, за жалост, в моите очи има стойността на онези познати джобни произведения с изрисувани на корицата дами в екстаз, евентуално на границата на припадъка.
Родословното дърво на Медичите, прикрепено към изданието, не превръща книгата в исторически роман. Още по-малко, в добър такъв.
четох до 86 стр……не ми е интресно.
Поетичен разказ за суровата реалност. Ако човек успее да живее вдъхновено,
да работи обикновената си работа с вдъхновение, тогава в живота му има вълшебство,
Колко от нас обаче могат да постигнат това?
Знакът на съдбата от Даниел Стийл
Една прекрасна книга! Една от най- добритекоито съм чела…
Читателски коментари