Читателски коментари

Хах, защо мислиш така, Black Wolf? На мен лично книгите на Карлос Кастанеда промениха живота ми. Невъзможно ми е да напиша тук как точно, но сега се чувствам най-щастливия човек на света и ако има неща, които ме правят нещастен, знам че е в моя власт да дам всичко от себе си да ги променя. Уникално състояние на духа наистина. Все едно, любопитен съм все пак, Black Wolf, защо мислиш така?

Ако има някой който не е чел тази велика книга , той не знае нищо за въображението и фантазията…..

Лично за мен,това е най-доброто произведение на Ст.Кинг.

Блестящ политик? Да започнеш война, в която загиват 50 млн. души, да разсипеш Германия така, че да загуби една трета от територията си безвъзвратно, да избиваш системно хора по расов признак, да искаш народа ти да бъде унищожен, защото бил слаб — това ли е „блестяща поитика“?

Ужас! Но действително натам сме тръгнали!

Щастие. Просто като чаша шоколад или сложно като сърцето. Тръпчиво. Сладко . Живо.

Книгата ми хареса. Кара те да мислиш. Да мечтаеш.

Простички неща, но написани майсторски.

Ето на, след почти двадесетгодишно присъствие в списъка ми с книги, които бих искал да прочета „Да убиеш присмехулник“ мина под чертата.

Вероятно ако бях много по-млад бих я сметнал и за разтърсваща, и за силна, и за добра литература. Вкусовете и критериите на човек се променят.

Думите, с които бих я определил днес са обикновена, четивна, средно-интересна, частично вълнуваща.

Разбирам причините, които са я превърнали в класика — третирането на расовите проблеми на Южните щати от гледна точка на непреднамерения наблюдател. Комично е, че в днешно време книгата е изваждана от учебните програми в американските училища, защото авторката използва думата ’негър’, която в модерна Америка е забранена.

Образът на Атикус буди симпатия и съпричстност от страна на читателя. Други истински запомнящи се персонажи отсъстват.

Езикът е обикновен, но не и стилизиран. Простотата на изказа не е била цел. Х. Лий вероятно просто така е можела. След тази книга и главоломиният и успех, не е написала и издала нито ред. Паралелът, обаче, между нея и Дж. Д. Селинджър е напълно неуместен и повърхностен, почиващ единствено на формалната прилика. И двамата са спрели да публикуват; героите и на двамата са главно деца. Друго общо между тях няма.

Това, което често ме смущава при четенето на книги претендиращи да разказват в първо лице от името на дете е фактът, че в повечето от случаите авторите не могат да се отърсят от собственото си богато и нюансирано, усложнено интерпретиране на света. Светът на децата е доста по-контрастен, а понятията, с които разполагат, за да могат да оценятват факти, характери и събития доста по-малко. Децата са искрено наивни и наивно-хитри, а светът, в който живеят е доста малък.

Смятам, че „Да убиеш присмехулник“ е изключително неубедителна по отношение на разказа воден от 6–9 годишно момиченце.

В заключение ще кажа, че атмосферата на градчето Мейкомб ми остана толкова чужда и далечна, колкото предполагам за човек израсъл в Алабама би бил телевизионният сериал „Войната на таралежите“.

Прочетох книгата без вътрешна съпротива, с лек интерес как ще се развият някои събития и я завърших без изненади или удовлетворение от прочетеното.

Хубаво е, че нещата в САЩ изглежда са се попроменили от онова време. Хубаво е и да се знае какви са били.

Сматам, че „Да убиеш присмехулник“ е силно надценена по всички показатели и това е, заради политическата й, а не заради художествената й стойност.

колкото до Хитлер, той е от едно тесто заедно със Сталин. И двамата са откачалки, но такове е било времето. Май Рузвелт си е бил най- добре- поне не е избивал който му скимне. Между дрегото, и Стален е избивал евреи, защото са отказали да го приемат в някакво тяхно сдружение. Хитлер пък мразелр евреите, защото дядо му, който е бил евреин, е продал къщата им.

Наистина, който се интересува от митология едва ли ще остане равнодушен пред книгата. На мен лично ми беше безкрайно интересна.

Ами…брилянтна…Каквото и да кажа ще звучи глупаво пред написаното от Екзюпери.

Книгата я открих преди много години в томовете на Джек Лондон.Да си призная останах изумен.До тогава свързвах Лондон с неща като,,Белия зъб,, а тази книга ме учуди много.Фен съм на фантастиката и книгата ми допадна страшно много.А и пропуснах най важното много харесвам пиратите и знам доста за тях.В случая намерих ….може да се каже идеална комбинация.Ако не сте чели нещо подобно опитайте.Няма ли някой да се сети ида направи филм.Ще е трепач!

Здравей драги читателю, който случайно си решил да разгледаш коментарите тук, а не да се осланиш на собствената си преценка за това произведение!

…Не искам да коментирам болката на останалите роднини на комунизма тук…

Само ще Ви кажа, че много ги боли! Боли ги, че „Задочните Репортажи“ съществуват! Боли ги, че откриват истината за своето нещастно минало съществуване! Не случайно през месец Март 2005 година беше представена книгата „Задочни интервюта с Любен Гоцев“, който навърши 75 години….

Да Ви напомня случайно горното заглавие на някаква „далечна“ алюзия с произвението на Джери Марков?!

Вярвам, че има участник познал верния отговор. Гоцев едва ли не иска да каже с това горното ( не знам как да го нарека… ): „Ето Марков- Аз те надживях! Историята ще запомни мен! а теб, който убихме в Лондон, никой няма да те помни“. Дали е така? Как смятате?

Колко от вас са чели произведенията на Джери, за да се изказват за неговите качества на писател : романа-повест „Жените на Варшава“ , „Портрет на моя Двойник“, „Покривът“, „Атентат в затворена Улица“, „Асансьорът“, „Архангел Михаил“, „Аз бях той“, „Да се провреш под дъгата“, „Комунисти“????

… Не искам повече да продължавам с коментара си тук. Всеки трезвомислещ българин, няма да се остави да бъде заблуждаван с тези коментари, а ще се довери на своето вътрешно АЗ прочитайки задочните репортажи за България.

Само ще добавя, че колкото и „съществата“ да се опитват да фокусират и предъвкват темата за убийстовото на Марков, с каква съчма, каква отрова и точно минута по минута -ТЕ НИКОГА НЯМА ДА НИ ОТКЛОНЯТ ОТ СЪЩИНАТА НА ПИСАНОТО СЛОВО, КОЕТО ОСТАВИ ДЖЕРИ МАРКОВ ЗАД СЕБЕ СИ!

Почивай в мир, задочни приятелю!

Като цяло книгата е интересна. Чел съм доста по този въпрос, но не смятам, че казаното от Солженицин отговаря напълно на истината. Според мен книгата е по- скоро емоционална и ни дава ясна представа за противоречията от тези отдавна отминали години.

Книгите на Ремарк се запомнят за цял живот,поне за мен е така.

Харесвам книгата и филма. Ъруин Шоу ми е любим писател,чела съм почти всички негови книги.

" Хубавата Елена " от Любен Дилов- прекрасна история !

Отдавна не бях чел толкова завладяваща поредица :)

Дейвид Едингс е един от великите писателе на нашето време :)

Препоръчвам я на всички почитатели на жанра :)

Не ме интересуват доносниците, нито имам предвид САЩ и Русия. Идеята ми е, че за да управляваш света е нужен много мозък и от там няма да си до чак толкова тъп, че да пуснеш нещо, което не можеш да контролираш и то над голяма площ. Колкото и да са се зъбели, не са пуснали бомбите в някакъв апокалипсис. Мисля, че ще се постараят и за вирусите. Това, че се човърка в ДНК значи, че ще знаят и как да го ограничат.

Колкото до командосите, Дан Браун и пр…. ами те са си най-обикновенна глупост, човъркаща самолюбието на дадена част от читателската публика, търсеща с какво да си изгуби времето.

Това, което исках да кажа е, че поредицата от към НФ частта е добра, но излишно апокалиптична.

„Билбо …“ ми харесва доста повече от „Властелинът …“. Има повече хумор, по-динамична е. „Властелинът …“ се взима доста на сериозно.

Това е страхотна книга, писана от любители, пълна с факти и зашеметяващи приклщчения, книга за деца и възрастни. Едноокият Бернардито е по-добър другар дори от Скарамуш и д’Артанян