Читателски коментари

Клара, сигурен съм, че много читатели чакат с нетърпение продължението. Можеш ли поне да ни насочиш към някакъв период или когато стане — тогава?

Винаги съм се питал и ми е било трудно да намеря задоволителния отговор, по силата на какви собствени достойнства,българинът обикновено започва изказа си с оплюване и облизване на оплютото.И дали това ни е останало от времето,когато Б.Райнов е бил на почит и уважение или ни е в гените,където от памтивека по исторически причини,в кръвта ни се е вливала чужда кръв.Да,в ранните му романи можем да открием изразни средства от произведения на Д.Хамит и Р.Чандлър,но времето не е изличило спомена за Емил Боев,макар и двамата с автора си да са в отвъдното.Мисля,че на нас не ни е разрешено да оценяваме човека,който разкрепости действителността и миналата, и сегашната и ни научи да мислим,търсейки истината.

В едно допълнително есе Еко описва намеренията си относно този роман — всъщност не става въпрос нито за криминална история, нито за правдиво, историческо прецизно, отразяване на средновековието, а най-малко пък — за критика на църковни нрави от гледна точка на атеизма. Романът е експеримент, изграден изцяло от средновековни цитати, действащите лица в него са „книжовници“ в смисъл, че действат според книгите, с които живеят и самите те са като цитати от тях, разсъждават, изразяват се и т. н. само чрез вече написаното слово. Огромната заслуга на романа е, че успява да ни потопи в атмосферата на средновековния начин на мислене, с неговата многословност, обърканост, но въпреки всичко търсеща в лабиринта на мисли и думи вертикалната пътечка, която извежда до идеята за Създателя, необременена от случващото се наоколо. В това отношение романът е своеобразна антология на средновековната (а и по-старата) литература и на средновековно-книжовния начин на мислене, представена във вида на семиотично изследване (замаскирано като криминално разследване). И пред вид тези цели — едно наистина виртуозно произведение. Всъщност бих се радвал да видя тук и споменатото есе, там всичко е казано много точно. Що се отнася до филма — Еко не беше много съгласен с него, особено когато противоречи на исторически истини, каквито той се беше постарал да прецизира в романа си. Е да, зрелищен е, „грабва“, голям режисьор го прави, добре актьори, обаче си остава нещо сънсем друго, в някои отношения противоположно на романа.

Страхотна книга. Препоръчвам я на всеки, който обича да чете фентъзи. Първите пет също не бяха за изхвърляне. Последната книга ,,Даровете на Смъртта’’ е наистина невероянта!!!

То да беше само тя… Неграмотността е повсеместна, но ме изумява, че и хора, които четат, пишат с недопустими грешки. В последната седмица за втори път ми се случва да чета неграмотно написани коментари на книги.

Интересна книга, но като че ли историческите романи по се отдават на тази писателка. Още в средата на книгата се досетих за убиеца, само мотивът малко ми се губеше. Както и да е, хубава е, прочетете я.

Насърчен от многото положителни коментари, препрочетох „Името на розата“ след повече от 20 години. Тогава, през 80-те бях гледал и филма, и още имах спомен за историята.

Това, което ми се искаше този път беше в зряла възраст да се насладя на великолепния стил на разказа. И точно това не се получи.

Намирам повествованието за тегаво, стилът за обикновен, а мярката за пропусната. Многословието на автора прави четенето на моменти мъчително.

Разбирам и оценявам желанието му да пресъздаде ярка и исторически прецизна картина на описвания период. Възхищавам се от познанията и възможностите му.

Героите всъщност не са особено живи. Живи са контекста, средата и проблемите, занимавали света през средновековието.

Получих своето удовлетворение от обемистия текст от неочаквано място: Научно, многословно и правдиво книгата показва безизходицата на християнството, фалшът на порядките, безвъзвратната загуба на столетия в потискане на критичното мислене. Пред нас оживява цял свят от окаяни слепци. За атеист като мен, който отдавна не търси доказателства срещу религията, „Името на розата“ беше мъчително и неочаквано пренасяне в мракобесните времена на християнска догматика, време когато за населението на Европа не е имало никаква надежда.

Кара ме да се радвам, че живея във време, когато имам правото, свободата и възможността тотално да игнорирам религията; да виждам, че науката и прогреса поне частично са победили.

След като завърших книгата опитах отново да гледам филма, но ми се видя постен и безинтересен, и се отказах…

Книгата много ми хареса, както повечето неща на Линда Хауърд. Не е повърхностна, има дълбочина на характерите и сюжетът е интересен. Препоръчвам я.

Прочетох книгата на един дъх, страшно много ми хареса и ме накара да се замисля за доста неща! Благодаря сърдечно на Тихомир за интересното четиво!

Сладка книга, хареса ми.

Приятно книжле, става за един прочит.

Нелоша книга. Първата половина много ми хареса, но втората половина нещо не ми допадна, може би защото очаквах различен развой на сюжета. Но това е мое мнение, на другите читатели може пък точно това да допадне.

Великолепна книга, прочетох я на един дъх. Препоръчвам я на всички фенове на жанра!

Много забавна и доста майтапчийска книга. Прочетох я на един дъх и много, много се смях на нея.

В началото на книгата е публикувано едно мнение на Карли Филипс — „Секси, духовито… забавно и смешно четиво!“ Аз бих добавила към това мнение „Много, много, много секси, духовито… забавно и смешно четиво!“ Прочетох я на един дъх и съм се смяла с глас на книгата. Препоръчвам я на всички!

Страхотна книга!Чела съм я преди 10-на години и сега с удоволствие я препрочетох.

До колкото знам, Роксолана е действителна, историческа личност. Имам 6 тома на Загребелний, на руски, с много украински думи и изречения в тях — трудно се разбират, освен по смисъл…Роксолана прочетох едва ли не на един дъх, но останалите му книги, така и не можх да прочета. Слаби, наситени с религия, натъпкани с религиозна философия…ействието се точи, губи или почти го нямя…Като и други автори, прави един шедьовър и…до тук…

Прочетах ’’Харем’’ и Роксолана много ме заинтригува като личност,мисля да прочета и този вариант, за да ги съпоставя….Жалкото е че самите ние никога няма да узнаем каква е цялата истина,а по един или друг начин сме манипулирани от авторите.

А ако името идва от „суф“ — вълнените дрехи които са носели суфиите,какво ще ми дадеш? ;) Разбира се за пропагандиране на псевдомъдрост е удобно и използването както на думата „сафа“, така и на думата „софия“. За жалост истината е малко по-елементарна.

Учението на самите суфии се заражда малко преди зараждането на исляма през 7 век и съществува в неговото лоно, макар отчасти да е доста еретично — самите суфии черпят знания от Аристотел и гръцките учени и философи, а себе си наричат езотерични християни.Никой не смее да им се противопостави, най-малкото заради древността на ордените им. Имат някокло ордена — като по известни у нас са Мавлеви-те (дервишите) и Накшбанди.

Една от най-силните книги описващи …. всичко!:) Самотата, младостта, хипи-движението и психичната наглас ана младите по това време, отношенията с бащата, отношенията с жените, тихите моменти на полудяване, които всички имаме — въобще, каквото имаш ресурса за хванеш — вътре го има! И всичко това в една невероятна игра на сюжет в сюжета в сюжета + 2 отделни повести вмъкнати в общия текст! Качвайте още от Пол Остър!