Действието се точи много по-мудно от предходните книги ,но в никакъв случай не без интересно .По-бавното развитие на историята се дължи на това ,че става въпрос за ново сказание не пряко свързано с предходните книги ,а именно последният етап в историята на расата нечовеци Тайст Едур — децата на Скара Бандари — Баща Сянка (третото потомството на Майка Тъма) и тогавашните им съперници империята на лидерийците, които също за пръв път са представини в поредицата за света на Малазан. Тук е описан живота на Трул Сегнар (Тайст Едур) ,които изигра роля в предходната книга Дом на вериги и неговото семейство, което изиграва ключова роля в съдбата на всички племена на Тайст Едур.
Паралелите със историята на САЩ и потискането на коренното индианско население са много сходни ,като се прибави и описанието на Лидерийската държава-империя ,като търговска и сребролюбива поробваща най-вече финансово ,превръщаща всеки извън елита във длъжник-роб.
А Техол Бедикт детайлно познава механизмите ,които движат икономическата машина поддържаща империята и се възползва от слабостите и за да изпълни планът си за отмъщение.
"Не съм сляп за подмолните мотиви на алчност, върху които е основана нашата цивилизация при всичките й претенции за предопределението й като защитник на справедливостта и за безукорна почтеност.,,
,,Знаеше, че такива мрачни моменти в ледерийската история се пренебрегват систематично и буквално не играят никаква роля в културните им представи като за носители на прогрес, освободители от оковите на примитивни начини на живот, на жестоки традиции и порочни ритуали. Освободители, предопределени да изтръгнат от ръцете на жестоки тирани потиснатите им жертви в името на цивилизацията. Рядко се признаваше, че след завоеванията ледериите налагаха собствените си правила на потисничество. Нали в края на краищата имаше само един път към успех и съвършенство, постлан със злато и поддържан от ледерийските събирачи на данъци — и само свободни можеха да вървят по него.
„Свободни да се облагодетелстват от тази игра. Свободни да разберат собствените си вродени недостатъци. Свободни да злоупотребят други с тях. Свободни да бъдат експлоатирани. Свободни да бъдат притежавани заради дълг. Свободни да бъдат изнасилвани.“
В това пето сказание липсва напрежението от баталните сцени на предходните книги и
за разлика от тях в тази сякаш присъства повече социална/политическа философия и размисли за класите в обществото и породеното неравенството от тях, робството и меркантилността ,но естествено не липсва и житейска философия свързана с въпросите тормозещи отделния човек и мястото му в обществото и вселната и смисъла на съществуването му.
Битките са много повече от ментален характер (интриги, заговори и предателства) отколкото от физически (стомана срещу стомана ,магия срещу магия),но естествено в края на сказанието ,когато се свържат всички части на историята има задължително финално клане и изненадващи обрати.
И за да не е толкова мрачно и сериозно сказанието присъства и интелигентния хумор на Ериксъновите герои.
Среднощни приливи на е свързана пряко с предните четири книги ,но не е и самостоятелен роман ,а такъв от който следват събития развити в следващите романи Вихърът на жътваря (Reaper’s Gale сказание 7-мо) и Прах от мечти (Dust of Dreams сказание 9-то),струва ми се че по отношение на начален роман (различна времева линия) и като наситеност от сцени на действие сказанието наподобява или е най-близко до Лунните градини.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.